. Гласът на Полша Хенрик Сенкевич (1846-1916) е един от най-значимите и

.

Гласът на Полша

Хенрик Сенкевич (1846-1916) е един от най-значимите и обичани полски писатели, прочут с историческите си романи, които вдъхват живот на предишното и го вършат разбираемо и прочувствено за актуалния четец. Творчеството му е знак на полската национална еднаквост, битка и дух по време на едни от най-трудните интервали за Полша. Получил Нобелова премия за литература през 1905 година, Сенкевич оставя след себе си богато завещание, което продължава да въодушевява милиони читатели по света. С разкази за обич, война, всеотдайност и великолепие, той трансформира историческата прозаичност в същински културен феномен.

Детство и формиращи години

Хенрик Сенкевич е роден на 5 май 1846 година в благородническо семейство в село Вола Окшейска. В ранна възраст бъдещият публицист израства в атмосфера на национализъм и дълбока обвързаност към полската просвета и история. Семейството му, макар благородническите си корени, е обедняло, само че това не пречи на Сенкевич да получи качествено обучение. Той учи литература и история във Варшавския университет, където се образува неговият интерес към историята и повествователната литература.

Още като млад мъж Сенкевич демонстрира изострен разум и ослепителен писателски гений. Първоначално работи като публицист и кореспондент, като разгласява публикации, есета и къси разкази. Именно журналистическите му пътувания из Европа и Съединени американски щати обогатяват неговия мироглед и въодушевяват бъдещото му творчество.

Големите исторически романи

Най-голямата популярност на Сенкевич идва с неговите исторически романи, въодушевени от желанието му да поддържа националния дух и самочувствие на поляците в сложните години на разграничена и окупирана Полша. Сред най-известните му творби са „ С огън и меч “ (1884), „ Потопът “ (1886) и „ Пан Володиовски “ (1888). Тази трилогия обрисува трагични събития от полската история през XVII век – време на войни, спорове и тествания за полския народ.

Трилогията пленява читателите със своето благосъстояние от елементи, ярки характери и впечатляващо деяние. Чрез своите герои, Сенкевич рисува облици на героизъм, всеотдайност и национализъм. Герои като Ян Кмичиц или пан Володиовски стават емблематични знаци на смелостта и любовта към родината. Писателят съумява да сътвори същински живи подиуми, които ни придвижват във времето и мястото на събитията – борбите, празненствата и любовните интриги се разпростират пред очите на читателя с невероятна живост.

„ Кво Вадис “ – Шедьовърът, който покори света

През 1896 година излиза романът „ Кво Вадис “, който ще трансформира Сенкевич в знаменит създател. Творбата се развива в Древния Рим по време на ръководството на император Нерон и споделя за любовната история сред младия римски патриций Марк Виниций и християнката Лигия . Романът изследва конфликта сред бездушието и разпадналия се морал на римската власт и духовната мощ и религия на християните. С „ Кво Вадис “ Сенкевич майсторски обрисува античната атмосфера на империята, като в същото време акцентира безконечните човешки добродетели и тествания на духа.

„ Кво Вадис “ се трансформира в международен бестселър, преведен на десетки езици, и прави Сенкевич един от най-продаваните създатели на своето време. Романът оказва голямо въздействие върху международната литература и просвета, вдъхновявайки голям брой театрални постановки и кино акомодации.

Теми и жанр

Творчеството на Сенкевич се отличава със мощно развито възприятие за национализъм и респект към историческото минало на Полша. Той написа със пристрастеност и внимание към детайла, съчетавайки исторически проучвания с литературно въображение. В неговите творби постоянно участва битката за правдивост, смелостта и човешките премеждия, както и безконечният блян към положителното и величието. Стилът му е богат и експресивен, а разговорите му звучат като оживяващи разкази за славни борби и велики подвизи.

Сенкевич като човек

Хенрик Сенкевич е освен ослепителен публицист, само че и извънредно топъл и хуманен човек. Той оказва помощ на небогати студенти, взе участие в благотворителни действия и е надълбоко угрижен за ориста на своя народ. Въпреки славата си, остава непретенциозен и отдаден на своето предопределение.

Вечен знак на полската душа

Хенрик Сенкевич остава една от най-ярките звезди на полската и международна литература. Със своите творби той съумява да запечата освен славните моменти от полската история, само че и безконечните въпроси на човешкото битие. Сенкевич основава светове, в които вярата, добродетелта и любовта се сблъскват с тестванията на времето и стават знак на безконечната битка на човешкия дух.

Забелязал съм една чудноватост: измежду безумни самичък ставаш безразсъден и, освен това, започваш да откриваш в безумието някаква хубост.

Ако слепец се препъне в камък и падне на пътя, постоянно ругае камъка, макар, че отговорна е слепотата му.

В мен има двама души — артист и фен. Често фенът е неудовлетворен от артиста.

В света на злото, нелепостите, неувереността и подозренията, именуван битие, има нещо за което си коства да живееш, и което безспорно е мощно като гибелта: това е ЛЮБОВТА.

Щастието произлиза от различен източник, надалеч по-дълбок, който не зависи от волята, тъй като идва от любовта.

Нищо не покорява по този начин и не смекчава мъжкото сърце, както съзнаването, че го обичат.

Да желаеш е прелестно, само че още по-приятно е да бъдеш мечтан.

Точно както Сатана е паднал ангел, омразата е изродена обич.

За гибелта не си коства да мислим, тъй като тя и без наша помощ сама мисли за нас. 

Свобода е правото да вършиш това, което искаш, и да пречиш на другите да правят това, което желаят.

Хората се сближават от ученическата пейка и други несгоди.

Посейте в сълзи, с цел да се събирате във забавление.

Аз съм песимист на квадрат, т.е. отнасям се скептично даже към личния си песимизъм.

Богатство, популярност, власт – всичко е пушек, суетност! Богатият ще срещне още по-богат, прославеният ще бъде помрачен от нечия по-голяма популярност, могъщият ще бъде надвит от по-могъщ. Но може ли даже императорът или някой от боговете да изпита по-силна приятност, да бъде по-щастлив от елементарния смъртен в мига, когато на гърдите му диша скъпата му гръд или когато целува обичаните устни? Любовта ни прави богоравни…

Който носи в себе си слънцето, е кадърен да възпламени всички в близост. Онзи, в който гори огън, даже и ослепителен, подпалва единствено стоящите наоколо.