На 24 декември 1906 година в Лондон, Англия, се ражда

На 24 декември 1906 година в Лондон, Англия, се ражда Рене Брабазон Реймънд, по-известен под псевдонима Джеймс Хадли Чейс . С времето това име става знак на престъпния разказ, изпълнен напрегнато, ловкост и изненадващи обрати. С над 90 книги, преведени на десетки езици, Чейс основава собствен неповторим свят, в който героите му балансират сред морала и престъпността, а читателите му остават пленени от загадките и динамичността.

Джеймс Хадли Чейс стартира живота си надалеч от света на литературата. Първоначално се занимава с търговия с книги, само че пристрастеността му към престъпния род го въодушевява да напише първия си разказ „ Няма орхидеи за мис Бландиш “ през 1939 година. Книгата е сензация, с помощта на своето извънредно показване на незаконния свят, което съчетава самообладание и прочувствена дълбочина. От този миг кариерата му потегля стремглаво нагоре.

Романите на Чейс постоянно са сравнявани с кино сюжети – динамични, с ярки персонажи и завладяващи разговори. Въпреки че в никакъв случай не е живял в Америка, той съумява да улови духа на американския престъпен род, създавайки атмосферни и детайлни описания на незаконния свят. Със своя богат речник и интуитивно чувство за напрежение, Чейс издига престъпния разказ до нови висоти.

Сред най-известните му произведения са „ Ти си идващият “, „ Капан за Пепеляшка “ и „ Отиди, разсъни дявола “. Неговите истории освен задоволяват жаждата за загадки, само че и изследват комплицираните човешки взаимоотношения, изправяйки героите пред морални алтернативи и непредвидени обрати.

Въпреки триумфа си, Джеймс Хадли Чейс остава непретенциозен и заобикаля светлината на прожекторите. Той се отдава напълно на писането, а животът му е надалеч от трагичните сюжети на книгите му. Неговата пристрастеност към писането го поддържа деен до края на живота му, а творчеството му остава ентусиазъм за генерации престъпни писатели.

Когато човек има доста пари, се трансформира в свиня.

Престъплението е най-голямата мистерия на човечеството – не тъй като е комплицирано, а тъй като е прекомерно просто.

Героите ми са огледало на света, в който живеем – свят на сенки и светлина.

Истината е, че никой не е изцяло почтен, даже в най-хубавите си планове.

Понякога нарушителите са по-честни от тези, които ги съдят.

Лошият човек е просто добър човек, който е изгубил пътя си.

Страданията вършат хората по-добри. Хората, които в никакъв случай не са страдали, в никакъв случай не ценят нищо!

Няма по-голяма мистерия от човешкото сърце.

Обичам героите, които се борят със себе си повече, в сравнение с със света.

Няма почтени герои – единствено разнообразни степени на виновност.

Най-големите злодеи са тези, които имат вяра, че са герои.

Човек в никакъв случай не знае на кого може да се довери, до момента в който не е прекомерно късно.

Писането е като следствие – всяка дума е диря към истината.

Понякога най-хубавият проект е този, който в никакъв случай не е бил премислян.

Има нещо магнетично в заплахата – тя те кара да се чувстваш жив.

Всяка загадка е бомба със закъснител.

Любовта и закононарушението постоянно вървят ръка за ръка.

Книгите ми са за моралните избори, които всички вършим – даже и да не го осъзнаваме.

Понякога закононарушението е единственият излаз.

Хората обичат мистериите, тъй като животът самичък по себе си е тайнственост.

Истината постоянно е по-ужасяваща от измислицата.

Човек, у който няма нищо друго с изключение на мемоари, е доста скучен.

В този свят всичко се движи единствено от пари и дами.

Търговецът на опиати е най-презряната гад на света.

Навикът да се съмняваме във всичко прави живота ни посърнал и отегчителен.

Америка е положение на мозъка, не географско място.