Стефан Цанев е поет, драматург и мислител, чиято словесна магия

Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен - СТЕФАН ЦАНЕВ

Стефан Цанев е стихотворец, драматург и мъдрец, чиято словесна магия разпростира цялата палитра на човешката душа – от протеста до смирението, от болката до любовта. В неговите стихове и пиеси тупти сърцето на България – ранено, само че несломимо, постоянно търсещо светлината на истината и свободата. Неговото творчество не е просто думи, а живо огледало на времето, което ни учи да помним, да обичаме и да имаме вяра в хубостта на духа.

Запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И така – не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай ѝ; каже ли – дай маслинка – дай ѝ, не я насилвай, само че не и ли даваш – въздържаността е нездравословна като прекаляването. И най-после – с политика и развалени дами (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.

Не допускай никакво принуждение над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, даже когато е от любов!

Както споделя Моисей: „ Роденият в иго не може да бъде свободен “ тъй като робско мляко е сукал, по тази причина пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е преднамерено, до момента в който почине и последният роден в иго, в това число и той, в това число и аз – до момента в който не измрем всички ние, родени в иго, държавният ни транспортен съд ще се клатушка на едно място, както споделя Стамболов, България ще стане същински свободна и демократична едвам след 30-40 години, когато ръководството на страната ще се поеме от момчетата и девойките, които в този момент се раждат, те ще бъдат други хора, умни, положителни и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а какъв брой ѝ би трябвало на тази райска страна, превърната в пъкъл, още веднъж да стане парадайс?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с иго, апелирам ви – не ги възпитавайте, оставете ги да порастват свободни и непокорни, нас кучета ни яли, апелирам ви, в случай че в действителност обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да наподобяват на вас…

От просвета има потребност културният човек, простакът няма потребност от просвета. 500 милиона години са били нужни на животното да се трансформира в човек, 5 години са задоволителни човек да се трансформира в животно.

Хората на изкуството довършват незавършеното от Бога.

Птичките не са Моцарт, за всеки случай, колкото и да чуруликат хубаво.

Щом народът мълчи – значи е склонен. Всеки народ самичък кове ориста си. Народът ни е комплициран, в обърканост е, няма блян, по тази причина е неподвижен.

Човек може да издържи всичко, в случай че има блян, идея, в случай че има религия в нещо.

Да си обезверен е най-лесно, не желае никакви старания – навеждаш глава, забиваш нос в земята и какво? От това нищо не се случва, никаква смяна не може да чака обезвереният и мрачният човек.

Оптимистът е този, който е постоянно неудовлетворен, който е неудовлетворен, значи желае нещо по-хубаво. А песимистите са доволните хора и щастливите.

Единствената диря, която оставят днешните политици, е слуз на охлюви.

Робите лъжат, свободният човек споделя истината.

Няма нищо по-страшно на света от братската ненавист.

Недейте споделя неприятни думи на разлъка. Съберете цялото си геройство и всичката си деликатност, и бъдете деликатни като първоначално.

Има и други очи, те са вътре в човека…

Моята дребна, само че свободна страна е самотата, моите свободни жители са думите.

Всеки знае, че ще почине някога… И живее умерено, тъй като в миналото е като в никакъв случай. Кажи му обаче: утре…

На боговете им е елементарно, те се раждат, умират, след това възкръсват. На нас ни е обещано да живеем единствено един път. Това премеждие няма повтаряне. И човек да не изживее този късмет, който му е даден – неповторим, безразсъден..защото да се родиш човек…бихме могли да се родим друго, надарени сме с мозък, който самичък не може да разгадае себе си и е кадърен на всичко.