Евреинът в Андора - МАКС ФРИШ
Живял в Андора младеж, който всички считали за евреин.
Ако опишем вероятната история на неговия генезис и всекидневното му другарство с андоранците, ще се разбере, че в него те виждали единствено едно: евреина – един път вечно открит облик, един кумир, с който се сблъсквали на всички места.
Например недоверието им във връзка с неговата сензитивност – съгласно андоранците един евреин не можел да я има.
Обръщали внимание върху остротата на неговия разум, който таман заради това непредпазливо се изострял.
Или пък неговото отношение към парите, които също и в Андора играели значима роля: той постоянно знаел, долавял това, което всички прикрито си мислели; самичък изпитвал себе си, с цел да откри дали в действителност е по този начин, дали непрекъснато мисли за пари, изпитвал се, до момента в който разкрил, че е правилно, по този начин си било: фактически мислел непрестанно за пари.
Признал си го и навирил глава, а андоранците се споглеждали безмълвно, само че никой не свивал пренебрежително устни, съвсем никой.
Също и по въпроса за родината той доста добре знаел какво си мислят за него: когато споменавал тази дума, отминавали я като паднала в калта монета.
Защото един евреин, това андоранците добре знаели, можел да избира, да купува своята татковина, само че нямал като тях татковина по рождение; и каквито и доброжелателни мисли да изказвал, когато се обсъждали андоранските каузи, думите му потъвали в мълчанието им като в памук.
По късно открил, че очевидно му липсва такт, да, един път даже му го декларирали в лицето, когато, обезверен от държанието им, се поразпалил.
Родината принадлежала на другите, един път вечно, и от него не очаквали да я обича, в противен случай, неговите настойчиви опити и домогвания единствено издълбали бездна от подозрения; а той търсел отзивчивост, приобщаване, непосредственост – само че всички виждали в това единствено средство за постигането на някаква цел, въпреки и сами да не разбирали каква пък може да бъде тази цел.
Нещата се повтаряли, до момента в който един ден той открил, разкрил го с неуморния си и анализиращ всичко разум, че в действителност не обича родината си, не обича даже самата дума, която всякога му създавала възприятие за несръчност.
Очевидно другите имали право.
Очевидно той въобще не можел да обича, най-малко не като андоранците; в действителност в него пламтял огънят на пристрастеността, само че дружно с това властвал хладният разсъдък, който всички усещали като някакво непрекъснато заредено скрито оръжие в работа на неговата отмъстителност; липсвала му искреност, обвързаност, липсвала му – и това не подлежало на подозрение – топлотата на доверието.
Разговорите с него в действителност били занимателни, само че не и приятни, задушевни.
Не успявал да се държи като другите и след доста безуспешни опити да не се откроява, той почнал да демонстрира своята отлика с някакво твърдоглавие, с нещо като горделивост, зад която се криела враждебност; а тъй като тя не била приятна и за самия него, той я правел по-поносима посредством деловита любезност; даже когато се покланял, в това имало някакъв укор, като че ли хората му били криви, задето е евреин…
Повечето андоранци не му правели нищо.
И нищо положително, затова.
Но имало и андоранци с по-свободен и напредничав дух, както сами го определяли, дух, отдаващ дължимото на хуманността – те уважавали евреина точно поради еврейските му качества, както се изразявали, поради острия му разум и по този начин нататък.
Те останали на негова страна до самата му гибел, която била жестока, толкоз жестока и отвратителна, че се ужасили даже тези андоранци, които даже не подозирали, че целият свят е изпълнен с жестокости.
Тоест те не съжалявали за евреина, или, казано напълно искрено, не страдали заради загубата му, а единствено се възмущавали от хората, които го умъртвили, и от метода, по който сторили това, най-много от начина…
Дълго приказвали за това.
Докато един ден излязло на бял свят нещо, което самичък той, починалият, не можел да знае: че бил открито дете, чиито родители разкрили по-късно – андоранец като всички останали…
Сега към този момент спрели да приказват.
Но когато се поглеждали в огледалото, андоранците с смут откривали, че те самите имат еврейските черти на Юда, всички до един.
Речено е: „ Не си създавай идоли за бога! “ Това е правилно и в подобен смисъл: господ е същински живото, неуловимото у всеки човек.
Изграждането на непоклатимо разбиране, на кумир, е грях, който съвсем непрестанно изпитваме върху гърба си и сами извършваме…
Освен когато обичаме.
1946
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Успехът не трансформира хората, а единствено ги разобличава – МАКС ФРИШ
