Съществуват три класи хора: сити, гладни и ненаситни - ЛИОН ФОЙХТВАНГЕР
Лион Фойхтвангер (1884-1958) е немски публицист, чийто живот и творчество са белязани от бурните събития на XX-ти век. Известен е с майсторските си исторически романи, които разкриват дълбоки прозрения за човешката природа и хода на историята.
Роден в Мюнхен в еврейско семейство, Лион се насочва към литературата още от ранна възраст. Първият му триумф идва с романа „ Грозната херцогиня Маргарете Маулташ “ (1923), последван от емблематичния „ Евреинът Зюс “ (1925). Тези произведения го утвърждават като важен глас в немската литература, печелейки му интернационално самопризнание.
Настъпването на нацисткия режим в Германия през 1933 година принуждава Фойхтвангер да напусне родината си. Прекарва години в заточение, скитайки из Европа и Америка, борейки се за хуманизъм и народна власт.
Неговото творчество от този интервал блестящо отразява ужасите на тоталитаризма и битката за правдивост, както в романа „ Войната на бедните “ (1936), по този начин и в антифашистката пиеса „ Симон Боливар “ (1940).
Установява се в Съединени американски щати през 1941 година, където продължава да твори неуморно. Забележителни са монументалната му трилогия за Йосиф Флавий , както и романите „ Братя Лаутензак “ (1944) и „ Гоя “ (1954).
Лион Фойхтвангер умира в Калифорния през 1958 година, оставяйки след себе си богато литературно завещание, преведено на голям брой езици.
Творчеството му се отличава с историческа акуратност, психическа дълбочина и вълнуващ сюжет. Той е занаятчия на портрета, умеещ да разкрива комплицираните вътрешни битки на своите герои.
Неговите творби освен забавляват, само че и карат читателя да се замисли над значими екзистенциални и публични въпроси.
Страданието единствено прави мощните по-силни, а слабите – още по-слаби.
Неразбирането прави от приятелите врагове.
Няма по-тежко закононарушение от ненужната война.
Скромният мир е по-добър от обилната победа.
Живота в незнание – не е живот. Който живее в незнание, той единствено диша. Познанието и живота са неотделими.
На човек са му нужни две години, че да се научи да приказва, и шестнадесет години, че да се научи да си държи езика зад зъбите.
Невежеството се предизвиква, тъй че хората да не могат да схванат къде е повода за тяхното страдалчество.
Човек никой не може да го научи. Всеки самичък би трябвало да надделее над своята нелепост и да се ресурси със личен опит. Тогава той ще съумее да улови своята част от пая.
Съществуват три съсловия хора: сити, гладни и ненаситни.
Този, който самичък схваща своето безумство, е по-разумен от болшинството хора.
От великото до смешното крачката е една. От смешното към този момент няма път към великото.
Човек, който няма пари, е мъчно да остане порядъчен; празният чувал не стои, а пада.
Любовта е като облизването на мед от тръни.
Мъжете са простаци. Те чакат да бъдат притиснати.
Самотният мъж е непълноценно същество; то припомня половин ножица.
Този, който застане на страната на разсъдъка, е жертван да страда.
Благоразумието е чудесно качество, само че то не дава благополучие.
Сянката не засенчва светлината, светлината свети в тъмнината.
Добре е да имаш зложелател, който зорко следи за всяка твоя неточност, тъй че постоянно да би трябвало да си нащрек.
На грубостта умният човек дава отговор със световна вежливост.
Хората нямат твърди контури: те се трансформират според от това, което ги обкръжава.
Трудно е да различиш значителното от несъщественото, когато се касае за личния ти живот.
Величие без безумство е немислимо.
Този, в който няма креативно начало, дори си няма разбиране какво е това благополучие.
От ядосания не чакай разум.
В огромното сърце постоянно има доста празно място.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Не чакайте Страшния съд. Той заседава всеки ден – АЛБЕР КАМЮ
