В сърцето на Франция, където се преплитат аромати на кафе

В сърцето на Франция, където се преплитат аромати на кафе и лавандула, се ражда занаятчия на словото – Хектор Мало . Не просто публицист, а създател, който с вълшебната си пръчица трансформира историите в портали към света на детството, изпълнен с завършения, страсти и скъпи уроци.

Роден през 1830 година, Мало израства в семейство на нотариус, като че ли съдбоносен да познава законите на света. Завършва право, само че вместо от юридически каузи, той е покорен от магията на разказването. През 1878 година светът се среща с емблематичното му създание – „ Без дом “.

Романът споделя историята на Реми , малко момче, чийто живот е белязан от неправда и ограничения. Отнет от майка си, той е заставен да се скита из пътищата на Франция, борейки се за оцеляване. Но Реми не е просто жертва на събитията. Той е самоуверено, кротко момче, което с воля и непримиримост се бори за своето място в света.

„ Без дом “ е не просто история за завършения. Тя е прочувствено странствуване, което ни кара да се смеем, да плачем, да се гневим и да се замисляме. Мало ни демонстрира хубостта на човешкия дух, силата на другарството и значимостта на фамилията.

Но творчеството на Хектор Мало не се лимитира единствено до „ Без дом “. Той е създател на над 70 книги, които пленяват сърцата на деца и възрастни по целия свят.

„ Малкият Робинзон “, „ Приключенията на Полиан “, „ Сестрата на бродника “ – това са единствено част от заглавията, които ни придвижват в свят на чудо, приятелство и житейски мъдрости.

Нещастието е толкоз всекидневно нещо за нещастните, че те дори не му се удивляват или опълчват.

Самотата в юношеството, пред която е целият живот, напълно не наподобява на самотата в староста, пред която е единствено гроба.

Ако всичко е наред – вървиш по пътищата, без да мислиш за тези, които са към теб, само че когато ти е неприятно, когато не ти върви, когато си остарял или нямаш бъдеще – тогава чувстваш нужда да се опреш на тези, които са близо, и си благополучен, че не си самичък.

През нощта в селото можеш да почукаш на всяка врата, само че в покрайнините на Париж това е неефикасно. Никой няма да ви пусне.

Съдбата не се отвръща дълго време от тези, които имат смелостта да се борят с нея.

Кучетата ми ми дадоха не по-малко уроци, в сравнение с аз на тях. Аз развих мозъка им, а те – моя темперамент.

Да се подигравате на човек, който не знае нещо, не е хубаво и е неуместно.

Гладът не е опрощение да вземем това, което не ни принадлежи.

Колкото по-малко интелигентни изглеждате, толкоз по-интелигентни сте в действителност.

Има мигове, когато сърцето вижда по-добре и по-далеч даже и от най-острия взор.

Има толкоз доста, което може да се направи в бъдеще. Не се обръщай повече към предишното.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Няма нищо по-страшно от злия разум – МАНШОН, ПОЛУОБУВКА И МЪХЕСТА БРАДА