Робърт Хайнлайн е роден на 7 юли 1907 г. в

Робърт Хайнлайн е роден на 7 юли 1907 година в Бътлър, Мисури. Още от ранна възраст се увлича по науката и техниката. Завършва Военноморската академия на Съединени американски щати през 1929 година и служи във флота до 1934 година, когато е заставен да се пенсионира заради туберкулоза.

Именно по време на заболяването си се насочва към писането, публикувайки първия си роман през 1939 година Той е измежду първите, съумели да продават в всеобщи тиражи научнофантастични романи. 

Следват години на бурно творчество, белязани от емблематични творби, които утвърждават Хайнлайн като занаятчия на научнофантастичния род. „ Звездни рейнджъри “ (1942) му печели първата му премия „ Хюго “, а „ Странник в странна страна “ (1961) се трансформира в паметна творба, повлияла на генерации читатели. Други забележителни романи са „ Войната на световете “ (1939), „ Време за хищници “ (1944), „ Проектът Хейзел “ (1942).

Хайнлайн е освен занаятчия на завладяващи истории, само че и остроумен визионер, предусещащ бъдещето на човечеството в галактическата епоха.

Мнозина от астронавтите и работещите в американските галактически стратегии израстват с романите на Хайнлайн , доказателство за което е и марсианският кратер, кръстен на писателя и изречения, употребявани от астронавтите от Аполо 15 в радио предаванията им, до момента в който са на Луната.

Неговите произведения преглеждат тематики като галактическа колонизация, изкуствен интелект, междувидова връзка, обществени промени и политически системи, доста от които са настоящи и през днешния ден.

Заедно с Айзък Азимов и Артър Кларк , Робърт Хайнлайн е определян като един от тримата майстори на научната фантастика, които я довеждат до така наречения „ Златен век на научната фантастика “. Отива си от този свят на 8 май 1988 година на 80 години.

Да събудиш човек без потребност – не е тежко закононарушение. Но единствено първия път.

Старостта не носи мъдрост, тя единствено ви разрешава да видите повече информация: напред и обратно. И е доста тъжно от време на време да гледаме изкушенията, на които преди време не сме се поддали.

Историята има такова отношение към истината, както теологията към науката.

Слон – това е мишка, направена по държавна поръчка.

Ако мъж се пробва да се срещне с жена, която ясно му е дала да разбере, че не желае това, то той е простак.

Колкото повече закони, толкоз повече крадци.

В златото има нещо, настоящо на разсъдъка на човек сходно на хероин или кокаин.

Съвестта е спокоен глас, който ви споделя, че може би сте следени.

Историята е дълъг лист от съдбовни неточности, позволени точно от експерти.

Най-добрата неистина е дозирана, добре подбрана истина.

Всеки изгрев е празник, тъй като може и да няма залез.

Не можете да разберете пустинята, като броите пясъчните зърна.

Всичко, което не може да се изрази в числа не е наука; това е мнение.

Да живееш е смъртоносно рисково: от това се умира.

Няма безспорна сигурност. Ако човек живее, той би трябвало да рискува. И би трябвало в края на краищата да се доверява на хората.

Разбрах за какво хората се смеят. Те се смеят тъй като им е болно и смехът е единственото, което може да заглуши тяхната болежка.

Когато покривът тече, не е належащо да се назначават комисии, а да се поправи.

Никога не е толкоз неприятно, че да не може да стане още по-лошо.

Мнозина умират от боязън по-рано, в сравнение с от същинската заплаха.

Възможно е да се бориш със ориста, само че да победиш – в никакъв случай.

Възрастта не носи мъдрост. Често тя просто преобразува простата нелепост в помпозна самозаблуда.

Мисленето е единственото, което разграничава хората от маймуните, и то не доста.

Най-зловещите злодеи в международната история са се управлявали от положителни планове. В някои случаи „ положителните планове “ би трябвало да се квалифицират като съществено закононарушение.

Много неща наподобяват прелестно на лист, само че не на процедура.

По-бърза от светлината, според науката, се движи единствено клюката.

Грешките са единственият благонадежден пък към познанието.

Всички форми на гибел мога да бъдат класифицирани като сърдечна непълнота.

Всички религии са прави в едно: самосъзнанието не е просто примес на аминокиселини. Човек не е цялост на химични реакции, той е хранилище на хрумвания.

Жените и котките ще вършат каквото си желаят, а мъжете и кучетата би трябвало да се провиснал и да свикнат с концепцията.

Аз съм свободен, без значение какви правила ме заобикалят. Ако ги намирам за търпими, ги толерирам; в случай че ги намирам за прекомерно неприятни, ги нарушавам. Свободен съм, тъй като знам, че единствено аз съм морално виновен за всичко, което върша.

Не съсипвай децата си, като улесняваш живота им!

Благородник е човек, който счита, че личните му правила за възпитание са естествени закони.

„ Любов “ е положение, при което щастието на различен човек е от значително значение за вашето лично. Ревността е болест, любовта е здравословно положение. Незрелият разум постоянно бърка едното с другото или приема, че колкото по-голяма е любовта, толкоз по-голяма е ревността – в действителност те са съвсем несъвместими; едната страст съвсем не оставя място за другата.

Можете да имате мир. Или можете да имате независимост. Никога не разчитайте да имате и двете едновременно.

Няма по-лоша робия от това да принудиш човек да заплати за това, което не желае, единствено тъй като мислиш, че ще е добре за него.

Веднъж месечно някои дами се държат като мъжете от самото начало.

Желанието да не се намесваш в работата на други хора е най-малко 80% от цялата човешка мъдрост.

Само добротата в никакъв случай не е задоволителна. Необходима е твърда, студена мъдрост, с цел да може положителното да реализира положително. Добротата без мъдрост постоянно реализира зло.

Човешката раса се разделя политически на такива, които желаят хората да бъдат следени, и такива, които нямат такова предпочитание. Първите са идеалисти, настоящи от най-висши претекстове за най-голямото богатство на най-вече хора. Последните са мрачни, груби, подозрителни и лишени от алтруизъм. Но те са по-удобни съседи от другия тип.

Някои хора упорстват, че „ посредственото “ е по-добро от „ прелестното “. Те се любуват на подрязването на криле, тъй като самите те не могат да летят. Те презират мозъка, тъй като нямат подобен.

Поне един път всеки човек би трябвало да бяга, с цел да избави живота си, да научи, че млякото не идва от супермаркетите, че сигурността не идва от служителите на реда, че „ новините “ не са нещо, което се случва на други хора. 

Глупостта не се лекува. Глупостта е единственото универсално углавно престъпление; присъдата е гибел. Няма обжалване, а изтезанието се прави автоматизирано и безжалостно.

Повечето неврози и някои психози могат да бъдат проследени до ненужния и вреден табиет всекидневно да се въргаляме в проблемите и греховете на пет милиарда непознати.

Животът принадлежи единствено на тези, които не се боят да го изгубят.

Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите, само че индивидът, който отхвърля да вземе страна, постоянно бърка.

Не забравяйте, че най-хубавото ви оръжие е сред ушите ви и под скалпа – при изискване, че е заредено.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата – АЙЗЪК АЗИМОВ