Пиронът, който стърчи винаги се удря с чук - ХУАНА ИНЕС ДЕ ЛА КРУС
Хуана Инес де ла Крус е изключителна фигура в литературата на Златния век на Испания, известна като една от първите феминистки в Латинска Америка.
Родена през 1648 година в Сан Мигел Непантла, Мексико, тя се издига до висотите на литературния и интелектуален хайлайф на своето време, макар рестриктивните мерки, наложени на дамите през 17-ти век.
Още от ранна възраст Хуана демонстрира извънреден разсъдък и предпочитание за познание. На три години към този момент може да чете, а на осем години написва първото си стихотворение.
Тя се образова независимо, като чете книги от библиотеката на дядо си и се учи на латински и гръцки. Нейната пристрастеност към знанието я кара да желае да се облече като момче, с цел да може да посещава университет, нещо, което е било неразрешено за дами по това време.
През 1669 година Хуана влиза в манастира на ордена на Свети Йероним в Мексико Сити, където посвещава живота си на писане и обучение. Там тя основава едни от най-значимите си творби – лирика, драматургия и метафизичен трактати.
Сред най-известните й произведения са „ Отговор на сестра Филотея “, в която пази правото на дамите да учат и да пишат, и поемата „ Първи сън “, която е считана за една от най-големите литературни достижения на испанския Златен век.
Творчеството на Хуана Инес де ла Крус се отличава с бездънен интелектуализъм и остра обществена рецензия. Тя написа за любовта, религията, философията и науката, като постоянно слага под въпрос обичайните възгледи за ролята на дамите в обществото. Нейната храброст и самостоятелност я вършат един от първите гласове за правата на дамите в Новия свят.
Животът на Хуана Инес де ла Крус е образец за невероятна интелектуална мощ и резистентност в лицето на обществени и религиозни ограничавания. Тя умира от чума, до момента в който оказва помощ на болните сестри в манастира през 1695 година, само че наследството й продължава да въодушевява генерации дами писатели. Нейната работа остава знак на битката за пълноправие и правото на дамите да се образоват и да показват своите хрумвания.
Човек може прелестно да философства, до момента в който готви вечеря.
И какво да ви кажа, госпожо, от естествените секрети, които открих, до момента в който готвех? Аристотел можеше да знае доста повече, в случай че готвеше.
Всичко, което получавате, не се мери съгласно действителния му размер, а по-скоро съгласно този на приемащия съд.
Не изучавам, с цел да знам повече, а с цел да пренебрегвам по-малко.
Лишението е източникът на апетита.
Според мен е по-добре да унищожа суетата в живота си, в сравнение с да унищожа живота си в суетност.
Откакто за първи път започнах да употребявам разсъдъка, моята податливост към учене беше толкоз бурна и мощна, че нито мъмренето на другите хора, нито моите лични размишления съумяха да ме спрат да последвам този натурален подтик, даден ми от Бог, единствено той знае за какво. Той също знае, че аз Го молех да отнеме светлината на моето схващане, оставяйки ми единствено задоволително, с цел да съблюдавам Неговия закон.
Вярвах, че когато влязох в този манастир, ще избягам от себе си, само че уви, бедната аз, донесох себе си със себе си!
Някой ще може и да признае, че различен е по-благороден от него, че различен е по-богат, по-красив и даже че е по-учен, само че че различен е по-богат на разсъдък надали някой ще признае: Рядко се среща този, който ще признае талантливост.
Пиронът, който стърчи постоянно се удря с чук.
ЕДИН ОБИЧАМ
Един обичам – той ме изоставя.
Друг мен обича – аз съм отегчена.
Измъчва ме един, само че аз не стена,
изтезавам различен, а той ме обожава.
Студен безценен камък обичам до давност,
за различен светя като безценен камък студена.
Лукаво от един съм победена,
към различен пък аз самата съм лукава.
Накажа първия – от тъга умирам;
помоля втория – достойнството си губя;
и така и инак аз съм все нещастна.
Тогава излаз по-добър намирам:
към оня, който ми е непознат, съм груба,
напущам този, който в тъга ме тласна.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Душата ми храни възприятие без име – ЗИНАИДА ГИПИУС
