Тъмните бездни ме викат - НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ
В списанието на Георги Бакалов „ Нов път “ Никола Фурнаджиев дружно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников основава най-хубавите произведения на септемврийската литература.
Стиховете, оповестени в „ Нов път “, той издава в първата си стихосбирка – „ Пролетен вятър “ (1925).
Тогава написва и фамозната си поема „ Сватба “.
СВАТБА
1
Ах, гърмят на небето огромните, тъмните тъпани,
равнините горят, и високо, и ужасно над тях,
като крави в нощта, като крави от искра окъпани,
идат облаци зли, и потъват просторите в прахуляк.
И надълбоко звънят равнините, и пеят клисурите –
буйни сватби гърмят над злочестата черна земя.
Аз съм мрачен младоженец, моя майко, и пламват лазурите
като тъмен пожар, като кръв, като зов на гибелта.
Аз издигам ръка и ви поканвам със пъстрата бъклица,
мои братя без път, мои братя със черни гърди,
във неделя е тя – мойта женитба, – елате ми с тъгата
и със страшната тъга на безкрайните остарели земи.
Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани,
над главите ни бдят, тъмни облаци постепенно пълзят.
Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна орис, моя женитба и радостна гибел!
2
Дълбоко грей мрачния искра на нощния бунар,
надълбоко горят отразените светли звезди,
надълбоко, надълбоко бий тъмната наслада в земята запалена
и в скъпите кости на моите буйни предци.
В горите, в нивята лъщят черни радостни камъни,
над друма необятно луната алена гори
и пеят дъбравите, греят дъбравите алени
в незнайния искра от родни дълбоки зори.
Аз потеглих по пътя да вървя, да поканвам на сватбата
и вас, мои родни, умрели и тъмни татковци,
къде сте, не зная, само че виждам земята зарадвана
във златни одежди и погледи светли цъфти.
И имам вяра, и имам вяра, че вие ме през днешния ден благославяте,
във ранното утро в сърцето ми младост гори
и греят полетата, греят и пеят дъбравите
в незнайния искра от родни, дълбоки зори.
3
Утре е сватбата, моя земя,
на следващия ден и аз ще се бракосъчетавам,
свети незнайното слънце в нощта
с пламъци тъмночервени.
Пеят червени и гневни петли,
тъмните улици тътнат.
Гледаме: тегнат големи мъгли –
биволи легнали в пътя.
Меча ми изострен и заплашителен свети,
тъмните бездни ме викат,
вятъра радостен и черен плющи,
ропот от ямите блика.
Утре е сватбата, моя земя,
на следващия ден и аз ще се бракосъчетавам,
свети незнайното слънце в нощта
с пламъци тъмночервени.
4
Ще свирнат кавали, ще гръмнат необятните тъпани,
надълбоко ще стене земята във страшния ден
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари – акрани и старци при мен.
Ще шибне аленото слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне необятния път:
на женитба, на женитба! – а мътни и страшни, и алени
във черни корита реките край нас ще текат.
С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от наслада огромния черен народ.
Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на женитба, на женитба – в неделя – на женитба и гибел!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Божията безчовечност не ме наказа с обич – НИКОЛАЙ ЛИЛЕВ
