Odaraia alata: Един членестоног „дюнер“ на възраст 500 милиона години
Преди 500 милиона години Земята е била едно огромно море. Под водата Камбрийската детонация е довела до бърза диференциация, която е сложила основите на актуалните животни. Те не са били просто някакви си многоклетъчни, а са имали доста от отличителните белези на днешните животни: очи, крайници, черупки и челюсти. Едно от тези същества наподобява е било пионер освен във връзка с формата на тялото, само че и във връзка с метода на живот: Odaraia alata.
Бентос
За първи път Odaraia е открита преди 100 години в Бургес Шале, богато находище на фосили в канадските Скалисти планини. В него се съдържат едни от най-старите вкаменелости на меки телесни елементи (на 500 милиона години!), които дават доста информация за това по какъв начин е изглеждал камбрийският свят.
Повечето животни от този интервал са били част от бентоса – екосистемата на морското дъно – само че Odaraia с 20-сантиметровото си тяло може би към този момент е плувала нагоре, с цел да ловува. Чрез проучването на 150 фосила на този тип Алехандро Изкиердо-Лопес и Жан-Бернар Карон могат да основат подробна реорганизация тялото на членестоного и на метода, по който евентуално се е хранело.
„ Щитът на главата ѝ обгръща на практика половината от тялото, в това число краката, съвсем сякаш е затворен в тръба “, споделя водещият създател Изкиердо-Лопес в изказване. Външният тип, сходен на бурито, е единствено една от забележителните характерности на Odaraia. От необикновен интерес за откривателите са и челюстите и многото шипове по нейното тялото.
Днес челюстите са навсякъде публикувани в света, като съвсем половината от всички типове имат такива, само че през камбрия те са били необичайност. Долните челюсти на Odaraia наподобяват облицовани със зъби и с вдлъбнатини за мускулите, които ги държат и управляват. Тези доказателства обезпечават на съществото място измежду пионерите на тази част от тялото.
Още по-полезни за хващане на плячка от долните челюсти са шиповете. По дължината на тялото ѝ откривателите откриват 30 комплекта крайници с дребни шипове, които биха могли да основат мрежа за хващане на плячката. Това подсказва, че Odaraia може да е улавяла плячка като мезозоопланктона в мрежата на бодлите си и по-късно да я е премествала към устата си.
Освен това те откриват, че в отвора на устата има зъб с форма на тризъбец и допускат, че това наподобява на стомашен зъб, който – което е изумително – е зъб, който омарите и раците имат в стомаха си.
