Защо Идлиб има значение
Понякога най-малките и най-неясни места генерират най-голяма угриженост измежду огромните сили.
Провинция Идлиб се намира в северозападната част на Сирия, покрай Средиземно море и границата с Турция. Обикновено светът не би трябвало доста да се интересува от това кой я управлява. Но в геополитиката, от време на време най-малките и най-неясни места основават най-голяма угриженост измежду огромните сили - и Идлиб прави тъкмо това. Бъдещето на провинцията може и да не е световен въпрос, само че се трансформира в място на борба сред Русия, Турция, Иран, Съединените щати и Сирия, като кюрдите се прибавиха за добра мярка, принуждавайки ги да премислят кои са техните съдружници и врагове. Това е история за великата мощ на политиката и по този метод за световното равновесие на властта. Идлиб е просто декор.
Точно в този момент Идлиб се управлява от враждебни сили на сирийското държавно управление. Става все по-ясно, че държавното управление е спечелило гражданската война, която бушува от Арабската пролет. Преди време изглеждаше, че президентът Башар Асад като че ли е заставен да падне. Разбира се, той не падна, оцеляването му се дължеше частично на неспособността на враговете му да образуват обединен фронт. Те мразеха Асад и не му повярваха, само че също по този начин се мразеха и не се доверяваха един на различен. Това беше основата на държавната власт за близо 50 години. Идлиб е една от последните останали размирен твърдини, част от територия, която стои на пътя на Асад към успеха. Силите, ситуирани там, не ги чака нищо повече, с изключение на заличаване.
Това би основало проблем за Турция, която в този момент поддържа някои от групировките там. Загубата на провинцията ще отвори маршрут към Турция, който сирийските сили биха могли да употребяват. За да стане ясно, връщането на контрола на Асад върху Идлиб не е екзистенциална опасност за турската страна. Но турците нормално са враждебни към сирийското държавно управление и макар че могат да търпят безспорната власт на Асад, те не виждат причина да създадат живота му по-лесен, като предадат Идлиб.
Разбира се, има и друго пояснение. Турската войска разполага с близо един милион бойци, само че единствено някои от тях са добре подготвени и добре оборудвани. Ако тези бойци бяха ситуирани в Идлиб, обстановката можеше да наподобява друга. Но те не бяха. През 2016 година военните проведоха несполучлив прелом против турското държавно управление, което през годините стегна контрола върху въоръжените сили. Поради което ангажирането на главните сили в непознат спор не беше съвършен курс на деяние. По-добре е Анкара да си възвърне контрола над военните, до момента в който разпростира стеснен контингент в Сирия и се пробва да оформи своята външна политика. Това изяснява за какво Турция оказа помощ на сирийците и се бори със сирийските кюрдски групи, само че се отхвърли от по-широкия спор.
Чисти геополитически термини
Русия също се намеси в Сирия, след неуспеха в Украйна, където антируското държавно управление се появи в сериозна буферна страна. Русия нямаше явен стратегически интерес в Сирия, а опитите да се планува някакъв бяха в най-хубавия случай съмнителни. Обърканите наблюдаващи считат, че Русия желае да управлява петролопроводите и да разположи съществена военноморска мощ в Сирия. Но Русия има доста собствен личен петрол; това, от което се нуждае, са по-високите цени на петрола. Руската фантазия е да има военноморска мощ в Средиземноморието, само че тази фантазия може елементарно да се трансформира в призрачен сън, защото всяка мощ, която сложи в Средиземно море, ще би трябвало да бъде обезпечавана посредством Босфора, който турците могат да блокират по избор.
Истинската причина, заради която Русия се намеси в Сирия, беше да покаже на личната си аудитория, че може да се държи като велика мощ. Запазването на Асад, корав съветски съдружник, беше второстепенно, само че към момента значимо, заради което Русия бе принудена да поддържа офанзивата против Идлиб. Очевидният проблем е, че това би довело Русия до спор с Турция, с която единствено от време на време е съдружник.
От чисто геополитическа позиция, съветски съюз с Турция ще бъде от изгода за Русия, която би могла да сложи флот в Средиземноморието, да стабилизира Кавказ и да сложи Съединените щати в по-лоша позиция от преди. Тогава поддръжката на нахлуване против Идлиб наподобява ирационално за руснаците. Турците са все по-враждебни към Съединените щати, които преди малко са въвели мита за Турция, частично за задържането на американци, частично за закупуването на съветски ракетни системи С-400 от Турция и частично за сигнал към Анкара, че търпението на Съединени американски щати се изчерпва. Това беше идеалният миг за блокиранена сирийците и взимане на значими точки от турците.
Част от казуса беше Иран. Иранската власт се разшири в Йемен, Ливан и Сирия. В Сирия, иранските войски и войските на „ Хизбула “ помогнаха да се провеждат силите на Асад и даже участваха в борбата. Тъй като сирийската войска се усъвършенства, сражавайки се паралелно с опитни бойци от Иран и „ Хизбула “, съветските наземни сили, които в никакъв случай не са били толкоз многочислени, провокираха разискване.. Руската въздушна мощ постоянно е била добре пристигнала като допълнение на арсенала на Асад, само че съветското присъединяване в наземна атака на Идлиб е ненужно. Иранците, които желаят да играят ролята на преобладаващ съдружник, ще се радват да подадат ръка. Това би оставило Русия изолирано на място, на което в действителност не би желала да бъде – притисната сред Иран и Израел, който стана все по-враждебен към иранската агресия и надлежно атакува позициите му в Сирия.
Всичко това беше в съзнанието на водачите на Русия, Иран и Турция, които се срещнаха в петък, с цел да обсъдят обстановката в Идлиб. Иран и Русия поддържаха офанзива. Турция не го направи. Това неотложно подложи на тестване границите на връзките Русия-Турция. Русия предложи да се слагат силите на Асад на турската граница - освен опасност за Турция, само че и неуместна опасност. С този ход Русия върна обратно вярата за дългогодишен съюз с Турция.
Русия евентуално е считала, че съюзът е фантазия за водопровод, такава, която турците може да блокират във всеки един миг. Във всеки случай контролът ѝ върху резултата в Сирия, преди време забележителен, в този момент е нищожен. Сирийското държавно управление в действителност желае Идлиб. Иранското държавно управление в действителност желае да бъде най-хубавият и най-надежден съдружник на Асад. Противопоставянето на офанзивата о нямаше да я спре безусловно. То би изолирало единствено Русия.
Повече като преди
След това имаме и Съединените щати, които до момента бяха относително тихи, с изключение на във връзка с дребни отряди към сирийската съпротива и кюрдските милиции. Оттогава Съединени американски щати преместваха повече, само че към момента незначителни сили в региона. Това увеличи залозите за Русия, която ще внимава да избегне американски жертви, а реакцията на Съединени американски щати ще бъде неизбежна, като се има поради въздушното предимство на Вашингтон. Руският президент Владимир Путин към момента играе пред вътрешната си публика и не може да си разреши проваляне. Иран не е в позиция да оспорва американската въздушна мощ на хиляди километри и във всеки случай би трябвало да има едно мислено за Израел. Решението на Съединените щати да се хвърлят в бъркотията - безмълвно с въздушни удари, категорично за битка против химическите офанзиви - трансформира цялата динамичност.
Ако имам право да приема, че Русия губи надзор над обстановката, ангажирането на Съединени американски щати на каквото и да е равнище в Идлиб не е нещото, което тя желае. Нито е нещо, което желае Иран. Асад може да го желае и той може и да е в положение да го направи самичък, само че също по този начин схваща, че Съединени американски щати са неприятни в противодействието на бунтовниците, само че са положителни да взривят нещата. Иранците и руснаците би трябвало да мислят това.
Междувременно, тъкмо както Русия от съдружник стана опасност за Турция, Съединени американски щати се връщат към остарялата си роля като поръчител за националната сигурност на Турция. Турция не искаше да изпрати личните си сили в борба против офанзива против Идлиб. Като имат поради военната си мощ, Съединени американски щати имат опция да се ангажират без многочислени наземни сили. Така внезапно се открива опцията за прегрупиране с Турция. Русия не искаше да нападна Идлиб, само че наподобява, че е принудена, а в този момент в действителност не желае да го прави, което вреди на доверието към нея, изключително на Асад. А Иран обмисля дали да поучава сирийските войски, които управлява, с цел да бъде храбър и да отиде в евентуална неразбория.
Всичко това е за една провинция, за която множеството хора в никакъв случай не са чували, нито са били загрижени преди. Не е ясно какво ще се случи. Подозирам, че руснаците ще упражнят задоволително въздействие, с цел да отсрочат или да анулират нападението. Турция ще се пазари, защото се оправя добре, като предотвратява всякакво споразумение със Съединени американски щати. Иранците ще се опитат да употребяват това, с цел да оттеглен Сирия от Русия, само че Асад е прекомерно интелигентен, с цел да се съобщи на някого окончателно. Разбира се, бих бил сюрпризиран да видя, че руснаците да вършат старания в Идлиб и още по-изненадан да оставят войските, които са сложили в заплаха, необятно изложени за масирано нахлуване от страна на врага. Но стратегическото превръщане е най-интересно, тъй като оставя света да наподобява по-скоро както преди, преди някой да загатна Идлиб. /БГНЕС
------------------------------------------------------------------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Провинция Идлиб се намира в северозападната част на Сирия, покрай Средиземно море и границата с Турция. Обикновено светът не би трябвало доста да се интересува от това кой я управлява. Но в геополитиката, от време на време най-малките и най-неясни места основават най-голяма угриженост измежду огромните сили - и Идлиб прави тъкмо това. Бъдещето на провинцията може и да не е световен въпрос, само че се трансформира в място на борба сред Русия, Турция, Иран, Съединените щати и Сирия, като кюрдите се прибавиха за добра мярка, принуждавайки ги да премислят кои са техните съдружници и врагове. Това е история за великата мощ на политиката и по този метод за световното равновесие на властта. Идлиб е просто декор.
Точно в този момент Идлиб се управлява от враждебни сили на сирийското държавно управление. Става все по-ясно, че държавното управление е спечелило гражданската война, която бушува от Арабската пролет. Преди време изглеждаше, че президентът Башар Асад като че ли е заставен да падне. Разбира се, той не падна, оцеляването му се дължеше частично на неспособността на враговете му да образуват обединен фронт. Те мразеха Асад и не му повярваха, само че също по този начин се мразеха и не се доверяваха един на различен. Това беше основата на държавната власт за близо 50 години. Идлиб е една от последните останали размирен твърдини, част от територия, която стои на пътя на Асад към успеха. Силите, ситуирани там, не ги чака нищо повече, с изключение на заличаване.
Това би основало проблем за Турция, която в този момент поддържа някои от групировките там. Загубата на провинцията ще отвори маршрут към Турция, който сирийските сили биха могли да употребяват. За да стане ясно, връщането на контрола на Асад върху Идлиб не е екзистенциална опасност за турската страна. Но турците нормално са враждебни към сирийското държавно управление и макар че могат да търпят безспорната власт на Асад, те не виждат причина да създадат живота му по-лесен, като предадат Идлиб.
Разбира се, има и друго пояснение. Турската войска разполага с близо един милион бойци, само че единствено някои от тях са добре подготвени и добре оборудвани. Ако тези бойци бяха ситуирани в Идлиб, обстановката можеше да наподобява друга. Но те не бяха. През 2016 година военните проведоха несполучлив прелом против турското държавно управление, което през годините стегна контрола върху въоръжените сили. Поради което ангажирането на главните сили в непознат спор не беше съвършен курс на деяние. По-добре е Анкара да си възвърне контрола над военните, до момента в който разпростира стеснен контингент в Сирия и се пробва да оформи своята външна политика. Това изяснява за какво Турция оказа помощ на сирийците и се бори със сирийските кюрдски групи, само че се отхвърли от по-широкия спор.
Чисти геополитически термини
Русия също се намеси в Сирия, след неуспеха в Украйна, където антируското държавно управление се появи в сериозна буферна страна. Русия нямаше явен стратегически интерес в Сирия, а опитите да се планува някакъв бяха в най-хубавия случай съмнителни. Обърканите наблюдаващи считат, че Русия желае да управлява петролопроводите и да разположи съществена военноморска мощ в Сирия. Но Русия има доста собствен личен петрол; това, от което се нуждае, са по-високите цени на петрола. Руската фантазия е да има военноморска мощ в Средиземноморието, само че тази фантазия може елементарно да се трансформира в призрачен сън, защото всяка мощ, която сложи в Средиземно море, ще би трябвало да бъде обезпечавана посредством Босфора, който турците могат да блокират по избор.
Истинската причина, заради която Русия се намеси в Сирия, беше да покаже на личната си аудитория, че може да се държи като велика мощ. Запазването на Асад, корав съветски съдружник, беше второстепенно, само че към момента значимо, заради което Русия бе принудена да поддържа офанзивата против Идлиб. Очевидният проблем е, че това би довело Русия до спор с Турция, с която единствено от време на време е съдружник.
От чисто геополитическа позиция, съветски съюз с Турция ще бъде от изгода за Русия, която би могла да сложи флот в Средиземноморието, да стабилизира Кавказ и да сложи Съединените щати в по-лоша позиция от преди. Тогава поддръжката на нахлуване против Идлиб наподобява ирационално за руснаците. Турците са все по-враждебни към Съединените щати, които преди малко са въвели мита за Турция, частично за задържането на американци, частично за закупуването на съветски ракетни системи С-400 от Турция и частично за сигнал към Анкара, че търпението на Съединени американски щати се изчерпва. Това беше идеалният миг за блокиранена сирийците и взимане на значими точки от турците.
Част от казуса беше Иран. Иранската власт се разшири в Йемен, Ливан и Сирия. В Сирия, иранските войски и войските на „ Хизбула “ помогнаха да се провеждат силите на Асад и даже участваха в борбата. Тъй като сирийската войска се усъвършенства, сражавайки се паралелно с опитни бойци от Иран и „ Хизбула “, съветските наземни сили, които в никакъв случай не са били толкоз многочислени, провокираха разискване.. Руската въздушна мощ постоянно е била добре пристигнала като допълнение на арсенала на Асад, само че съветското присъединяване в наземна атака на Идлиб е ненужно. Иранците, които желаят да играят ролята на преобладаващ съдружник, ще се радват да подадат ръка. Това би оставило Русия изолирано на място, на което в действителност не би желала да бъде – притисната сред Иран и Израел, който стана все по-враждебен към иранската агресия и надлежно атакува позициите му в Сирия.
Всичко това беше в съзнанието на водачите на Русия, Иран и Турция, които се срещнаха в петък, с цел да обсъдят обстановката в Идлиб. Иран и Русия поддържаха офанзива. Турция не го направи. Това неотложно подложи на тестване границите на връзките Русия-Турция. Русия предложи да се слагат силите на Асад на турската граница - освен опасност за Турция, само че и неуместна опасност. С този ход Русия върна обратно вярата за дългогодишен съюз с Турция.
Русия евентуално е считала, че съюзът е фантазия за водопровод, такава, която турците може да блокират във всеки един миг. Във всеки случай контролът ѝ върху резултата в Сирия, преди време забележителен, в този момент е нищожен. Сирийското държавно управление в действителност желае Идлиб. Иранското държавно управление в действителност желае да бъде най-хубавият и най-надежден съдружник на Асад. Противопоставянето на офанзивата о нямаше да я спре безусловно. То би изолирало единствено Русия.
Повече като преди
След това имаме и Съединените щати, които до момента бяха относително тихи, с изключение на във връзка с дребни отряди към сирийската съпротива и кюрдските милиции. Оттогава Съединени американски щати преместваха повече, само че към момента незначителни сили в региона. Това увеличи залозите за Русия, която ще внимава да избегне американски жертви, а реакцията на Съединени американски щати ще бъде неизбежна, като се има поради въздушното предимство на Вашингтон. Руският президент Владимир Путин към момента играе пред вътрешната си публика и не може да си разреши проваляне. Иран не е в позиция да оспорва американската въздушна мощ на хиляди километри и във всеки случай би трябвало да има едно мислено за Израел. Решението на Съединените щати да се хвърлят в бъркотията - безмълвно с въздушни удари, категорично за битка против химическите офанзиви - трансформира цялата динамичност.
Ако имам право да приема, че Русия губи надзор над обстановката, ангажирането на Съединени американски щати на каквото и да е равнище в Идлиб не е нещото, което тя желае. Нито е нещо, което желае Иран. Асад може да го желае и той може и да е в положение да го направи самичък, само че също по този начин схваща, че Съединени американски щати са неприятни в противодействието на бунтовниците, само че са положителни да взривят нещата. Иранците и руснаците би трябвало да мислят това.
Междувременно, тъкмо както Русия от съдружник стана опасност за Турция, Съединени американски щати се връщат към остарялата си роля като поръчител за националната сигурност на Турция. Турция не искаше да изпрати личните си сили в борба против офанзива против Идлиб. Като имат поради военната си мощ, Съединени американски щати имат опция да се ангажират без многочислени наземни сили. Така внезапно се открива опцията за прегрупиране с Турция. Русия не искаше да нападна Идлиб, само че наподобява, че е принудена, а в този момент в действителност не желае да го прави, което вреди на доверието към нея, изключително на Асад. А Иран обмисля дали да поучава сирийските войски, които управлява, с цел да бъде храбър и да отиде в евентуална неразбория.
Всичко това е за една провинция, за която множеството хора в никакъв случай не са чували, нито са били загрижени преди. Не е ясно какво ще се случи. Подозирам, че руснаците ще упражнят задоволително въздействие, с цел да отсрочат или да анулират нападението. Турция ще се пазари, защото се оправя добре, като предотвратява всякакво споразумение със Съединени американски щати. Иранците ще се опитат да употребяват това, с цел да оттеглен Сирия от Русия, само че Асад е прекомерно интелигентен, с цел да се съобщи на някого окончателно. Разбира се, бих бил сюрпризиран да видя, че руснаците да вършат старания в Идлиб и още по-изненадан да оставят войските, които са сложили в заплаха, необятно изложени за масирано нахлуване от страна на врага. Но стратегическото превръщане е най-интересно, тъй като оставя света да наподобява по-скоро както преди, преди някой да загатна Идлиб. /БГНЕС
------------------------------------------------------------------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ