Петер Паул Рубенс - живот на едрички порции
Петер Паул Рубенс
Художник /1577 – 1640/
Произход: Фламандец, /Нидерландия/, роден в Германия, богато католическо семейство на правист
Образование: Хуманистично, учи при трима от най-известните майстори-художници в Нидерландия
Постижения: Картини – „ Градината на любовта “, „ Трите грации “, „ Съдът на Парис “, „ Поклонението на влъхвите “, „ Избиването на младенците “, „ Падението на индивида “, прочут и като ловък посланик със заслуги за мира в Европа
Признание: Един от водещите барокови художници на Европа, картините му се продават на рекордни цени
Той не е пълен, само че е едричък. И обича живота на едрички порции – пълнокръвни дами, отрупани софри, дълги диалози с европейски владетели и доста изобразяване.
„ Моята пристрастеност е от небесата, не от земните разсъждения ” – споделя фламандецът Петер Паул Рубенс.
За какво се сещате, щом някой спомене „ трите грации ”? Аз персонално виждам Мишел Пфайфър, Никол Кидман и Мила Кунис . Но деликатният другояче Рубенс би направил кисела мимика – модерните грации са прекомерно кльощави за бароково обилния му усет. Вижте „ Венера пред огледалото ”, „ Андромеда ” или „ Вирсавия при фонтана ” . Вижте и фамозните шедьоври на женската плът – „ Трите грации ”, „ Съдът на Парис ”, „ Похищението на дъщерите на Левкип ” .
В цялото творчество на Рубенс, заченало Барока в изобразителното изкуство, виждаме едри тела, изобразени в стремглаво придвижване, даже когато са седнали. Емоционалната атмосфера е напрегната, изтъкана от внезапни контрасти сред светлина и сянка, наситена с богати, топли цветове.
Сюжетите с рубенсови дами са от античната митология и с откровената си, обилна голота, носят мощен сексуален заряд, само че не прескачат оттатък естетиката. Те въплъщават идеала и на самия художник, и на неговото време - както за женските форми, по този начин и за магическия женски дух. Но в пищността има и чисто занаятчийския, в случай че щете, интерес – телата с повече луксозна плът, с гънки и извивки, са му по-интересни за изобразяване.
А по какъв начин се изяснява несъгласието, че Рубенс е набожен човек и огромен набожен художник, а в това време безусловно популяризира плътското и земното?
Противоречието е видимо, плод на неведение или предубеждения. Рубенс живее в късния, зрял Ренесанс и прехода към Просвещението, когато е публикувано разбирането, че човешкото тяло е велико божие създание.
Петер Паул Рубенс е необичаен по мащаб талант, който има качества и за велики каузи в изкуството, и за триумф в обществото
Петер Паул Рубенс е необичаен по мащаб талант, който има качества и за велики каузи в изкуството, и за триумф в обществото. Описват го като човек с мощен разсъдък, кипяща сила, положително здраве, приятна осанка, изумително възприятие за естетика и избистрен разум.
Роден е през 1577 година в Зиген, Германия. Фламандското семейство е там заради комплицирана каша, забъркана от професионалните задължения, религиозните убеждения и любовните трепети на татко му. След гибелта на бащата, те се връщат в Антверпен, където Петер пък се връща към католицизма, получава класическо обучение и на 14 чиракува за художник. Основна част от образованието е прекопирване на остарели майстори и Рубенс го практикува цялостен живот.
Първият стадий от доживотното учене свършва през 1598 година – на 21 той е признат за занаятчия в антверпенската Гилдия на Свети Лука. После отпътува за Италия, където попива прелестта и новаторството на огромните ренесансови художници.
В Рим получава първа сериозна поръчка – три работи за църквата „ Санта Кроче ин Джерузалеме “. През 1603 година херцогът на Мантуа го праща на дипломатическа задача в Испания, по време на която Рубенс навлиза в тънкостите на дипломацията, копира картини от кралските испански сбирки и построява контакти с владетелите, които са и владетели на родната му Фландрия.
След връщането в Италия, получава най-голямата си поръчка – олтара на църквата „ Санта Мария ин Валичела “ в Рим.
След връщането в Италия, получава най-голямата си поръчка – олтара на църквата „ Санта Мария ин Валичела “ в Рим.
Рубенс е по този начин покорен от Италия, че в писмата се подписва Пиетро Паоло, а след гибелта на майка си отива в Антверпен с концепцията да се върне скоро на юг.
Но не става по този начин.
В Антверпен е назначен за велможа художник от ерцхерцог Алберт и жена му, Изабела. Дават му годишна пенсия от 500 ливри и „ спомагателни права, почести и облекчения поради неговия разсъдък и голям опит в изобразителното изкуство, както и в други изкуства ”. Има се поради опитът като дизайнер на килими, илюстратор на книги, декорация на златни и сребърни съдове. Той може да отвори ателие в Антверпен и да приема всевъзможни външни поръчки, а херцозите си му заплащат настрана за всяка от своите.
Както написа негов племенник: „ Херцог Алберт го държи, окован със златни окови ”.
Животът в тези окови е лек и прелестен, само че Рубенс не се подвежда. Той е проведен човек, има доста възпитаници, само че и самичък не стопира да рисува. Навиците му са твърди и здравословни – става в 4, работи до 17 и след това язди. Докато рисува му четат класическа литература. Занимава се и с сбирките си от скъпоценни камъни и антични скулптори.
Славата на Рубенс пораства, поръчките също, а когато Алберт умира, Изабела го праща на поредност дипломатически задачи.
За десетина години Рубенс се отдава на тази игра с не по-малка пристрастеност и не по-малък триумф от играта на изкуство. Съчетаването на двете пък постоянно му отваря порти, които биха били затворени за всеки различен.
През последните си десетина години Рубенс е малко по-уседнал. Жена му умира от чума и през 1630 година той се дами за 16-годишната Хелена Фурман, най-красивата Елена по бароковите му критерии. Тя е чувственият модел, увековечен като Венера и други преливащи от плът и жизнеспособност богини в множеството късни платна.
Той ú купува палат, тя му дава пет деца. Последното от тях се ражда осем месеца, откакто Пиетро Паоло Рубенс се преселва в красивия и обилен свят, който цялостен живот рисува.
Художник /1577 – 1640/
Произход: Фламандец, /Нидерландия/, роден в Германия, богато католическо семейство на правист
Образование: Хуманистично, учи при трима от най-известните майстори-художници в Нидерландия
Постижения: Картини – „ Градината на любовта “, „ Трите грации “, „ Съдът на Парис “, „ Поклонението на влъхвите “, „ Избиването на младенците “, „ Падението на индивида “, прочут и като ловък посланик със заслуги за мира в Европа
Признание: Един от водещите барокови художници на Европа, картините му се продават на рекордни цени
Той не е пълен, само че е едричък. И обича живота на едрички порции – пълнокръвни дами, отрупани софри, дълги диалози с европейски владетели и доста изобразяване.
„ Моята пристрастеност е от небесата, не от земните разсъждения ” – споделя фламандецът Петер Паул Рубенс.
За какво се сещате, щом някой спомене „ трите грации ”? Аз персонално виждам Мишел Пфайфър, Никол Кидман и Мила Кунис . Но деликатният другояче Рубенс би направил кисела мимика – модерните грации са прекомерно кльощави за бароково обилния му усет. Вижте „ Венера пред огледалото ”, „ Андромеда ” или „ Вирсавия при фонтана ” . Вижте и фамозните шедьоври на женската плът – „ Трите грации ”, „ Съдът на Парис ”, „ Похищението на дъщерите на Левкип ” .
В цялото творчество на Рубенс, заченало Барока в изобразителното изкуство, виждаме едри тела, изобразени в стремглаво придвижване, даже когато са седнали. Емоционалната атмосфера е напрегната, изтъкана от внезапни контрасти сред светлина и сянка, наситена с богати, топли цветове.
Сюжетите с рубенсови дами са от античната митология и с откровената си, обилна голота, носят мощен сексуален заряд, само че не прескачат оттатък естетиката. Те въплъщават идеала и на самия художник, и на неговото време - както за женските форми, по този начин и за магическия женски дух. Но в пищността има и чисто занаятчийския, в случай че щете, интерес – телата с повече луксозна плът, с гънки и извивки, са му по-интересни за изобразяване.
А по какъв начин се изяснява несъгласието, че Рубенс е набожен човек и огромен набожен художник, а в това време безусловно популяризира плътското и земното?
Противоречието е видимо, плод на неведение или предубеждения. Рубенс живее в късния, зрял Ренесанс и прехода към Просвещението, когато е публикувано разбирането, че човешкото тяло е велико божие създание.
Петер Паул Рубенс е необичаен по мащаб талант, който има качества и за велики каузи в изкуството, и за триумф в обществото
Петер Паул Рубенс е необичаен по мащаб талант, който има качества и за велики каузи в изкуството, и за триумф в обществото. Описват го като човек с мощен разсъдък, кипяща сила, положително здраве, приятна осанка, изумително възприятие за естетика и избистрен разум.
Роден е през 1577 година в Зиген, Германия. Фламандското семейство е там заради комплицирана каша, забъркана от професионалните задължения, религиозните убеждения и любовните трепети на татко му. След гибелта на бащата, те се връщат в Антверпен, където Петер пък се връща към католицизма, получава класическо обучение и на 14 чиракува за художник. Основна част от образованието е прекопирване на остарели майстори и Рубенс го практикува цялостен живот.
Първият стадий от доживотното учене свършва през 1598 година – на 21 той е признат за занаятчия в антверпенската Гилдия на Свети Лука. После отпътува за Италия, където попива прелестта и новаторството на огромните ренесансови художници.
В Рим получава първа сериозна поръчка – три работи за църквата „ Санта Кроче ин Джерузалеме “. През 1603 година херцогът на Мантуа го праща на дипломатическа задача в Испания, по време на която Рубенс навлиза в тънкостите на дипломацията, копира картини от кралските испански сбирки и построява контакти с владетелите, които са и владетели на родната му Фландрия.
След връщането в Италия, получава най-голямата си поръчка – олтара на църквата „ Санта Мария ин Валичела “ в Рим.
След връщането в Италия, получава най-голямата си поръчка – олтара на църквата „ Санта Мария ин Валичела “ в Рим.
Рубенс е по този начин покорен от Италия, че в писмата се подписва Пиетро Паоло, а след гибелта на майка си отива в Антверпен с концепцията да се върне скоро на юг.
Но не става по този начин.
В Антверпен е назначен за велможа художник от ерцхерцог Алберт и жена му, Изабела. Дават му годишна пенсия от 500 ливри и „ спомагателни права, почести и облекчения поради неговия разсъдък и голям опит в изобразителното изкуство, както и в други изкуства ”. Има се поради опитът като дизайнер на килими, илюстратор на книги, декорация на златни и сребърни съдове. Той може да отвори ателие в Антверпен и да приема всевъзможни външни поръчки, а херцозите си му заплащат настрана за всяка от своите.
Както написа негов племенник: „ Херцог Алберт го държи, окован със златни окови ”.
Животът в тези окови е лек и прелестен, само че Рубенс не се подвежда. Той е проведен човек, има доста възпитаници, само че и самичък не стопира да рисува. Навиците му са твърди и здравословни – става в 4, работи до 17 и след това язди. Докато рисува му четат класическа литература. Занимава се и с сбирките си от скъпоценни камъни и антични скулптори.
Славата на Рубенс пораства, поръчките също, а когато Алберт умира, Изабела го праща на поредност дипломатически задачи.
За десетина години Рубенс се отдава на тази игра с не по-малка пристрастеност и не по-малък триумф от играта на изкуство. Съчетаването на двете пък постоянно му отваря порти, които биха били затворени за всеки различен.
През последните си десетина години Рубенс е малко по-уседнал. Жена му умира от чума и през 1630 година той се дами за 16-годишната Хелена Фурман, най-красивата Елена по бароковите му критерии. Тя е чувственият модел, увековечен като Венера и други преливащи от плът и жизнеспособност богини в множеството късни платна.
Той ú купува палат, тя му дава пет деца. Последното от тях се ражда осем месеца, откакто Пиетро Паоло Рубенс се преселва в красивия и обилен свят, който цялостен живот рисува.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ