Има ли място за Турция в бъдещето на НАТО?
НАТО, 70-годишен боен съюз, е изправен пред нови стратегически въпроси. Предизвикателствата, с които се сблъсква организацията са многообразни. Руската кибер-намеса в западните демокрации, стремежът на Китай да купи европейска инфраструктура, безразсъдните старания на Вашингтон да подкопае демократичния ред, възходът на популизма в Европа, тероризма и бежанската рецесия са измежду тях. В същото време поражда въпросът “какъв съдружник е Турция ”.
Роден да се опълчи на руската опасност, НАТО, наранено от вътрешни разколи, не може да реши по какъв начин би трябвало да се отнася към Русия през днешния ден. След края на Студената война трансатлантическият съюз се разшири в Източна Европа и Кавказ, вместо да си сътрудничи с Москва. Русия отговори на разширението на НАТО с военни интервенции в Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година В същото време съветският президент Владимир Путин се пробва да ускори въздействието на страната си върху Близкия Изток, Северна Африка, Балканите, Източното Средиземноморие, Черно море, Балтийския район и Азовско море. Руснаците освен запълват един вакуум на власт, който Съединени американски щати оставят след себе си, само че и ловко направляват в спорове на ползи сред европейските народи и съдружниците от НАТО.
Анексирането на Крим през 2014 година породи опасенията за съветския експанзионизъм в Източна Европа и Прибалтика. Москва продължава да поддържа извънредно десните придвижвания и левия популизъм в Европа. И въпреки всичко съдружниците в НАТО не могат да се договорят по отношение на естеството на съветската опасност и подобаващия отговор на нея. Би било безсмислено и невероятно да се одобряват доктрините от епохата на Студената война върху руската опасност, основаващи се на изказванието, че Русия се стреми да заобиколи Европа. Русия, която няма развити браншове с изключение на енергетиката и военната индустрия не е възходяща мощ. Единствената страна, която може да провокира Съединени американски щати в дълготраен проект, е Китай. Оттук и напъните на Вашингтон да понижи разноските за отбрана на Европа (в момента 35 милиарда $ годишно) и да влага в Азиатско-Тихоокеанския район, с цел да сдържа Пекин.
Съединените щати към този момент се намесват в три горещи основни точки: статута на Хонконг, уйгурския въпрос и изкуствените острови на Китай в Южнокитайско море. Шарл Мишел, новият президент на Европейския съвет, се тормози, че Европейският съюз може да понесе „ съпътстващи вреди “ при настъпването на „ студена война “ сред Съединени американски щати и Китай. Въпреки че Англия, балтийските страни и източноевропейците са нетърпеливи да се отнасят към Русия като към “общ зложелател ”, то Германия и Франция са склонни да виждат Москва като сътрудник. Междувременно Вашингтон оказва напън върху Берлин поради закупуването на съветски природен газ – по този начин, както Турция е изправена пред жестоки рецензии за закупуването на съветската система за Противовъздушна отбрана С-400.
Някои западни служители дефинират Турция като обезсърчителен съдружник. Други споделят, че турците са нежелани сътрудници, призовавайки за отстраняването на страната от организацията. Те споделят, че доближаването на Турция с Русия, посредством закупуването на системата С-400, нахлуването в Северна Сирия, дружно с ескалиращото напрежение в Източното Средиземноморие, са съображение за това решение. Турците от своя страна са разочаровани от своите съдружници в НАТО, които не съумяха да поддържат Турция по въпроси, свързани със Сирия, в това число по въпроси като тероризма и имиграцията, и тяхната дейна поддръжка за отбрана на хората от YPG – сирийския клон на терористичната организация ПКК. Всъщност на хоризонта се задава нов спор преди водачите на НАТО да се срещнат в Лондон тази седмица. В отговор на желанието на Вашингтон да блокира определянето на YPG като терористична единица, Турция просто наложи несъгласие на проекта за защита на Балтийско море. В реалност турците не са срещу Балтийския проект за защита. Но те чакат съюзът да изрази взаимност с Турция, когато става дума за терористични закани.
НАТО би трябвало да преоцени стратегическата си задача и да вземе поради проблемите на сигурността на Турция. Както сподели генералният секретар Йенс Столтенберг, „ Турция е доста значима за НАТО. За да разберем това, би трябвало просто да погледнем картата “. /БГНЕС
———————————————————————-
Бурханетин Дуран, в. „ Дейли Сабах ”
Роден да се опълчи на руската опасност, НАТО, наранено от вътрешни разколи, не може да реши по какъв начин би трябвало да се отнася към Русия през днешния ден. След края на Студената война трансатлантическият съюз се разшири в Източна Европа и Кавказ, вместо да си сътрудничи с Москва. Русия отговори на разширението на НАТО с военни интервенции в Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година В същото време съветският президент Владимир Путин се пробва да ускори въздействието на страната си върху Близкия Изток, Северна Африка, Балканите, Източното Средиземноморие, Черно море, Балтийския район и Азовско море. Руснаците освен запълват един вакуум на власт, който Съединени американски щати оставят след себе си, само че и ловко направляват в спорове на ползи сред европейските народи и съдружниците от НАТО.
Анексирането на Крим през 2014 година породи опасенията за съветския експанзионизъм в Източна Европа и Прибалтика. Москва продължава да поддържа извънредно десните придвижвания и левия популизъм в Европа. И въпреки всичко съдружниците в НАТО не могат да се договорят по отношение на естеството на съветската опасност и подобаващия отговор на нея. Би било безсмислено и невероятно да се одобряват доктрините от епохата на Студената война върху руската опасност, основаващи се на изказванието, че Русия се стреми да заобиколи Европа. Русия, която няма развити браншове с изключение на енергетиката и военната индустрия не е възходяща мощ. Единствената страна, която може да провокира Съединени американски щати в дълготраен проект, е Китай. Оттук и напъните на Вашингтон да понижи разноските за отбрана на Европа (в момента 35 милиарда $ годишно) и да влага в Азиатско-Тихоокеанския район, с цел да сдържа Пекин.
Съединените щати към този момент се намесват в три горещи основни точки: статута на Хонконг, уйгурския въпрос и изкуствените острови на Китай в Южнокитайско море. Шарл Мишел, новият президент на Европейския съвет, се тормози, че Европейският съюз може да понесе „ съпътстващи вреди “ при настъпването на „ студена война “ сред Съединени американски щати и Китай. Въпреки че Англия, балтийските страни и източноевропейците са нетърпеливи да се отнасят към Русия като към “общ зложелател ”, то Германия и Франция са склонни да виждат Москва като сътрудник. Междувременно Вашингтон оказва напън върху Берлин поради закупуването на съветски природен газ – по този начин, както Турция е изправена пред жестоки рецензии за закупуването на съветската система за Противовъздушна отбрана С-400.
Някои западни служители дефинират Турция като обезсърчителен съдружник. Други споделят, че турците са нежелани сътрудници, призовавайки за отстраняването на страната от организацията. Те споделят, че доближаването на Турция с Русия, посредством закупуването на системата С-400, нахлуването в Северна Сирия, дружно с ескалиращото напрежение в Източното Средиземноморие, са съображение за това решение. Турците от своя страна са разочаровани от своите съдружници в НАТО, които не съумяха да поддържат Турция по въпроси, свързани със Сирия, в това число по въпроси като тероризма и имиграцията, и тяхната дейна поддръжка за отбрана на хората от YPG – сирийския клон на терористичната организация ПКК. Всъщност на хоризонта се задава нов спор преди водачите на НАТО да се срещнат в Лондон тази седмица. В отговор на желанието на Вашингтон да блокира определянето на YPG като терористична единица, Турция просто наложи несъгласие на проекта за защита на Балтийско море. В реалност турците не са срещу Балтийския проект за защита. Но те чакат съюзът да изрази взаимност с Турция, когато става дума за терористични закани.
НАТО би трябвало да преоцени стратегическата си задача и да вземе поради проблемите на сигурността на Турция. Както сподели генералният секретар Йенс Столтенберг, „ Турция е доста значима за НАТО. За да разберем това, би трябвало просто да погледнем картата “. /БГНЕС
———————————————————————-
Бурханетин Дуран, в. „ Дейли Сабах ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ