Който слушка - отива да папка заплата на по-висока инстанция
Проблемите на българското правораздаване се трансфораха в неизменима част от политическото говорене. Това неведнъж води до голям брой нормативни промени и по-рядко до качествена смяна на средата. Един от въпросите, които ще би трябвало да бъдат позволени, без значение от това болшинство от кои политически партии сформира държавно управление, е приемането на редица промени или напряко на нов Закон за правосъдната власт. А за това дали тези промени са всъщност в посока на разрешаването на трайните дефицити можем да създадем разграничаване по няколко тематики. Една от тях е преуреждането на заобиколните пътища за кариерно торпилиране по високите етажи в съда и прокуратурата, нормативно завоалирано като командироване на съдии прокурори и следователи.
Институтът на командироването, самичък по себе си, от инструмент за краткотрайно превъзмогване на кадровия дефицит в съда и прокуратурата, се трансформира в средство за образуване на зависимости и смирение при разглеждането на делата и преписките. Случва се по опростена формула – който слушка отива да директория заплата на по-висока инстанция. За да не го върнат надолу, където в действителност е действителното му място в системата, той с по-голяма ненаситност е податлив да мисли, написа и да се произнася в посоката, възприета от командировалият го административен началник. Така си икономисва подготовката за състезания, въпреки и те да са много противоречиви като справедлив аршин за напредък в системата.
Някои характерни позитивни нововъведения
През актуалната седмица изтече срокът за публично разискване на плана на Закон за съдебната власт, направен под управлението на работната група на заместник-министър Юлия Ковачева, част от екипа на Атанас Славов. Настоящият министър удължи този период и по този начин не се стигна до разискването на плана в 49-ото Народно заседание.
На първо място, командироването е предмет на независима регулация в обособена глава на закона, без опция за голям брой изключения, които да овластяват другите по степен ръководители на съдилища и ръководители на прокуратури да имат някои привилегии. Досега с тази опция се ползваше ръководителят на Върховния административен съд.
Общи условия за съдиите и прокурорите
На първо място, трансформират се периодите – за не повече от 12 месеца със единодушието на командирования, а в изключителни случаи и без единодушието на командирования за период от 3 месеца. За прокурорите този период е 6 месеца и не се вкарва категорично изискване за единодушие на командирования според член 334, алинея 3 от Проекта на Закон за съдебната власт. Към сегашния миг текстът на настоящия член 227, алинея 1 от Закон за съдебната власт планува идентични условия, само че без учредения за преустановяване на командироването, което го прави на практика безсрочно и абсолютно. Втората разлика се показва в това, че в плана на нов Закон за съдебната власт, в член 324, алинея 4 и алинея 5 са написани прекратителни учредения и обвързване за Висш съдебен съвет при съществуването на които след приключване надлежно на 12-те или 3-те месеца съдията, прокурорът и следователят не може да бъде командирован още веднъж в същия орган на правосъдната власт в продължение на две години.
Висшият правосъден съвет от своя страна ще бъде длъжен да приключи командироването при надвишаване на тези периоди. Практически обаче, в случай че Висш съдебен съвет не направи това, няма алтернатива да бъде изпълнено предписанието. Разумно би било да се вкара обвързване ръководителят на Върховен касационен съд в този случай да е задължен да рапортува на правосъдния съвет съдиите, надвишили този период като точка от дневния ред, с цел да даде съображение за осъществяването на това пълномощие, тъй че да не остане то следващото положително благопожелание. За прокурорите това ограничаващо изискване е открито в член 334, алинея 4 от плана, а прекратяването се прави от Висшия прокурорски съвет по реда на алинея 5 на член 334. Тук можем да предложим трима от членовете на прокурорския съвет да имат обвързване да рапортуват непрекратените в период командировки, с цел да не се стига до случайно използване на закона.
Четвъртата позитивна отличителна характерност е задължението в регистъра на командированите, действителен и все още, да се вписва продължителността на командировката, като посредством пояснение можем да стигнем до извода, че няма по какъв начин да е безсрочна. Към сегашния миг се вписва началният миг, а не действително графата „ период на командироване от дата до дата “.
Петата разлика е опцията и Висш съдебен съвет, и ВПС да командироват съдии, прокурори и следователи с писмен акт. Съдията, прокурорът и следователят са длъжни да регистрират работата си на всеки 6 месеца, както и да дават финален отчет за работата си. Досега само Съдийската гилдия можеше да приключи командироване на арбитър. Това пълномощие би имало пълноценно проявяване единствено в случай че се следват непроменяемо рестриктивните мерки за период и нужда.
Шестата разлика е опитът за превъзмогване на казуса с „ незаетата щатна служба “. Незаетият щат към сегашния миг отваря необятно вратата на тези позиции да бъдат „ конфигурирани “ точно посредством командироване доверени лица. С текста на член 336, алинея 4 се дава гаранция, че при приключване на периода на командировката щатната служба, заемана от командирования арбитър, прокурор или следовател, ще се освобождава. Това на процедура значи автоматизирано за съответната позиция да се открие процедура за заемането ѝ посредством конкурс при плануваното срочно годишно оповестяване на състезанията. След приключване на периода на командироването лицето се възвръща на заеманата щатна служба в същия орган на правосъдната власт като за съдиите ще има обвързване да довърши делата при неизменността на правосъдния състав за наказателните каузи. Досега това нормално се изписваше в акта на правосъдния съвет.
За прокурорите остава опцията основният прокурор да командирова от всички равнища на системата след взимане на мнение на Комисията по атестирането и състезанията към Висшия прокурорски съвет.
В умозаключение
Разписаните по този метод промени в изискванията за командироване са в положение да прекратят изпращането на самопредлагащи се съдии, прокурори и следователи за смирение. Но единствено с няколко законодателни финта всичко това може да бъде преодоляно и да се върнем към добре познатото остаряло – потвърдиха го промените на член 227 от настоящия съдоустроствен закон през 2017 година Тогава с смяната единствено на една алинея са анулира постигнатото през 2016 година А през 2018 година нещата напълно се утежниха с още едно изменение, а точно случайното съображение ръководителят на Върховен административен съд да черпи фрагменти от всички равнища и типове съдилища, както и Висш съдебен съвет да разкомандирова без справедливи критерии.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Институтът на командироването, самичък по себе си, от инструмент за краткотрайно превъзмогване на кадровия дефицит в съда и прокуратурата, се трансформира в средство за образуване на зависимости и смирение при разглеждането на делата и преписките. Случва се по опростена формула – който слушка отива да директория заплата на по-висока инстанция. За да не го върнат надолу, където в действителност е действителното му място в системата, той с по-голяма ненаситност е податлив да мисли, написа и да се произнася в посоката, възприета от командировалият го административен началник. Така си икономисва подготовката за състезания, въпреки и те да са много противоречиви като справедлив аршин за напредък в системата.
Някои характерни позитивни нововъведения
През актуалната седмица изтече срокът за публично разискване на плана на Закон за съдебната власт, направен под управлението на работната група на заместник-министър Юлия Ковачева, част от екипа на Атанас Славов. Настоящият министър удължи този период и по този начин не се стигна до разискването на плана в 49-ото Народно заседание.
На първо място, командироването е предмет на независима регулация в обособена глава на закона, без опция за голям брой изключения, които да овластяват другите по степен ръководители на съдилища и ръководители на прокуратури да имат някои привилегии. Досега с тази опция се ползваше ръководителят на Върховния административен съд.
Общи условия за съдиите и прокурорите
На първо място, трансформират се периодите – за не повече от 12 месеца със единодушието на командирования, а в изключителни случаи и без единодушието на командирования за период от 3 месеца. За прокурорите този период е 6 месеца и не се вкарва категорично изискване за единодушие на командирования според член 334, алинея 3 от Проекта на Закон за съдебната власт. Към сегашния миг текстът на настоящия член 227, алинея 1 от Закон за съдебната власт планува идентични условия, само че без учредения за преустановяване на командироването, което го прави на практика безсрочно и абсолютно. Втората разлика се показва в това, че в плана на нов Закон за съдебната власт, в член 324, алинея 4 и алинея 5 са написани прекратителни учредения и обвързване за Висш съдебен съвет при съществуването на които след приключване надлежно на 12-те или 3-те месеца съдията, прокурорът и следователят не може да бъде командирован още веднъж в същия орган на правосъдната власт в продължение на две години.
Висшият правосъден съвет от своя страна ще бъде длъжен да приключи командироването при надвишаване на тези периоди. Практически обаче, в случай че Висш съдебен съвет не направи това, няма алтернатива да бъде изпълнено предписанието. Разумно би било да се вкара обвързване ръководителят на Върховен касационен съд в този случай да е задължен да рапортува на правосъдния съвет съдиите, надвишили този период като точка от дневния ред, с цел да даде съображение за осъществяването на това пълномощие, тъй че да не остане то следващото положително благопожелание. За прокурорите това ограничаващо изискване е открито в член 334, алинея 4 от плана, а прекратяването се прави от Висшия прокурорски съвет по реда на алинея 5 на член 334. Тук можем да предложим трима от членовете на прокурорския съвет да имат обвързване да рапортуват непрекратените в период командировки, с цел да не се стига до случайно използване на закона.
Четвъртата позитивна отличителна характерност е задължението в регистъра на командированите, действителен и все още, да се вписва продължителността на командировката, като посредством пояснение можем да стигнем до извода, че няма по какъв начин да е безсрочна. Към сегашния миг се вписва началният миг, а не действително графата „ период на командироване от дата до дата “.
Петата разлика е опцията и Висш съдебен съвет, и ВПС да командироват съдии, прокурори и следователи с писмен акт. Съдията, прокурорът и следователят са длъжни да регистрират работата си на всеки 6 месеца, както и да дават финален отчет за работата си. Досега само Съдийската гилдия можеше да приключи командироване на арбитър. Това пълномощие би имало пълноценно проявяване единствено в случай че се следват непроменяемо рестриктивните мерки за период и нужда.
Шестата разлика е опитът за превъзмогване на казуса с „ незаетата щатна служба “. Незаетият щат към сегашния миг отваря необятно вратата на тези позиции да бъдат „ конфигурирани “ точно посредством командироване доверени лица. С текста на член 336, алинея 4 се дава гаранция, че при приключване на периода на командировката щатната служба, заемана от командирования арбитър, прокурор или следовател, ще се освобождава. Това на процедура значи автоматизирано за съответната позиция да се открие процедура за заемането ѝ посредством конкурс при плануваното срочно годишно оповестяване на състезанията. След приключване на периода на командироването лицето се възвръща на заеманата щатна служба в същия орган на правосъдната власт като за съдиите ще има обвързване да довърши делата при неизменността на правосъдния състав за наказателните каузи. Досега това нормално се изписваше в акта на правосъдния съвет.
За прокурорите остава опцията основният прокурор да командирова от всички равнища на системата след взимане на мнение на Комисията по атестирането и състезанията към Висшия прокурорски съвет.
В умозаключение
Разписаните по този метод промени в изискванията за командироване са в положение да прекратят изпращането на самопредлагащи се съдии, прокурори и следователи за смирение. Но единствено с няколко законодателни финта всичко това може да бъде преодоляно и да се върнем към добре познатото остаряло – потвърдиха го промените на член 227 от настоящия съдоустроствен закон през 2017 година Тогава с смяната единствено на една алинея са анулира постигнатото през 2016 година А през 2018 година нещата напълно се утежниха с още едно изменение, а точно случайното съображение ръководителят на Върховен административен съд да черпи фрагменти от всички равнища и типове съдилища, както и Висш съдебен съвет да разкомандирова без справедливи критерии.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ