СЛУЧАЙНОСТ? ГЕРБ и ДПС вдигнаха резултатите си в гетата
На парламентарните избори на 2 октомври Движение за права и свободи и ГЕРБ-СДС усилват резултатите си в секциите с огромен риск от платен и следен избор (например ромските гета, б.ред. ). Това е един от изводите в най-новото проучване по тематиката на Антикорупционния фонд (АКФ).
По специфична методика фондът е открил 1783 секции в риск. Това са секции, в които изборната интензивност е извънредно висока в границите на общината, водещата партия е с нетипично висок резултат, един претендент е получил извънредно огромен брой преференции, изборната интензивност е извънредно висока по отношение на предходни години, настъпили са внезапни промени в политическите пристрастия.
Спрямо секциите, които демонстрират девиантно отклоняване на тези избори, максимален дял на рискови гласове за страната държат многомандатните изборни региони Пазарджик, Благоевград и Стара Загора.
Най-голям дял гласове в риск от всички гласове в риск, измерени по секциите с стабилно рисково държание, се записват в Кърджали, Бургас и Благоевград.
Най-сериозен дял на следения избор в страната се записва в общините Кърджали, Хасково и Кирково.
В 144 секции се следи забележителна централизация на преференциите: над 85% от гласовете за една партия са подадени за един претендент, което съгласно създателите на отчета е мощен знак за платен или следен избор в интерес на този претендент.
На тези избори не се следят обилни промени по броя регистрирани поданици по сегашен адрес по административни единици, открива АКФ.
Изследователите разясняват, че при основни политически моменти гласовете в секции в риск се усилват.
Така да вземем за пример, през април 2021 година, когато залогът за първото място на изборите беше огромен, а политическата обстановка даваше по-голяма опция за съставяне на кабинет към Политическа партия ГЕРБ-
Съюз на демократичните сили, са подадени 98 786 гласа в риск за тях, което е покачване от над 21% по отношение на 2017-та година – асиметрично нарастване на фона на загубата на гласове в цялата страна.
На парламентарните избори през 2017 година ГЕРБ-СДС стават водачи с най-голям дял на гласове в рискови секции измежду всички партии. Обратно, когато през ноември 2021 година нямаше опция за съставяне на кабинет към ГЕРБ-СДС, техните гласове в тези секции понижават осезаемо, се показва в отчета.
Според създателите му спомагателен фактор за това е и понижената мотивация на претендентите за народни представители от всички партии да прибягват до този механизъм, поради евентуалния къс небосвод на Народното събрание и по-малките благоприятни условия за пълноценно възвръщане на инвестицията.
Реклама
На тези избори, когато още веднъж имаше опция за ръководство към ГЕРБ-СДС, обединението записва 7% растеж в страната и асиметрично огромен растеж в секциите в риск от над 19%. При Движението за права и свободи се следи подобен развой, като при близо 15 % растеж на гласовете в страната, те означават 19% растеж в секциите в риск – 4 пункта по-сериозна готовност, пишат създателите на проучването.
През октомври 2022 година най-вече гласове в риск получава Движението за права и свободи – 88 400 гласа или с 14 хиляди гласа повече по отношение на ноември 2021. Това са 41.7% % от гласове в риск в страната. ГЕРБ-СДС също отбелязва растеж с 8 хиляди гласа в рисковите секции. Това са 49 000 гласа или 23.1% % от гласовете в риск.
„ Продължаваме промяната “ взима 9.3% от гласовете в риск или 19 700 гласа, което е съпоставимо с резултатите им от ноември. Българска социалистическа партия взима 17 000 от подадените гласове в риск или 8% от всички гласове в риск.
Спадът по отношение на ноември 2021 година е с 4500 гласа. „ Демократична България “ получава 2.3% или 5000 гласа в секции в риск. Тези стойности са сравними с миналогодишните резултати. „ Възраждане “ получава 4.30% или 9100 гласа в риск, а коалиция „ Български напредък “ получава 4300 гласа или 2% от гласовете в риск.
Преференциите са механизъм за пренареждане на изборните листи, който разрешава по-активно замесване на жителите във вземането на решения за парламентарното посланичество.
Същевременно, насъбраният опит от няколко избори след въвеждането на преференциите в България, демонстрира, че те могат да бъдат индикация за следен избор по две линии.
От една страна, гласоподавателите, обект на следен избор, могат да бъдат накарани да посочат съответна преференция, която след това да се употребява за характерен знак и по този метод да се управлява какъв брой тъкмо гласа са подадени.
От друга страна, огромна част от купения и следения избор се дава в условия на вътрешнопартийна конкуренция. Или другояче казано, претендентите си купуват гласове самостоятелно от партията, която ги излъчва, за да пренаредят листите и да влязат в Народното събрание, или да се „ потвърдят “ пред управлението, разясняват създателите на отчета.
Според тях обаче огромното засищане на преференции в дребен брой секции е допустима индикация за механизми за влияние на крайния избирателен резултат.
Според данните на последните парламентарни избори най-активно са употребявали преференции гласувалите за „ Демократична България “ – при тях съвсем всеки втори глас е подаден с преференция. При ГЕРБ-СДС 44.17% от гласоподавателите са употребявали преференция. Най-ниска е приложимост на преференциите при Движението за права и свободи – едвам 22.32% от всички им гласове.
Едновременно с това в 144 секции един претендент взима над 85% от гласовете за партията, която го е издигнала. По този метод са дадени 13909 преференции. Най-сериозен проблем се регистрира в общините Симитли – 5237 гласа, подадени в такива секции, в Ихтиман – 939, Кресна – 919 и Самоков -501.
По партии концентрацията на гласовете в такива секции е съсредоточена в ГЕРБ-СДС – 8792 гласа (63%) в такива секции, Българска социалистическа партия – 2183 (16%), Движение за права и свободи -1770 (13%), Демократична България – 1770 (4%)
По специфична методика фондът е открил 1783 секции в риск. Това са секции, в които изборната интензивност е извънредно висока в границите на общината, водещата партия е с нетипично висок резултат, един претендент е получил извънредно огромен брой преференции, изборната интензивност е извънредно висока по отношение на предходни години, настъпили са внезапни промени в политическите пристрастия.
Спрямо секциите, които демонстрират девиантно отклоняване на тези избори, максимален дял на рискови гласове за страната държат многомандатните изборни региони Пазарджик, Благоевград и Стара Загора.
Най-голям дял гласове в риск от всички гласове в риск, измерени по секциите с стабилно рисково държание, се записват в Кърджали, Бургас и Благоевград.
Най-сериозен дял на следения избор в страната се записва в общините Кърджали, Хасково и Кирково.
В 144 секции се следи забележителна централизация на преференциите: над 85% от гласовете за една партия са подадени за един претендент, което съгласно създателите на отчета е мощен знак за платен или следен избор в интерес на този претендент.
На тези избори не се следят обилни промени по броя регистрирани поданици по сегашен адрес по административни единици, открива АКФ.
Изследователите разясняват, че при основни политически моменти гласовете в секции в риск се усилват.
Така да вземем за пример, през април 2021 година, когато залогът за първото място на изборите беше огромен, а политическата обстановка даваше по-голяма опция за съставяне на кабинет към Политическа партия ГЕРБ-
Съюз на демократичните сили, са подадени 98 786 гласа в риск за тях, което е покачване от над 21% по отношение на 2017-та година – асиметрично нарастване на фона на загубата на гласове в цялата страна.
На парламентарните избори през 2017 година ГЕРБ-СДС стават водачи с най-голям дял на гласове в рискови секции измежду всички партии. Обратно, когато през ноември 2021 година нямаше опция за съставяне на кабинет към ГЕРБ-СДС, техните гласове в тези секции понижават осезаемо, се показва в отчета.
Според създателите му спомагателен фактор за това е и понижената мотивация на претендентите за народни представители от всички партии да прибягват до този механизъм, поради евентуалния къс небосвод на Народното събрание и по-малките благоприятни условия за пълноценно възвръщане на инвестицията.
Реклама
На тези избори, когато още веднъж имаше опция за ръководство към ГЕРБ-СДС, обединението записва 7% растеж в страната и асиметрично огромен растеж в секциите в риск от над 19%. При Движението за права и свободи се следи подобен развой, като при близо 15 % растеж на гласовете в страната, те означават 19% растеж в секциите в риск – 4 пункта по-сериозна готовност, пишат създателите на проучването.
През октомври 2022 година най-вече гласове в риск получава Движението за права и свободи – 88 400 гласа или с 14 хиляди гласа повече по отношение на ноември 2021. Това са 41.7% % от гласове в риск в страната. ГЕРБ-СДС също отбелязва растеж с 8 хиляди гласа в рисковите секции. Това са 49 000 гласа или 23.1% % от гласовете в риск.
„ Продължаваме промяната “ взима 9.3% от гласовете в риск или 19 700 гласа, което е съпоставимо с резултатите им от ноември. Българска социалистическа партия взима 17 000 от подадените гласове в риск или 8% от всички гласове в риск.
Спадът по отношение на ноември 2021 година е с 4500 гласа. „ Демократична България “ получава 2.3% или 5000 гласа в секции в риск. Тези стойности са сравними с миналогодишните резултати. „ Възраждане “ получава 4.30% или 9100 гласа в риск, а коалиция „ Български напредък “ получава 4300 гласа или 2% от гласовете в риск.
Преференциите са механизъм за пренареждане на изборните листи, който разрешава по-активно замесване на жителите във вземането на решения за парламентарното посланичество.
Същевременно, насъбраният опит от няколко избори след въвеждането на преференциите в България, демонстрира, че те могат да бъдат индикация за следен избор по две линии.
От една страна, гласоподавателите, обект на следен избор, могат да бъдат накарани да посочат съответна преференция, която след това да се употребява за характерен знак и по този метод да се управлява какъв брой тъкмо гласа са подадени.
От друга страна, огромна част от купения и следения избор се дава в условия на вътрешнопартийна конкуренция. Или другояче казано, претендентите си купуват гласове самостоятелно от партията, която ги излъчва, за да пренаредят листите и да влязат в Народното събрание, или да се „ потвърдят “ пред управлението, разясняват създателите на отчета.
Според тях обаче огромното засищане на преференции в дребен брой секции е допустима индикация за механизми за влияние на крайния избирателен резултат.
Според данните на последните парламентарни избори най-активно са употребявали преференции гласувалите за „ Демократична България “ – при тях съвсем всеки втори глас е подаден с преференция. При ГЕРБ-СДС 44.17% от гласоподавателите са употребявали преференция. Най-ниска е приложимост на преференциите при Движението за права и свободи – едвам 22.32% от всички им гласове.
Едновременно с това в 144 секции един претендент взима над 85% от гласовете за партията, която го е издигнала. По този метод са дадени 13909 преференции. Най-сериозен проблем се регистрира в общините Симитли – 5237 гласа, подадени в такива секции, в Ихтиман – 939, Кресна – 919 и Самоков -501.
По партии концентрацията на гласовете в такива секции е съсредоточена в ГЕРБ-СДС – 8792 гласа (63%) в такива секции, Българска социалистическа партия – 2183 (16%), Движение за права и свободи -1770 (13%), Демократична България – 1770 (4%)
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ