Първо в Narod.bg: Румен Радев бута сглобката в Конституционния съд
Президентът Румен Радев сезира в понеделник Конституционния съд поради лобистките бъркания на сглобката в главния закон. С мръсните си ръце коалиционерите, които се срамят да се вземат публично, орязаха пълномощията на непокорния държавен глава единствено и единствено да могат да го прескочат при избора на шефове в Темида и основния прокурор. Сега се оказа, обаче, че с произвола си сглобката е погазила Конституцията и Конституционен съд се чака да пореже попълзновенията на случайниците в политиката, научи Narod.bg.
Всънщост, погазено е тълкувателно решение №3 от 2003 година на Конституционния съд, в което ясно се показва какви промени могат да се вършат от Обикновено и от Велико Народно заседание.
Само Велико Народно заседание може да пипа президентските пълномощия, да ликвидира Висш съдебен съвет и да понижава мандата на основния прокурор, а пошлият панаир на некоалицията не се вписва в това изискване.
На 26 октомври 2002 година Конституционният съд е сезиран от тогавашния основен прокурор Никола Филчев с конституционно дело №22, по отношение на искане за пояснение на член 158, т. 3 от Конституцията в частта “промени във формата на държавно устройство и на държавно ръководство ” по въпросите: какво значи изразът “форма на държавно устройство и на държавно ръководство ”; по кое време са налице промени и правят ли се такива при съответно сложени хипотези; предстои ли на надзор за конституционосъобразност от Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, признат от Обикновено национално заседание.
Решение №3 се взима на 10 април 2003 година и е обнародвано в „ Държавен вестник “ на 18 април с.г. Съставът е: Румен Янков – ръководител, Георги Марков, Димитър Гочев, Неделчо Беронов, Маргарита Златарева, Васил Гоцев – докладчик, Людмил Нейков, Живан Белчев, Пенка Томчева, Лазар Груев.
„ Съгласно член 153 от Конституцията “Народното заседание може да променя и добавя всички разпореждания на Конституцията като се изключи тези, които са пълномощие на Велико национално заседание. Във власт на последното са предоставени най-важните въпроси по държавната уредба, изброени в член 158 от Конституцията. Изменението и допълнението на Конституцията от Обикновено национално заседание става със закон при избрана и усложнена процедура и квалифицирано болшинство според член 154 и член 155 от нея.
До изменението й от Обикновеното национално заседание тя работи в цялостния си размер. Затова и законът за изменение и допълнение на Конституцията би трябвало да е съгласуван с наредбите й преди да бъде изменяна или допълвана. Това значи на първо време, че измененията не могат да засягат материята, посочена в член 158 от нея, която е в пълномощията на Велико национално заседание. При смяна на Конституцията от Обикновено национално заседание би трябвало също по този начин наложително да се съблюдава процедурата за самодейност на предлагането, за нейното обсъждане и приемане, открита в член 154 и член 155 от Конституцията.
След като законът за изменение и допълнение на Конституцията е закон признат, въпреки и при специфична процедура и условия от Народното събрание, той предстои на парламентарен надзор от Конституционния съд. При липса на подобен надзор се рискува всяко Народно заседание да може да променя Конституцията, без да съблюдава планувания от член 154 и член 155 от нея ред за това, както и в нарушаване на член 153 от Конституцията да засегне въпроси, които са в подготвеност на Велико национално заседание. При разискванията по приемане на Конституцията във Великото национално заседание по този въпрос не е имало никакви подозрения и съмнения.
Реклама
Контролът обгръща както инспекция дали материята, до която се отнася, дава отговор на член 153 от Конституцията и не са наранени пълномощия на Велико национално заседание, посочени в член 158 от нея, по този начин и инспекция, дали процедурата по приемането на закона е съобразена с условията на член 153 и член 154 от Конституцията. При противоречие на закона с пълномощията на Народното събрание по отношение на материята, до която се отнася изменението или допълнението, както и при неспазване на откритата процедура за промени в Конституцията, признатият закон е неконституционосъобразен.
Извън този надзор обаче остава, и Конституционният съд не може да се занимава с това, дали измененията, които според член 153 от Конституцията са в пълномощията на Обикновено национално заседание, дават отговор на наредбите на настоящата преди смяната Конституция.
Решението на конституционните съдии гласи:
1. Териториалната целокупност и откритият от Конституцията унитарен темперамент на страната с локално самоуправление при недопускане на самостоятелни териториални формирания съставляват формата на държавно устройство по смисъла на член 158, т. 3 от Конституцията.
2. Формата на държавно ръководство по смисъла на член 158, т. 3 от Конституцията следва да се пояснява разширително. Това разбиране се дефинира освен от характера на страната като парламентарна или президентска република или монархия.
В него се включва и построената от Великото национално заседание посредством редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции – Народно заседание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на правосъдната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, разследване и Висш правосъден съвет), тяхното битие, мястото им в съответната власт, организацията, изискванията, метода на образуване и мандата им.
Във формата на държавно ръководство се включват и предоставените от Конституцията на тези институции действия и пълномощия, доколкото с изменението им се нарушава салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната – национален суверенитет, върховенството на главния закон, политически плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт.
3. Закон за изменение и допълнение на Конституцията, признат от Обикновено национално заседание, предстои на общо съображение на надзор за конституционосъобразност от Конституционния съд по реда на член 149, алинея 1, т. 2 от нея по отношение на това, дали при неговото внасяне, разглеждане и приемане е спазен редът, открит в член 154 и член 155 от Конституцията, и дали в сходство с член 153 от нея смяната не визира въпроси от изключителна подготвеност на Велико национално заседание (чл. 158 К).
Решението е подписано с изключително мнение от двама конституционни съдии – Румен Янков и Пенка Томчева.
Пълния текст на Тълкувателно решение №3 от 2003 на Конституционния съд прочетете ТУК!
