28 януари 1986 г. Чалънджър
На 28 януари 1986 година се случва може би най-кошмарната злополука в цялата история на НАСА. При всички останали нещастия - на " Аполо 1 ", на " Союз 1 ", " Союз 11 ", " Колумбия " и " СпейсШипТу ", не е имало милиони фенове, които да следят нещастието в действително време, напомня уеб сайтът Космос.
Като цяло необятната общност е апатична към космонавтиката, в случай че не се случва нещо извънредно, и в множеството случаи хората не наблюдават със спотаен мирис развоя на галактическите полети в действително време.
Но при " Чалънджър " е друго.
През август 1984 година президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън афишира програмата на НАСА " Учител в космоса ". Замисълът на програмата е доста добър - в границите на полетите на галактическите совалки ще летят от време на време учители - елементарни жители, които по-късно ще се върнат в класните си стаи и ще описват за приключението си пред децата, вдъхновявайки ги в бъдеще да се занимават с просвета и технологии. Учителката Криста Маколиф е определена за първия жител на Съединени американски щати, който би трябвало да полети в космоса, без да е обвързван публично с пилотируемата стратегия на НАСА.
Именно заради тази причина хорското внимание е приковано към стартовата площадка в този предопределен ден. Криста Маколиф е възприета от обществото не просто като първия гражданин-астронавт, а като представител на всеки, който мечтае някой ден да полети в космоса, без да е наложително привързан с държавна галактическа организация. Космическата совалка трябваше да отвори пътя на космоса за всеки човек. Майката на Криста, Грейс Кориган, в продължение на дълги години след гибелта на щерка си твърди, че досега на повредата на " Чалънджър " се е вярвало, че галактическите совалки са доста безвредни - по-безопасни даже от пътнически аероплан, с помощта на ограниченията, взети от НАСА.
Катастрофата на " Чалънджър " вечно разрушава всевъзможни илюзии.
От този миг нататък галактическите полети в никакъв случай не са описвани с думите " безвредни " и " рутинни ". В облака от пепел и прахуляк умира научно-фантастичната фантазия, че напълно скоро елементарните хора ще летят в космоса. Макар че след повредата на " Чалънджър " останалите галактически совалки извършват отлично някои задания - извеждането и ремонтите на телескопа " Хъбъл ", извеждане на роботизираните станции " Галилео " до Юпитер и " Магелан " до Венера, обслужването на орбитална станция " Мир ", сполучливото изграждане на " Международната галактическа станция " в интервала 2000-2011, която е най-голямата издигната постройка в орбита въобще, в никакъв случай елементарен жител не полита със совалка до края тяхната употреба. Дори и през днешния ден, когато към този момент совалките са пенсионирани и частниците са поели иницативата, от време на време отново а-хаа! наподобява, че сме на ръба от рутинни политически полети... досега, в който не се случи още веднъж някоя повреда, приключила със гибел - като тази на " СпейсШипТу " през 2014 година, при която почина Майкъл Олсбъри.
Но да се върнем към деня на нещастието.
Когато на 28 януари " Чалънджър " излетява с пълководец Френсис Скоби, водач Майкъл Смит, гражданката Криста Маколиф и астронавти-специалисти Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Грегъри Джарвис, нищо не дава симптом, че следва повреда. По това време представителят на НАСА пред милионите хора е репортерът Стийв Несбит.
" Беше доста леден ден и хората несъмнено видяха леда на стартовата площадка ", ще си спомни Несбит по-късно. " Нямаше полемика в контролната зала за О-пръстените, които по-късно бяха избрани като причина за случая ".
В продължение на години преди злополуката на совалката " Чалънджър " се е знаело, че съществуват избрани опасности при употребата на твърдогоривните ускорители при ниски температури, че може да настъпи структурно увреждане на О-пръстените. Но макар рисковете, възможното пораждане на повреда било подценено - възможностите на доктрина за злополука са ниски, совалките и преди са летели безпроблемно. Същото отношение през 2003 година води до злополуката и на совалката " Колумбия ". Макар и техническата причина за повредата на " Колумбия " да е друга, пренебрегването си остава същото - от години се знае, че при изстрелванията от време на време падат парчета, които повреждат плочките на совалките. В един миг се случва съдбовното.
Веднага след старта на совалката " Чалънджър ",
нищо не дава симптом, че следва повреда.
Всичко наподобява обикновено до 73-тата секунда, когато моторите стартират да работят на цялостна двигателна сила. В този миг феновете по целия свят стават очевидци на пагубната детонация! Но коментаторът Несбит, който по това време се намира в командната постройка през прозорци, не вижда това незабавно, тъй като е вперен личния си екран, откъдето първо би трябвало да прочете данни за височината и местоположението на совалката. " Височина девет морски благи, разстояние от обсега на стартовата площадка седем морски благи ", продължава да чете той, към момента без да е наясно, че злополуката се е случила. Отстрани до него има различен екран с видеоизлъчване в действително време, само че Несбит към момента не го вижда.
Няколко секунди по-късно коментаторът е пресечен от възклицанието на сътрудник - " Какво беше това? " Несбит едвам в този момент откъсва взор от екрана с числата и се вторачва в прилежащия, с видеоизлъчването. Ужасен вижда кълбо от пушек и си споделя - " Нещо не е наред ".
Но той би трябвало да даде пояснение на хората. Въпреки това не съумява да измисли какво да каже незабавно, би трябвало да минат цели 15 секунди, преди да оповести каквото и да е обществено. Никой от сътрудниците в контролния център не показва гласно, че корабът се е разпаднал. Въобще всички са толкоз сюрпризирани, че никой нищо не споделя!
Но Несбит е коментатор. Той би трябвало да каже нещо пред хората макар неналичието на информация. Следващите му думи остават вечно запомнени в историята на космонавтиката.
" Контролерите на полета следят доста деликатно зародилата обстановка.
Очевидно е, че има огромна нередовност ".
Сега към този момент Несбит следи с останалите на екрана по какъв начин двата твърдогоривни ускорителя летят към облака прахуляк неконтролируемо. Няма диря от совалката " Чалънджър ". Веднага си мисли, че хората са мъртви, само че още не може да го оповести. Ами в случай че не е по този начин? Ако по някакво знамение са оживели? Не може да си разреши да каже нещо непотвърдено.
Минават още 39 секунди, преди Несбит да се осмели да каже пред публиката: " Разполагаме с отчет от служителя на полетната динамичност, че совалката е експлодирала ". Благодарение на положителната си журналистическа подготовка Стийв Несбит съумява да резервира спокоен и неемоционален звук. Години по-късно Несбит се издига до информационен управител в центъра на НАСА Джонсън. Пенсионира се чак през 2010 година.
Космическите совалки въпреки всичко се връщат в употреба, въпреки и цели две години след злополуката на " Чалънджър ". До края на тяхната употреба през 2011 година всички постоянни наблюдаващи на галактическите полети се опасяват инстинктивно при всяко изстрелване. Дори астронавтите, които са летяли със совалка, разказват първите 73 секунди от полета си като психическа преграда.
Сега, откакто преминахме през още една покруса на совалка - тази на " Колумбия " през 2003 година, тези машини към този момент са пенсионирани. Вече сме в нова ера - епохата на частната космонавтика. Има нови американски превозвачи, които изстрелват кораби към " Международната галактическа станция " - към този момент в товарен режим, а скоро - в пилотиран. Но въпреки и частните превозвачи наподобяват да вършат космоса по-лесно постижим, въпреки всичко не трябва да забравяме - той е враждебна територия за човечеството. Толкова е неприятелски, че ще мине дълго време, преди технологията да стане задоволително надеждна, с цел да назоваваме галактическите полети рутинни.
Като цяло необятната общност е апатична към космонавтиката, в случай че не се случва нещо извънредно, и в множеството случаи хората не наблюдават със спотаен мирис развоя на галактическите полети в действително време.
Но при " Чалънджър " е друго.
През август 1984 година президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън афишира програмата на НАСА " Учител в космоса ". Замисълът на програмата е доста добър - в границите на полетите на галактическите совалки ще летят от време на време учители - елементарни жители, които по-късно ще се върнат в класните си стаи и ще описват за приключението си пред децата, вдъхновявайки ги в бъдеще да се занимават с просвета и технологии. Учителката Криста Маколиф е определена за първия жител на Съединени американски щати, който би трябвало да полети в космоса, без да е обвързван публично с пилотируемата стратегия на НАСА.
Именно заради тази причина хорското внимание е приковано към стартовата площадка в този предопределен ден. Криста Маколиф е възприета от обществото не просто като първия гражданин-астронавт, а като представител на всеки, който мечтае някой ден да полети в космоса, без да е наложително привързан с държавна галактическа организация. Космическата совалка трябваше да отвори пътя на космоса за всеки човек. Майката на Криста, Грейс Кориган, в продължение на дълги години след гибелта на щерка си твърди, че досега на повредата на " Чалънджър " се е вярвало, че галактическите совалки са доста безвредни - по-безопасни даже от пътнически аероплан, с помощта на ограниченията, взети от НАСА.
Катастрофата на " Чалънджър " вечно разрушава всевъзможни илюзии.
От този миг нататък галактическите полети в никакъв случай не са описвани с думите " безвредни " и " рутинни ". В облака от пепел и прахуляк умира научно-фантастичната фантазия, че напълно скоро елементарните хора ще летят в космоса. Макар че след повредата на " Чалънджър " останалите галактически совалки извършват отлично някои задания - извеждането и ремонтите на телескопа " Хъбъл ", извеждане на роботизираните станции " Галилео " до Юпитер и " Магелан " до Венера, обслужването на орбитална станция " Мир ", сполучливото изграждане на " Международната галактическа станция " в интервала 2000-2011, която е най-голямата издигната постройка в орбита въобще, в никакъв случай елементарен жител не полита със совалка до края тяхната употреба. Дори и през днешния ден, когато към този момент совалките са пенсионирани и частниците са поели иницативата, от време на време отново а-хаа! наподобява, че сме на ръба от рутинни политически полети... досега, в който не се случи още веднъж някоя повреда, приключила със гибел - като тази на " СпейсШипТу " през 2014 година, при която почина Майкъл Олсбъри.
Но да се върнем към деня на нещастието.
Когато на 28 януари " Чалънджър " излетява с пълководец Френсис Скоби, водач Майкъл Смит, гражданката Криста Маколиф и астронавти-специалисти Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Грегъри Джарвис, нищо не дава симптом, че следва повреда. По това време представителят на НАСА пред милионите хора е репортерът Стийв Несбит.
" Беше доста леден ден и хората несъмнено видяха леда на стартовата площадка ", ще си спомни Несбит по-късно. " Нямаше полемика в контролната зала за О-пръстените, които по-късно бяха избрани като причина за случая ".
В продължение на години преди злополуката на совалката " Чалънджър " се е знаело, че съществуват избрани опасности при употребата на твърдогоривните ускорители при ниски температури, че може да настъпи структурно увреждане на О-пръстените. Но макар рисковете, възможното пораждане на повреда било подценено - възможностите на доктрина за злополука са ниски, совалките и преди са летели безпроблемно. Същото отношение през 2003 година води до злополуката и на совалката " Колумбия ". Макар и техническата причина за повредата на " Колумбия " да е друга, пренебрегването си остава същото - от години се знае, че при изстрелванията от време на време падат парчета, които повреждат плочките на совалките. В един миг се случва съдбовното.
Веднага след старта на совалката " Чалънджър ",
нищо не дава симптом, че следва повреда.
Всичко наподобява обикновено до 73-тата секунда, когато моторите стартират да работят на цялостна двигателна сила. В този миг феновете по целия свят стават очевидци на пагубната детонация! Но коментаторът Несбит, който по това време се намира в командната постройка през прозорци, не вижда това незабавно, тъй като е вперен личния си екран, откъдето първо би трябвало да прочете данни за височината и местоположението на совалката. " Височина девет морски благи, разстояние от обсега на стартовата площадка седем морски благи ", продължава да чете той, към момента без да е наясно, че злополуката се е случила. Отстрани до него има различен екран с видеоизлъчване в действително време, само че Несбит към момента не го вижда.
Няколко секунди по-късно коментаторът е пресечен от възклицанието на сътрудник - " Какво беше това? " Несбит едвам в този момент откъсва взор от екрана с числата и се вторачва в прилежащия, с видеоизлъчването. Ужасен вижда кълбо от пушек и си споделя - " Нещо не е наред ".
Но той би трябвало да даде пояснение на хората. Въпреки това не съумява да измисли какво да каже незабавно, би трябвало да минат цели 15 секунди, преди да оповести каквото и да е обществено. Никой от сътрудниците в контролния център не показва гласно, че корабът се е разпаднал. Въобще всички са толкоз сюрпризирани, че никой нищо не споделя!
Но Несбит е коментатор. Той би трябвало да каже нещо пред хората макар неналичието на информация. Следващите му думи остават вечно запомнени в историята на космонавтиката.
" Контролерите на полета следят доста деликатно зародилата обстановка.
Очевидно е, че има огромна нередовност ".
Сега към този момент Несбит следи с останалите на екрана по какъв начин двата твърдогоривни ускорителя летят към облака прахуляк неконтролируемо. Няма диря от совалката " Чалънджър ". Веднага си мисли, че хората са мъртви, само че още не може да го оповести. Ами в случай че не е по този начин? Ако по някакво знамение са оживели? Не може да си разреши да каже нещо непотвърдено.
Минават още 39 секунди, преди Несбит да се осмели да каже пред публиката: " Разполагаме с отчет от служителя на полетната динамичност, че совалката е експлодирала ". Благодарение на положителната си журналистическа подготовка Стийв Несбит съумява да резервира спокоен и неемоционален звук. Години по-късно Несбит се издига до информационен управител в центъра на НАСА Джонсън. Пенсионира се чак през 2010 година.
Космическите совалки въпреки всичко се връщат в употреба, въпреки и цели две години след злополуката на " Чалънджър ". До края на тяхната употреба през 2011 година всички постоянни наблюдаващи на галактическите полети се опасяват инстинктивно при всяко изстрелване. Дори астронавтите, които са летяли със совалка, разказват първите 73 секунди от полета си като психическа преграда.
Сега, откакто преминахме през още една покруса на совалка - тази на " Колумбия " през 2003 година, тези машини към този момент са пенсионирани. Вече сме в нова ера - епохата на частната космонавтика. Има нови американски превозвачи, които изстрелват кораби към " Международната галактическа станция " - към този момент в товарен режим, а скоро - в пилотиран. Но въпреки и частните превозвачи наподобяват да вършат космоса по-лесно постижим, въпреки всичко не трябва да забравяме - той е враждебна територия за човечеството. Толкова е неприятелски, че ще мине дълго време, преди технологията да стане задоволително надеждна, с цел да назоваваме галактическите полети рутинни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ