Мораториумът. Какво означава, какво ще промени и за кого се отнася
Мораториумът върху цените на тока, парното и водата за семействата е реалност. Какво значи той на процедура? Знаем ли какво идва след него? И имат ли съображение критиците, които го назовават "умопомрачение ".
В сряда, в разгара на парламентарните диспути, които в един миг прераснаха даже в замяна на обвинявания сред всички политически сили, Десислава Атанасова от ГЕРБ предложи налагането на мораториум върху цените за електрическа енергия, топлоенергия и ВиК услугите за бита, които да бъдат закрепени към равнищата им от 1 януари 2021 година със сериозна поддръжка от всички партии като се изключи Движение за права и свободи.
Това отприщи серия от събития, които доведоха до оправдания от страна на депутатите, коментар от Министерския съвет, нова порция напрегнати диспути и в последна сметка наново гласоподаване, което, само че промени изискванията, по които той работи.
Икономисти подлагаха на критика остро това деяние, като някои използваха даже думата "умопомрачение ". В идващите редове подреждаме известните дотук отговори на въпросите, които си задаваме всички.
Как стартира всичко
Въпросът с преодоляването на цените за електричество, отопление и ВиК услуги за бита беше избран като предпочитан от всички политически сили, от някогашното служебно държавно управление, а и от новия кабинет на Кирил Петков.
Още в първия работен ден на новото държавно управление във вторник Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) предложи повишение на цените за електрическа енергия и топлоенергия надлежно със приблизително 13% и 16% от 1 януари. Правителството разгласи този ход на комисията като неочакван.
Още на идващия ден по време на постоянното съвещание на Народното събрание тематиката провокира и сериозен спор и замяна на обвинявания. Именно тогава пристигна и предлагането за налагане на мораториум върху цените на равнищата им от 1 януари, без да се показва краен период на деяние, от председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова . Предложението не беше авансово показано на депутатите, които гласоподаваха без да се срещнат с него.
Въпреки това, както и макар острата реакция на Движение за права и свободи и кардиналното опълчване сред ГЕРБ и ръководещата коалиция, предлагането беше признато със 186 гласа „ за “, двама бяха „ срещу “, а други двама гласоподаваха „ въздържал се “. Движение за права и свободи не взе участие в гласуването като го дефинира за интервенция в решенията на самостоятелната по закон КЕВР.
„ В зала не стана ясно кой тъкмо регулаторен интервал се предлага - дали януари, дали юни “, сподели след вота депутатът от „ Продължаваме промяната “ Радослав Рибарски.
Депутатът от Българска социалистическа партия и някогашен министър на стопанската система Драгомир Стойнев пък сподели, че той и сътрудниците му са „ позволили неточност “.
Минути след края на парламентарното съвещание обаче началничката на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова сподели, че новосъздадената краткотрайна парламентарна комисия за енергийната рецесия ще преразгледа мораториума.
Какво е в действие сега
Ден по-късно от „ Продължаваме промяната “ (ПП) желаеха преразглеждането на решението, само че без да анулират мораториума. Те заложиха като насочна точка цените към датата на гласоподаване – 16 декември, и дадоха краен период на действието на мораториума – до 31 март 2022 година Точно това е и крайният вид, за който гласоподаваха депутатите и той беше утвърден с гласовете на Политическа партия, Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “.
По време на дебатите от ГЕРБ внесоха оферти за установяване на ограничения в поддръжка на цените за бизнеса, както и за ограничение на наградите, които се получават от производството на електричество от възобновими енергийни източници. Бяха отхвърлени и оферти за цялостна анулация на мораториума и удължаването на периода до април.
Какво значи мораториум
По определение мораториумът е термин, който значи отлагане или краткотрайна анулация на деяние, което се чака или би трябвало да бъде осъществено. Тази мярка се ползва в разнообразни браншове, като един от последните беше този за заплащанията по заемите, отпускани от комерсиалните банки, при започване на пандемия.
В сегашния случай това ще се ползва върху цените за електрическа енергия, топлоенергия и ВиК услуги, чието повишение ще бъде арестувано до 31 март 2022 година, без значение от събитията на обособените пазари. Това значи и че в този интервал Народното събрание де факто замразява пълномощията на КЕВР да дефинира равнищата на цените на контролирания пазар т.е. този за множеството консуматори. По закон комисията е самостоятелен орган и част от пълномощията ѝ включват предложенията за смяна в цените.
Кого ще засегне
Мораториумът се постанова единствено за битовите консуматори на ток, вода и парно. Това значи, че токът няма да нарастне за семействата. За бизнесите или така наречен небитови консуматори обаче цената е друга, защото след измененията в законодателството от края на 2020 година те купуват електричество непосредствено от свободния пазар. Там в петък цената е 587 лева за мегават час, до момента в който тази на контролирания пазар, избрана от КЕВР през лятото, е 119 лева за мегават час.
По отношение на топлоенергията няма да има повишение, както за битовите, по този начин и за стопанските консуматори, защото по разпоредбите, налагани от КЕВР, тези две цени попадат в една и съща регулация. Разликата в цените за мегават час за крайните консуматори, както и при електричеството, варира според от другите снабдители. Например цената за мегават час на „ Топлофикация София “ е 98 лева ., а тази на „ Топлофикация Габрово “ 108 лева
Защо цените от 16 декември?
Един от разногласията, който породи сред ГЕРБ и партиите от ръководещата коалиция, беше обвързван с отправната точка за цените.
Първият признат мораториум, препоръчан от ГЕРБ, включваше равнищата на цените от 1 януари 2021 година Според данните на КЕВР обаче тогава не се прави смяна на цените за битовите консуматори, тъй като при започване на 2021 година от комисията вземат решение да ги задържат на нивото им от юли 2020 година В средата на 2020 година КЕВР да вземем за пример слага пределна цена за мегават час електрическа сила от 90 лева Тогава на свободния пазар цената за мегават час е на стойност 81 лева
В последна сметка ръководещата коалиция одобри цените да бъдат замразени на равнищата от 16 декември, обновени в средата на 2021 година Актуализацията от лятото докара до повишение на цените с сред 3 и 5 %, спрямо равнищата им от януари 2021 година Т.е. мораториумът в този момент „ замразява “ по-високи цени, спрямо първия му вид.
Защо до 31 март?
Мораториумът беше препоръчан с претекстове да не се позволява повишаване на силата на жителите в миг, в който редица от цените за бита в страната се подвигат. Това беше и едно от заявените условия от страна на Българска социалистическа партия за предоставяне на поддръжка за съставянето на кабинет.
В същото време цените на свободния пазар на електрическа енергия са на рекордни равнища в редица европейски страни, измежду които е и България, а в идващите няколко месеца се предвижда и в допълнение повишение.
Датата 31 март се слага, с цел да може в идващите три и половина месеца да бъде направена цялостна тактика.
Датата 31 март, по думите на началничката на кабинета на премиера Лена Бориславова и представители на „ Продължаваме промяната “, се слага, с цел да може в идващите три и половина месеца да бъде направена цялостна тактика, както и да бъдат препоръчани ограничения за оправянето с така наречен енергийна рецесия.
Засега обаче представителите на кабинета, както и депутатите, не са говорили публично за това по какъв начин тъкмо ще наподобяват тези ограничения.
Какво ще стане след 31 март
По отношение на това какво ще се случи след 31 март, към този момент няма ясни отговори. Представители на ръководещите обявиха, че дотогава с комплекс от ограничения ще се направи нужното за "овладяването на рецесията ".
„ Не съм удовлетворен, мораториумът не е добра политика. Принудени сме да я водим, тъй като държавното управление в този момент влиза в деяние и не е имало опция да приложи политики, които да избегнат този ход “, сподели пред БГНЕС ръководителят на парламентарната група на „ Демократична България “ Христо Иванов .
В същото време представители на други партии и енергийни специалисти реагираха остро против мораториума.
Бившият депутат от „ ИТН “ и началник на парламентарната комисия по енергетика в 46-ия парламент Иван Хиновски дефинира решението като „ нездравословно за имиджа на България в Европейски Съюз “.
„ Не може законодателният орган да се намесва в активността на един самостоятелен регулатор. Решението също по този начин заплашва енергийната сигурност на страната “, сподели той пред Българска национална телевизия.
Опасно ли е това?
Според икономиста Красен Станчев това, че някъде в Европа (например във Франция бел. ред.) се постанова мораториум, не значи, че това е добре за България.
„ Когато се замразят цените, ще стане проблем в производството и доставката на сила. Това е доста груба интервенция в работата на свободния пазар и пазарните правила. Това, че някъде в Европа има мораториуми, не значи, че и в България би трябвало да се вкара. Ако този мораториум продължи задоволително дълго, системата ще се пръсне някъде “, сподели той пред публичната телевизия.
Бившият вицепремиер и министър в два кабинета Николай Василев , който беше препоръчан за министър председател през лятото от „ ИТН “, назова решението на депутатите „ лудост “.
„ Това е моментно лудост на всички парламентарни групи без тази на Движение за права и свободи, което им прави чест. Причината е левичарство, а резултатът – леващина “, сподели икономистът.
В сряда, в разгара на парламентарните диспути, които в един миг прераснаха даже в замяна на обвинявания сред всички политически сили, Десислава Атанасова от ГЕРБ предложи налагането на мораториум върху цените за електрическа енергия, топлоенергия и ВиК услугите за бита, които да бъдат закрепени към равнищата им от 1 януари 2021 година със сериозна поддръжка от всички партии като се изключи Движение за права и свободи.
Това отприщи серия от събития, които доведоха до оправдания от страна на депутатите, коментар от Министерския съвет, нова порция напрегнати диспути и в последна сметка наново гласоподаване, което, само че промени изискванията, по които той работи.
Икономисти подлагаха на критика остро това деяние, като някои използваха даже думата "умопомрачение ". В идващите редове подреждаме известните дотук отговори на въпросите, които си задаваме всички.
Как стартира всичко
Въпросът с преодоляването на цените за електричество, отопление и ВиК услуги за бита беше избран като предпочитан от всички политически сили, от някогашното служебно държавно управление, а и от новия кабинет на Кирил Петков.
Още в първия работен ден на новото държавно управление във вторник Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) предложи повишение на цените за електрическа енергия и топлоенергия надлежно със приблизително 13% и 16% от 1 януари. Правителството разгласи този ход на комисията като неочакван.
Още на идващия ден по време на постоянното съвещание на Народното събрание тематиката провокира и сериозен спор и замяна на обвинявания. Именно тогава пристигна и предлагането за налагане на мораториум върху цените на равнищата им от 1 януари, без да се показва краен период на деяние, от председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова . Предложението не беше авансово показано на депутатите, които гласоподаваха без да се срещнат с него.
Въпреки това, както и макар острата реакция на Движение за права и свободи и кардиналното опълчване сред ГЕРБ и ръководещата коалиция, предлагането беше признато със 186 гласа „ за “, двама бяха „ срещу “, а други двама гласоподаваха „ въздържал се “. Движение за права и свободи не взе участие в гласуването като го дефинира за интервенция в решенията на самостоятелната по закон КЕВР.
„ В зала не стана ясно кой тъкмо регулаторен интервал се предлага - дали януари, дали юни “, сподели след вота депутатът от „ Продължаваме промяната “ Радослав Рибарски.
Депутатът от Българска социалистическа партия и някогашен министър на стопанската система Драгомир Стойнев пък сподели, че той и сътрудниците му са „ позволили неточност “.
Минути след края на парламентарното съвещание обаче началничката на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова сподели, че новосъздадената краткотрайна парламентарна комисия за енергийната рецесия ще преразгледа мораториума.
Какво е в действие сега
Ден по-късно от „ Продължаваме промяната “ (ПП) желаеха преразглеждането на решението, само че без да анулират мораториума. Те заложиха като насочна точка цените към датата на гласоподаване – 16 декември, и дадоха краен период на действието на мораториума – до 31 март 2022 година Точно това е и крайният вид, за който гласоподаваха депутатите и той беше утвърден с гласовете на Политическа партия, Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “.
По време на дебатите от ГЕРБ внесоха оферти за установяване на ограничения в поддръжка на цените за бизнеса, както и за ограничение на наградите, които се получават от производството на електричество от възобновими енергийни източници. Бяха отхвърлени и оферти за цялостна анулация на мораториума и удължаването на периода до април.
Какво значи мораториум
По определение мораториумът е термин, който значи отлагане или краткотрайна анулация на деяние, което се чака или би трябвало да бъде осъществено. Тази мярка се ползва в разнообразни браншове, като един от последните беше този за заплащанията по заемите, отпускани от комерсиалните банки, при започване на пандемия.
В сегашния случай това ще се ползва върху цените за електрическа енергия, топлоенергия и ВиК услуги, чието повишение ще бъде арестувано до 31 март 2022 година, без значение от събитията на обособените пазари. Това значи и че в този интервал Народното събрание де факто замразява пълномощията на КЕВР да дефинира равнищата на цените на контролирания пазар т.е. този за множеството консуматори. По закон комисията е самостоятелен орган и част от пълномощията ѝ включват предложенията за смяна в цените.
Кого ще засегне
Мораториумът се постанова единствено за битовите консуматори на ток, вода и парно. Това значи, че токът няма да нарастне за семействата. За бизнесите или така наречен небитови консуматори обаче цената е друга, защото след измененията в законодателството от края на 2020 година те купуват електричество непосредствено от свободния пазар. Там в петък цената е 587 лева за мегават час, до момента в който тази на контролирания пазар, избрана от КЕВР през лятото, е 119 лева за мегават час.
По отношение на топлоенергията няма да има повишение, както за битовите, по този начин и за стопанските консуматори, защото по разпоредбите, налагани от КЕВР, тези две цени попадат в една и съща регулация. Разликата в цените за мегават час за крайните консуматори, както и при електричеството, варира според от другите снабдители. Например цената за мегават час на „ Топлофикация София “ е 98 лева ., а тази на „ Топлофикация Габрово “ 108 лева
Защо цените от 16 декември?
Един от разногласията, който породи сред ГЕРБ и партиите от ръководещата коалиция, беше обвързван с отправната точка за цените.
Първият признат мораториум, препоръчан от ГЕРБ, включваше равнищата на цените от 1 януари 2021 година Според данните на КЕВР обаче тогава не се прави смяна на цените за битовите консуматори, тъй като при започване на 2021 година от комисията вземат решение да ги задържат на нивото им от юли 2020 година В средата на 2020 година КЕВР да вземем за пример слага пределна цена за мегават час електрическа сила от 90 лева Тогава на свободния пазар цената за мегават час е на стойност 81 лева
В последна сметка ръководещата коалиция одобри цените да бъдат замразени на равнищата от 16 декември, обновени в средата на 2021 година Актуализацията от лятото докара до повишение на цените с сред 3 и 5 %, спрямо равнищата им от януари 2021 година Т.е. мораториумът в този момент „ замразява “ по-високи цени, спрямо първия му вид.
Защо до 31 март?
Мораториумът беше препоръчан с претекстове да не се позволява повишаване на силата на жителите в миг, в който редица от цените за бита в страната се подвигат. Това беше и едно от заявените условия от страна на Българска социалистическа партия за предоставяне на поддръжка за съставянето на кабинет.
В същото време цените на свободния пазар на електрическа енергия са на рекордни равнища в редица европейски страни, измежду които е и България, а в идващите няколко месеца се предвижда и в допълнение повишение.
Датата 31 март се слага, с цел да може в идващите три и половина месеца да бъде направена цялостна тактика.
Датата 31 март, по думите на началничката на кабинета на премиера Лена Бориславова и представители на „ Продължаваме промяната “, се слага, с цел да може в идващите три и половина месеца да бъде направена цялостна тактика, както и да бъдат препоръчани ограничения за оправянето с така наречен енергийна рецесия.
Засега обаче представителите на кабинета, както и депутатите, не са говорили публично за това по какъв начин тъкмо ще наподобяват тези ограничения.
Какво ще стане след 31 март
По отношение на това какво ще се случи след 31 март, към този момент няма ясни отговори. Представители на ръководещите обявиха, че дотогава с комплекс от ограничения ще се направи нужното за "овладяването на рецесията ".
„ Не съм удовлетворен, мораториумът не е добра политика. Принудени сме да я водим, тъй като държавното управление в този момент влиза в деяние и не е имало опция да приложи политики, които да избегнат този ход “, сподели пред БГНЕС ръководителят на парламентарната група на „ Демократична България “ Христо Иванов .
В същото време представители на други партии и енергийни специалисти реагираха остро против мораториума.
Бившият депутат от „ ИТН “ и началник на парламентарната комисия по енергетика в 46-ия парламент Иван Хиновски дефинира решението като „ нездравословно за имиджа на България в Европейски Съюз “.
„ Не може законодателният орган да се намесва в активността на един самостоятелен регулатор. Решението също по този начин заплашва енергийната сигурност на страната “, сподели той пред Българска национална телевизия.
Опасно ли е това?
Според икономиста Красен Станчев това, че някъде в Европа (например във Франция бел. ред.) се постанова мораториум, не значи, че това е добре за България.
„ Когато се замразят цените, ще стане проблем в производството и доставката на сила. Това е доста груба интервенция в работата на свободния пазар и пазарните правила. Това, че някъде в Европа има мораториуми, не значи, че и в България би трябвало да се вкара. Ако този мораториум продължи задоволително дълго, системата ще се пръсне някъде “, сподели той пред публичната телевизия.
Бившият вицепремиер и министър в два кабинета Николай Василев , който беше препоръчан за министър председател през лятото от „ ИТН “, назова решението на депутатите „ лудост “.
„ Това е моментно лудост на всички парламентарни групи без тази на Движение за права и свободи, което им прави чест. Причината е левичарство, а резултатът – леващина “, сподели икономистът.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ