Биеналето във Венеция стартира навръх нашия Великден
Международната колегия на художниците, скулпторите и образните актьори към този момент е на старта за биеналето във Венеция. Официалното разкриване е на 23 април – велика събота по настоящия календар в православната традиция, само че залите и дворците, където ще бъдат изложбите, отварят порти още на 20 април.
Най-старият и авторитетен конгрес за съвременно изкуство в света е основан през 1895. Провежда се всяка нечетна година, само че през 2021 беше отсрочен поради пандемията. През 2019 в събитията край лагуната участваха създатели от 90 страни, посетителите бяха 593 000, а специалистите - 24 000. Общата тематика в експозициите и инсталациите не е наложителна, само че настоящото мото е “Млякото на фантазиите ” („ The Milk of Dreams “). Думите са от книга на художничката сюрреалистка Леонора Карингтън (1917–2011). Нейните истории описват за магическа галактика, в която животът непрекъснато се трансформира и проучва през призмата на въображението – всеки е свободен да се преобрази, с цел да стане друг, разяснява артистичната директорка Чечилия Алемани, която е първата италианка на този пост. Според нея фокусът е върху три тематики: представянето на тела и предмети и техните метаморфози; връзката измежду индивидите и технологиите; зависимостите сред телата и земята.
Въпросите, които се чака да бъдат дискутирани посредством творбите на артистите, са: „ Как се трансформира визията за индивида? Какво е животът и какво отличава животните, растенията, хората и нечовеците? Какви са нашите отговорности към другите и планетата? Как би изглеждал животът без нас? “
България взе участие за десети път на биеналето във Венеция - след 1910, 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019.
Проектът „ Ето къде си “ на Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова победи в състезанието, в който се състезаваха 17 екипа. Роденият във Велико Търново образен актьор живее и работи във Виена и Париж. Макар че е приключил „ Живопис ”, концепциите му се осъществят и посредством други изразни средства. В креативната му биография са оценката “Drawing Now “ от Франция през 2018 и държавна стипендия от Австрия през 2017.
„ Във всички мои работи постоянно си задавам въпроса: „ Кой съм аз, кои сме ние, по какъв начин се отнасяме един към различен и какво дефинира нашето битие? “ За мен това е главен въпрос, обвързван с човешкото държание и по какъв начин би трябвало да се грижим за бъдещето си. Използвам разнообразни художествени медии - изобразяване, апаратура, пърформанс и видео. Ангажирам се със личното си „ аз “ или „ аз “ по отношение на моята среда, обграждане и обстановка. Успехът, неуспехът и себеоткриването, стремежът към благополучие, превъзмогването на ограничавания са повтарящи се тематики в изкуството ми. Занимавам се с разнообразни културни явления, които въздействат на човешкото държание и слагат под въпрос обществото, което се стреми към съвършенство. При това употребявам личността си като метафора за съществуването, егото и желанието към самостоятелна самореализация в глобализираното общество ”, разкрива Михаил Михайлов, който е представял свои работи във Виена, Берн, Париж…
Фото Ани Петрова
Сега той ще посреща аудитория в Спацио Рава в централната част на Венеция - в квартал „ Сан Поло “ на Канал гранде наоколо до моста „ Риалто “. Михаил Михайлов споделя, че желанието му на създател е да конфронтира фена със самия себе си с това, което той не желае да вижда. Неслучайно го занимават следите, които всеки оставя след себе си. Рисунки, апаратура и пърформанс, направени особено за мястото, се съдържат в размер от 40 квадратни метра. Всички модули са подчинени на подтекста във въпросите: Какъв е смисълът на нашето битие и по какъв начин архитектурата на физическото се трансформира в архитектура на мисловното?
Комисарят на Венецианското биенале за България Ярослава Бубнова, шеф на Националната изложба, споделя, че страната ни всякога намира характерно пространство, защото няма непрекъснат павилион за разлика от други страни.
Припомняме, че Рада Букова и Лазар Лютаков показаха България през 2019 във Венеция дружно с куратора Вера Млечевска, а планът им „ Как живеем “ беше в палацо Джустиниан Лолин от XVII век. Тогава министерството на културата за първи път финансира присъединяване на художници след антракт от 1964. През 1999 Недко Солаков се класира за Венеция с „ Важно известие “, само че страната не отпуска пари за павилион. Следващото национално присъединяване е чак през 2007 във връзка приемането ни в Европейския съюз - ЮНЕСКО отпуска пространство, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство Хуго Вютен. Кураторката Весела Ножарова и художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев показват страната ни, а Недко Солаков е поканен и включен за шести път в кураторската галерия. Инсталацията му “Discussion (Property) - 2007 ” ( “Дискусия (собственост) - 2007 ”) преглежда производството на автомати “Калашников ” след краха на социалистическия лагер. Тя е направена особено за биеналето - и най-много за един от главните павилиони: Арсенале. През 2011 за присъединяване в Биеналето от България са определени Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс.
Най-старият и авторитетен конгрес за съвременно изкуство в света е основан през 1895. Провежда се всяка нечетна година, само че през 2021 беше отсрочен поради пандемията. През 2019 в събитията край лагуната участваха създатели от 90 страни, посетителите бяха 593 000, а специалистите - 24 000. Общата тематика в експозициите и инсталациите не е наложителна, само че настоящото мото е “Млякото на фантазиите ” („ The Milk of Dreams “). Думите са от книга на художничката сюрреалистка Леонора Карингтън (1917–2011). Нейните истории описват за магическа галактика, в която животът непрекъснато се трансформира и проучва през призмата на въображението – всеки е свободен да се преобрази, с цел да стане друг, разяснява артистичната директорка Чечилия Алемани, която е първата италианка на този пост. Според нея фокусът е върху три тематики: представянето на тела и предмети и техните метаморфози; връзката измежду индивидите и технологиите; зависимостите сред телата и земята.
Въпросите, които се чака да бъдат дискутирани посредством творбите на артистите, са: „ Как се трансформира визията за индивида? Какво е животът и какво отличава животните, растенията, хората и нечовеците? Какви са нашите отговорности към другите и планетата? Как би изглеждал животът без нас? “
България взе участие за десети път на биеналето във Венеция - след 1910, 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019.
Проектът „ Ето къде си “ на Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова победи в състезанието, в който се състезаваха 17 екипа. Роденият във Велико Търново образен актьор живее и работи във Виена и Париж. Макар че е приключил „ Живопис ”, концепциите му се осъществят и посредством други изразни средства. В креативната му биография са оценката “Drawing Now “ от Франция през 2018 и държавна стипендия от Австрия през 2017.
„ Във всички мои работи постоянно си задавам въпроса: „ Кой съм аз, кои сме ние, по какъв начин се отнасяме един към различен и какво дефинира нашето битие? “ За мен това е главен въпрос, обвързван с човешкото държание и по какъв начин би трябвало да се грижим за бъдещето си. Използвам разнообразни художествени медии - изобразяване, апаратура, пърформанс и видео. Ангажирам се със личното си „ аз “ или „ аз “ по отношение на моята среда, обграждане и обстановка. Успехът, неуспехът и себеоткриването, стремежът към благополучие, превъзмогването на ограничавания са повтарящи се тематики в изкуството ми. Занимавам се с разнообразни културни явления, които въздействат на човешкото държание и слагат под въпрос обществото, което се стреми към съвършенство. При това употребявам личността си като метафора за съществуването, егото и желанието към самостоятелна самореализация в глобализираното общество ”, разкрива Михаил Михайлов, който е представял свои работи във Виена, Берн, Париж…
Фото Ани Петрова
Сега той ще посреща аудитория в Спацио Рава в централната част на Венеция - в квартал „ Сан Поло “ на Канал гранде наоколо до моста „ Риалто “. Михаил Михайлов споделя, че желанието му на създател е да конфронтира фена със самия себе си с това, което той не желае да вижда. Неслучайно го занимават следите, които всеки оставя след себе си. Рисунки, апаратура и пърформанс, направени особено за мястото, се съдържат в размер от 40 квадратни метра. Всички модули са подчинени на подтекста във въпросите: Какъв е смисълът на нашето битие и по какъв начин архитектурата на физическото се трансформира в архитектура на мисловното?
Комисарят на Венецианското биенале за България Ярослава Бубнова, шеф на Националната изложба, споделя, че страната ни всякога намира характерно пространство, защото няма непрекъснат павилион за разлика от други страни.
Припомняме, че Рада Букова и Лазар Лютаков показаха България през 2019 във Венеция дружно с куратора Вера Млечевска, а планът им „ Как живеем “ беше в палацо Джустиниан Лолин от XVII век. Тогава министерството на културата за първи път финансира присъединяване на художници след антракт от 1964. През 1999 Недко Солаков се класира за Венеция с „ Важно известие “, само че страната не отпуска пари за павилион. Следващото национално присъединяване е чак през 2007 във връзка приемането ни в Европейския съюз - ЮНЕСКО отпуска пространство, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство Хуго Вютен. Кураторката Весела Ножарова и художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев показват страната ни, а Недко Солаков е поканен и включен за шести път в кураторската галерия. Инсталацията му “Discussion (Property) - 2007 ” ( “Дискусия (собственост) - 2007 ”) преглежда производството на автомати “Калашников ” след краха на социалистическия лагер. Тя е направена особено за биеналето - и най-много за един от главните павилиони: Арсенале. През 2011 за присъединяване в Биеналето от България са определени Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ