Променяме правилата. Балетистът Джо Пауъл-Мейн, който танцува на световните сцени в инвалидна количка
Когато е на 15, надареният балетист Джо Пауъл-Мейн губи подвижността на левия си крайник. Доскоро всички са считали, че го чака блестящо бъдеще, само че внезапно той се оказва в инвалидна количка. Самият той счита, че с танцовата му кариера е свършено.
Почти десетилетие по-късно към този момент 24-годишният Пауъл-Мейн освен продължава да танцува, само че и го прави на една от най-престижните подиуми в Обединеното кралство. Той ще танцува в театър на Кралския балет в Лондон. Той ще извърши дует с балерината Изабел Любач на интернационалния фестивал „ Гринуич-Докландс “ (Greenwich+Docklands International Festival).
Когато получих увреждането си, бях изцяло уверен, че танците не са вид за мен.Джо Пауъл-Мейн
„ Когато получих увреждането си, бях изцяло уверен, че танците не са вид за мен... Мислех, че това е изцяло завършило “, споделя Пауъл-Мейн, представен от Гардиън. „ Тогава (си помислих) - за какво не балет? От позиция на партньорството, това е нов метод за правене на нещата... Ние променяме разпоредбите, само че тъкмо по тази причина усещам, че водим балета към по-светло, приобщаващо бъдеще. “
Джо Пауъл-Мейн танцува от четиригодишен, а с балет се занимава от петгодишен. Когато е на седем, той влиза в програмата за млади гении на Кралското балетно учебно заведение в Бирмингам . Всяка събота в продължение на три години пътува от родния си град Нютаун до Бирмингам, с цел да взе участие в тренировките. Още като дете взе участие в балета „ Лешникотрошачката “ в Кралския балет в Бирмингам.
Когато е на 10, е признат в Кралското балетно учебно заведение като постоянен възпитаник. Тогава за пръв път се изявява на сцената на Кралската опера „ Ковънт Гардън “ в Лондон. Малко по-късно обаче кариерата му е помрачена от поредност от събития, които водят до това, че той губи подвижността на левия си крайник.
Пауъл-Мейн е възпитаник за четвърта година в Кралското балетно учебно заведение. Израства доста бързо за доста малко време. Това, съчетано с усилените тренировки, довежда до проблеми с лявото му коляно. Лекарите вземат решение, че той се нуждае от интервенция. Тя обаче е несполучлива и болките на момчето се ускоряват. Малко по-късно попада дружно със фамилията си в злополука, която в допълнение утежнява положението му. На 15 години надареният танцьор към този момент има потребност от инвалидна количка, с цел да се придвижва.
„ За известно време бях доста депресиран от всичко това “, споделя Пауъл-Мейн. „ Не бях сигурен какво да върша с живота си. Имах една фантазия от петгодишен и тя ми беше отнета. “
В продължение на три години Пауъл-Мейн не танцува въобще.
Ние променяме разпоредбите, само че тъкмо по тази причина усещам, че водим балета към по-светло, приобщаващо бъдеще.Джо Пауъл-Мейн
Всичко се трансформира, когато при едно пътешестване до Лондон майка му инцидентно вижда брошури за уроци по танци за хора в инвалидни колички. Семейството на тогава 18-годишния Джо го предизвиква да се запише. Скоро той се състезава още веднъж и даже печели национални трофеи по латиноамерикански и бални танци.
„ Никога преди не бях чувал за танци с инвалидна количка “, споделя той в изявление. „ Но започнах да се състезавам и завоювах девет златни медала. Това доста повлия на самочувствието ми “.
Малко по-късно Пауъл-Мейн се завръща към най-голямата си пристрастеност – балета.
В началото разгласява видеоклипове в обществените мрежи, с които се стреми да насърчи други танцьори с увреждания да развиват гения си. Записва се в театралното учебно заведение в Манчестър , където се дипломира със компетентност „ Танци и театрални изкуства “. Тогава е видян и от Уелския балет, където в този момент танцува и преподава.
Кралският балет в Лондон няколко пъти кани Пауъл-Мейн за разнообразни спектакли. Първият път е на концерта за посрещането на състезателите на Обединеното кралство след Параолимпийските игри в Токио през 2020 година След това работи по плана „ Чернови “ (Draft Works) с шефа на Кралския балет Александър Кембъл.
Сега той репетира за спектакъла с балерината Изабел Любач, който ще бъде показан през септември.
Количката му дава опция за доста богато придвижване. Тя е като част от неговото тяло.Изабел Любач
„ Да танцувам с него е доста особено. Открива доста нови благоприятни условия, нови способи за партньорство, шерване, потребление на скорост и динамичност по друг метод “, споделя Любач. „ Количката му дава опция за доста богато придвижване. Тя е като част от неговото тяло. “
Самият Пауъл-Мейн споделя, че танците за него с изключение на наслаждение и пристрастеност, са и задача. Той разказва себе си не като „ човек с увреждания “ (disabled – от англ.), а като „ човек с разнообразни качества “ (differently abled).
„ (Искам да) провокирам усещанията, да стартира диалози и да отворя благоприятни условия за мен и други танцьори с разнообразни качества ”.
Почти десетилетие по-късно към този момент 24-годишният Пауъл-Мейн освен продължава да танцува, само че и го прави на една от най-престижните подиуми в Обединеното кралство. Той ще танцува в театър на Кралския балет в Лондон. Той ще извърши дует с балерината Изабел Любач на интернационалния фестивал „ Гринуич-Докландс “ (Greenwich+Docklands International Festival).
Когато получих увреждането си, бях изцяло уверен, че танците не са вид за мен.Джо Пауъл-Мейн
„ Когато получих увреждането си, бях изцяло уверен, че танците не са вид за мен... Мислех, че това е изцяло завършило “, споделя Пауъл-Мейн, представен от Гардиън. „ Тогава (си помислих) - за какво не балет? От позиция на партньорството, това е нов метод за правене на нещата... Ние променяме разпоредбите, само че тъкмо по тази причина усещам, че водим балета към по-светло, приобщаващо бъдеще. “
Джо Пауъл-Мейн танцува от четиригодишен, а с балет се занимава от петгодишен. Когато е на седем, той влиза в програмата за млади гении на Кралското балетно учебно заведение в Бирмингам . Всяка събота в продължение на три години пътува от родния си град Нютаун до Бирмингам, с цел да взе участие в тренировките. Още като дете взе участие в балета „ Лешникотрошачката “ в Кралския балет в Бирмингам.
Когато е на 10, е признат в Кралското балетно учебно заведение като постоянен възпитаник. Тогава за пръв път се изявява на сцената на Кралската опера „ Ковънт Гардън “ в Лондон. Малко по-късно обаче кариерата му е помрачена от поредност от събития, които водят до това, че той губи подвижността на левия си крайник.
Пауъл-Мейн е възпитаник за четвърта година в Кралското балетно учебно заведение. Израства доста бързо за доста малко време. Това, съчетано с усилените тренировки, довежда до проблеми с лявото му коляно. Лекарите вземат решение, че той се нуждае от интервенция. Тя обаче е несполучлива и болките на момчето се ускоряват. Малко по-късно попада дружно със фамилията си в злополука, която в допълнение утежнява положението му. На 15 години надареният танцьор към този момент има потребност от инвалидна количка, с цел да се придвижва.
„ За известно време бях доста депресиран от всичко това “, споделя Пауъл-Мейн. „ Не бях сигурен какво да върша с живота си. Имах една фантазия от петгодишен и тя ми беше отнета. “
В продължение на три години Пауъл-Мейн не танцува въобще.
Ние променяме разпоредбите, само че тъкмо по тази причина усещам, че водим балета към по-светло, приобщаващо бъдеще.Джо Пауъл-Мейн
Всичко се трансформира, когато при едно пътешестване до Лондон майка му инцидентно вижда брошури за уроци по танци за хора в инвалидни колички. Семейството на тогава 18-годишния Джо го предизвиква да се запише. Скоро той се състезава още веднъж и даже печели национални трофеи по латиноамерикански и бални танци.
„ Никога преди не бях чувал за танци с инвалидна количка “, споделя той в изявление. „ Но започнах да се състезавам и завоювах девет златни медала. Това доста повлия на самочувствието ми “.
Малко по-късно Пауъл-Мейн се завръща към най-голямата си пристрастеност – балета.
В началото разгласява видеоклипове в обществените мрежи, с които се стреми да насърчи други танцьори с увреждания да развиват гения си. Записва се в театралното учебно заведение в Манчестър , където се дипломира със компетентност „ Танци и театрални изкуства “. Тогава е видян и от Уелския балет, където в този момент танцува и преподава.
Кралският балет в Лондон няколко пъти кани Пауъл-Мейн за разнообразни спектакли. Първият път е на концерта за посрещането на състезателите на Обединеното кралство след Параолимпийските игри в Токио през 2020 година След това работи по плана „ Чернови “ (Draft Works) с шефа на Кралския балет Александър Кембъл.
Сега той репетира за спектакъла с балерината Изабел Любач, който ще бъде показан през септември.
Количката му дава опция за доста богато придвижване. Тя е като част от неговото тяло.Изабел Любач
„ Да танцувам с него е доста особено. Открива доста нови благоприятни условия, нови способи за партньорство, шерване, потребление на скорост и динамичност по друг метод “, споделя Любач. „ Количката му дава опция за доста богато придвижване. Тя е като част от неговото тяло. “
Самият Пауъл-Мейн споделя, че танците за него с изключение на наслаждение и пристрастеност, са и задача. Той разказва себе си не като „ човек с увреждания “ (disabled – от англ.), а като „ човек с разнообразни качества “ (differently abled).
„ (Искам да) провокирам усещанията, да стартира диалози и да отворя благоприятни условия за мен и други танцьори с разнообразни качества ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ