Германия е страхотна страна: Ще работят 4 дни в седмицата
IG Metall, най-голямата синдикална организация в Германия, предложи 4-дневна работна седмица в опит да защищити страната от всеобщи съкращения. В същото време партията на Левицата приканва по-кратката работна седмица да бъде въведена за непрекъснато,
Възможно ли е това?
Пандемията промени всекидневния ни живот. И една от най-големите трансформации бе в метода, по който работим. В пика на здравната рецесия голям брой хора се реалокираха от офиса у дома и доста от тях към момента работят от вкъщи.
Опитвайки се да начертаят път за излизане от рецесията, синдикати и политици мислият за бъдещето и по какъв начин да защитят работните места, написа The Local.
Наскоро IG Metall, който съставлява работещи в огромните автомобилни производители като BMW, Audi и Porsche, предложи работна седмица от 28 часа. Председателят Йорг Хофман съобщи, че по-кратката работна седмица ще бъде "отговорът на структурните промени в браншове като автомобилната промишленост ".
"С това можем да спасим работните места ", уточни той. Автомобилната промишленост в Германия минава през обилни промени поради похода към електромобилност.
В същото време Левицата в Германия предлага 30-часова работна седмица за всички работещи в страната.
Има дребни разлики в детайлите сред двете оферти, само че главната им концепция е една - и тя резонира с германците, които считат, че 40-часовата работна седмица е прекомерно дълга през 2020 година, разяснява Spiegel.
Днес доста повече германци работят на повърхностен работен ден. В началото на 90-те съотношението сред работещите на цялостен и повърхностен работен ден бе 8:2, а в този момент е 6:4.
Експерти настояват, че смяната ще е добра освен за обособените работещи, само че и за цялото общество. По-кратката работна седмица ще бъде потребна за родителите, изключително за дамите.
Работата на повърхностен работен ден значи по-ниска заплата и има негативен резултат върху пенсията и финансовата самостоятелност.
Колкото и сходни да звучат първоначално, методът при двете оферти е друг: IG е пионер в намаляването на работните часове.
35-часовата работна седмица е в действие в промишлеността от 90-те години, а през 2018 година синдикатите съумяха да реализират съглашение, съгласно което голям брой чиновници имат право на 28-часова работна седмица, при избрани условия и с по-ниска заплата. Но и в двата случая ставаше въпрос за възстановяване на салдото сред професионалния и персоналния живот.
Този път обаче ръководителят на синдикалната организация счита, че сходен ход би бил потребен за справяне с рецесия, която е характерна за бранша и не зависи от ковид: структурните промени.
Походът към електрическа подвижност към този момент докара до съкращения и ще заплаши още доста работни места през идващите години, защото производството на електрически автомобили изисква доста по-малко човешки труд.
Заради това Хофман желае да разпредели понижената работа на същия брой чиновници. Така той не упорства за общо понижаване на работната седмица, само че за "възможност за фирмите " в идната обща рамка за трудовите контракти да избегнат редуциране на работни места. Така 4-дневната работна седмица ще бъде въведена единствено при общо единодушие на работодателя и синдикатите.
Заплатите също ще бъдат понижени дружно с работните часове.
По-рано предходната седмица министърът на труда Хубертус Хайл от социалдемократическата партия съобщи, че концепцията на синдикатите е добра и може да помогне за справяне с рецесията.
Какво е предлагането на Левицата?
Левицата упорства за общо понижение на работната седмица до 30 часа за всички работещи на цялостен работен ден в Германия.
Предложението е част от пакет ограничения, обвързван с дигитализацията, който приказва и за облагане на цифровите компании и отбрана на персоналните данни на потребителите.
Докато другите претенции са разказани в елементи, това за 30-часова работна седмица се съдържа в едно изречение, като претекстът е "да се разреши на всички да завоюват от нарасналата работливост ".
Твърдението се базира на две предпоставки:
- Дигитализацията ще направи човешкият труд непотребен, като по този начин общото количество осъществена работа в стопанска система ще бъде по-малка. В същото време продуктивността ѝ ще се усили, като по този начин обществото ще просперира.
- Оставащата работа може да бъде разпределена поравно на германците, с цел да бъдат избегнати негативни последствия: разделяне на обществото сред тези с работа и високи додходи и безработни без вяра за такава.
Възможно ли е това?
Проблемът е, че съвсем всички специалисти по пазара на труда не считат, че в дълготраен проект цифровизация ще докара до по-малко работа.
"Ако влагаме в преквалификация, безработицата ще продължи да понижават даже и при напредък на дигитализацията ", показва Енцо Вебер, Institute for Employment Research.
Има и нещо друго: икономистите са безапелационни, че концепцията, че несъмнено количество работа може да бъде разграничено за основаването или заличаването на работни места, е илюзия.
За голям брой компании има голяма разлика дали една позиция е заета от един работещ на цялостен работен ден, или, да вземем за пример, от трима души, които работят по една трета от работата.
Разходите за наемане и образование би трябвало да бъдат направени три пъти, в някои случаи има застраховки, които също се усилват. Не би трябвало да забравяме и увеличената потребност и трудност на процеса по съгласуваност. Така понижаване на работните часове, даже с понижаване на работната заплата, ще донесе по-високи разноски за труд за фирмите.
Аксел Бьорш-Супан, професор по стопанска система в Мюнхен, обаче не счита по този начин. По думите му в предишното неведнъж е имало опасения, че навлизането на нова група на пазара на труда ще се отрази негативно.
Например, когато повече дами са почнали да работят, е имало терзания, че мъжете ще бъдат изтласкани от пазара на труда. Или че по-възрастните ще заемат работните места на по-младите. Но тези неща не са се случили.
По думите му, казусът е, че хората си показват, че механизмите на стопанската система са сходни на процесите в една междинна компания, която има закрепен размер клиенти и индустриален потенциал.
Но стопанските системи действат друго.
"Една компания не е задоволително добра прилика, с цел да разберем стопанската система ", споделя Бьорш-Супан. И показва, че нововъведенията - като използването на роботи и компютри - покачва продуктивността в дълготраен проект. По този метод фирмите ще станат по-успешни, ще разширят продуктовите си линии и в следствие ще се нуждаят от повече чиновници.
Огромен дял на работещите на ниски заплати
Ако се доверим на него, концепцията на Левицата, че цифровизация ще усили доста продуктивността, е вярна. В Германия обаче към този момент има дефицит на чиновници и това би било рисково. Предизвикателството пред страната през днешния ден не е неналичието на работа, а намаляващият брой хора в работоспособна възраст.
През последните години немската стопанска система растеше най-вече, тъй като наемаше повече хора - само че постоянно по непроизводителен метод, съгласно Вебер.
В Германия към момента един от всеки четирима работи против прекомерно ниска заплата. Демографските промени сами по себе си скоро ще значат, че стопанската система няма да може да пораства по този метод, "а посредством увеличение на качеството на работата ".
Това значи, че са нужни вложения в преквалификация, основаване на по-добри работни условия и по-високи заплати. Това ще донесе и покачване на продуктивността и ще компенсира част от свиващия се брой на хората в работоспособна възраст.
Намаляване на работната седмица в страната би била допустима последваща цел. "Намаляване на работната седмица би било добър вид - за тези, които го желаят ", споделя Вебер. "Но не би трябвало да разрешаваме на дигитализацията да диктува работната седмица. Трябва да позволим повече еластичност, а не просто по-кратка седмица за всички ".
Възможно ли е това?
Пандемията промени всекидневния ни живот. И една от най-големите трансформации бе в метода, по който работим. В пика на здравната рецесия голям брой хора се реалокираха от офиса у дома и доста от тях към момента работят от вкъщи.
Опитвайки се да начертаят път за излизане от рецесията, синдикати и политици мислият за бъдещето и по какъв начин да защитят работните места, написа The Local.
Наскоро IG Metall, който съставлява работещи в огромните автомобилни производители като BMW, Audi и Porsche, предложи работна седмица от 28 часа. Председателят Йорг Хофман съобщи, че по-кратката работна седмица ще бъде "отговорът на структурните промени в браншове като автомобилната промишленост ".
"С това можем да спасим работните места ", уточни той. Автомобилната промишленост в Германия минава през обилни промени поради похода към електромобилност.
В същото време Левицата в Германия предлага 30-часова работна седмица за всички работещи в страната.
Има дребни разлики в детайлите сред двете оферти, само че главната им концепция е една - и тя резонира с германците, които считат, че 40-часовата работна седмица е прекомерно дълга през 2020 година, разяснява Spiegel.
Днес доста повече германци работят на повърхностен работен ден. В началото на 90-те съотношението сред работещите на цялостен и повърхностен работен ден бе 8:2, а в този момент е 6:4.
Експерти настояват, че смяната ще е добра освен за обособените работещи, само че и за цялото общество. По-кратката работна седмица ще бъде потребна за родителите, изключително за дамите.
Работата на повърхностен работен ден значи по-ниска заплата и има негативен резултат върху пенсията и финансовата самостоятелност.
Колкото и сходни да звучат първоначално, методът при двете оферти е друг: IG е пионер в намаляването на работните часове.
35-часовата работна седмица е в действие в промишлеността от 90-те години, а през 2018 година синдикатите съумяха да реализират съглашение, съгласно което голям брой чиновници имат право на 28-часова работна седмица, при избрани условия и с по-ниска заплата. Но и в двата случая ставаше въпрос за възстановяване на салдото сред професионалния и персоналния живот.
Този път обаче ръководителят на синдикалната организация счита, че сходен ход би бил потребен за справяне с рецесия, която е характерна за бранша и не зависи от ковид: структурните промени.
Походът към електрическа подвижност към този момент докара до съкращения и ще заплаши още доста работни места през идващите години, защото производството на електрически автомобили изисква доста по-малко човешки труд.
Заради това Хофман желае да разпредели понижената работа на същия брой чиновници. Така той не упорства за общо понижаване на работната седмица, само че за "възможност за фирмите " в идната обща рамка за трудовите контракти да избегнат редуциране на работни места. Така 4-дневната работна седмица ще бъде въведена единствено при общо единодушие на работодателя и синдикатите.
Заплатите също ще бъдат понижени дружно с работните часове.
По-рано предходната седмица министърът на труда Хубертус Хайл от социалдемократическата партия съобщи, че концепцията на синдикатите е добра и може да помогне за справяне с рецесията.
Какво е предлагането на Левицата?
Левицата упорства за общо понижение на работната седмица до 30 часа за всички работещи на цялостен работен ден в Германия.
Предложението е част от пакет ограничения, обвързван с дигитализацията, който приказва и за облагане на цифровите компании и отбрана на персоналните данни на потребителите.
Докато другите претенции са разказани в елементи, това за 30-часова работна седмица се съдържа в едно изречение, като претекстът е "да се разреши на всички да завоюват от нарасналата работливост ".
Твърдението се базира на две предпоставки:
- Дигитализацията ще направи човешкият труд непотребен, като по този начин общото количество осъществена работа в стопанска система ще бъде по-малка. В същото време продуктивността ѝ ще се усили, като по този начин обществото ще просперира.
- Оставащата работа може да бъде разпределена поравно на германците, с цел да бъдат избегнати негативни последствия: разделяне на обществото сред тези с работа и високи додходи и безработни без вяра за такава.
Възможно ли е това?
Проблемът е, че съвсем всички специалисти по пазара на труда не считат, че в дълготраен проект цифровизация ще докара до по-малко работа.
"Ако влагаме в преквалификация, безработицата ще продължи да понижават даже и при напредък на дигитализацията ", показва Енцо Вебер, Institute for Employment Research.
Има и нещо друго: икономистите са безапелационни, че концепцията, че несъмнено количество работа може да бъде разграничено за основаването или заличаването на работни места, е илюзия.
За голям брой компании има голяма разлика дали една позиция е заета от един работещ на цялостен работен ден, или, да вземем за пример, от трима души, които работят по една трета от работата.
Разходите за наемане и образование би трябвало да бъдат направени три пъти, в някои случаи има застраховки, които също се усилват. Не би трябвало да забравяме и увеличената потребност и трудност на процеса по съгласуваност. Така понижаване на работните часове, даже с понижаване на работната заплата, ще донесе по-високи разноски за труд за фирмите.
Аксел Бьорш-Супан, професор по стопанска система в Мюнхен, обаче не счита по този начин. По думите му в предишното неведнъж е имало опасения, че навлизането на нова група на пазара на труда ще се отрази негативно.
Например, когато повече дами са почнали да работят, е имало терзания, че мъжете ще бъдат изтласкани от пазара на труда. Или че по-възрастните ще заемат работните места на по-младите. Но тези неща не са се случили.
По думите му, казусът е, че хората си показват, че механизмите на стопанската система са сходни на процесите в една междинна компания, която има закрепен размер клиенти и индустриален потенциал.
Но стопанските системи действат друго.
"Една компания не е задоволително добра прилика, с цел да разберем стопанската система ", споделя Бьорш-Супан. И показва, че нововъведенията - като използването на роботи и компютри - покачва продуктивността в дълготраен проект. По този метод фирмите ще станат по-успешни, ще разширят продуктовите си линии и в следствие ще се нуждаят от повече чиновници.
Огромен дял на работещите на ниски заплати
Ако се доверим на него, концепцията на Левицата, че цифровизация ще усили доста продуктивността, е вярна. В Германия обаче към този момент има дефицит на чиновници и това би било рисково. Предизвикателството пред страната през днешния ден не е неналичието на работа, а намаляващият брой хора в работоспособна възраст.
През последните години немската стопанска система растеше най-вече, тъй като наемаше повече хора - само че постоянно по непроизводителен метод, съгласно Вебер.
В Германия към момента един от всеки четирима работи против прекомерно ниска заплата. Демографските промени сами по себе си скоро ще значат, че стопанската система няма да може да пораства по този метод, "а посредством увеличение на качеството на работата ".
Това значи, че са нужни вложения в преквалификация, основаване на по-добри работни условия и по-високи заплати. Това ще донесе и покачване на продуктивността и ще компенсира част от свиващия се брой на хората в работоспособна възраст.
Намаляване на работната седмица в страната би била допустима последваща цел. "Намаляване на работната седмица би било добър вид - за тези, които го желаят ", споделя Вебер. "Но не би трябвало да разрешаваме на дигитализацията да диктува работната седмица. Трябва да позволим повече еластичност, а не просто по-кратка седмица за всички ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ