Henry Miller, 1940 (Portrait by Carl Van Vechten) Един от

Henry Miller, 1940 (Portrait by Carl Van Vechten)

Един от най-приятните мемоари, които имам от скорошното си пътешестване до Европа, е броят и разнообразието от хубави книги, които можеха да бъдат видени на всички места. Какво облекчение бе за мен да видя още веднъж книги с тънки корици, чиито заглавия, имена на създатели и издатели сами по себе си вършат корицата толкоз привлекателна и изкусителна. Нима има по-тъпо, монотонно и убиващо апетита нещо от типичната американска книга с твърди корици, хартиената обвивка на която крещи и пищи, с цел да може да грабне вниманието? Срещу мен, до момента в който пиша, са кориците на няколкото хиляди книги, които сформират нищожната ми библиотека. Чуждестранните издания изпъкват със същата онази откровеност, елементарност и правота, които отличават Европееца от Американеца в моите очи. Това е по този начин, тъй като в областта на книгоиздаването, както в областта на политиката, а и във всяка друга сфера, всяка нация разкрива личните си, типични черти. Отваряйки една шведска книга да вземем за пример, постоянно ще видите отлична бяла хартия и чист, явен, прелъстителен шрифт, емфатичен от диакритичните знаци на шведската писменост. Човек в никакъв случай не може да сбърка италианска книга с немска или противоположното.

Днес, с изключение на нормалната камара празни опаковки, празни бутилки и празни тенекиени кутии, които осейват канавките на нашите автомагистрали, човек може да открие захвърлени списания, джобни книги и " комикси ", които сформират менюто на изтъпялата ни читателска общественост. Прочетено небрежно, смляно като стърготини, повръщано като боклук, това литературно àко, артикул на промишлеността, заема полагащото му се място паралелно с останалите безсмислени дрънкулки на нашите обичащи комфорта жители, в чиито мозъци битката и отрицанието са великите морални страхотии. Така, след цялата виканица, цялото ни дейно, конвейрно, скъпоструващо произвеждане се трансформира в същото грозно àко, което всеки и на всички места по света може да разпознае.

Ето един осветляващ факт, до който се добрах посредством редактора на едно издателство за книги джобен формат. Той е по отношение на това, което преди малко описах: Защо да си губим времето да съхраняваме книгите? Защо са нужни разпродажбите на залежали копия? Защо да се пазарим с търговците на дрипи и отпадъци? Най-простата, най-лесна, най-евтина процедура за непродадените джобни книжки е тяхното изгаряне. Колко доста припомня това за тактиката на Министерството на войната! Това е Американската концепция за резултатност и напредък. Европеецът, ужасяващ, назовава това чисто разточителство. Най-малкото това си е чиста липса на почитание към създателя и творчеството, цялостно осквернение, цялостно проваляне. Когато тази политика се популяризира, както безспорно ще стане, с литературата ще е свършено, а дружно с нея и с книгите, и с създателите. Както стоят нещата, понастоящем имаме един преуспяващ, опровержителен си бизнес, наименуван книгоиздаване, който няма нищо общо нито с литературата, нито с креативния дух.

А няма и диря от митинг! За да променим тази наклонност, ще би трябвало да се върнем към едно мислено средновековие и да създадем още веднъж гилдиите на писателите, на печатарите и книгопродавците, и да творим и произвеждаме не за болшинството, а за малцината. Още повече, това ще би трябвало да бъде направено от обич, без вяра за компенсация, без вяра даже да бъдем разбрани.

Само знамение би могло да спре тази вълна и, в случай че в действителност стане знамение, то неизбежно ще одобри форма и посока, които никой през днешния ден не е кадърен да планува. Аз съм един от вярващите в чудеса, заради простата причина, че през целия си живот съм бил очевидец на чудеса. Едно непроменяемо нещо, което съм забелязал при чудесата, е, че те се случват единствено когато всичко ни се коства изгубено. Стряскащо ли е да чуеш, че сме покрай сходна прекаленост? Толкова ли е мъчно да повярваш, че Америка, на върха на силата си, е така покрай своя край? Помисли! Големите ни, изтъкнати писатели, хората, чиито произведения са били избирани от задгранични издателства за превод, които непознатите критици възхваляват като представителни за американското, тези хора, съвсем без изключение, са изобразили, по най-различни способи, неразбираемото проваляне на елементарния американец. А кой е той, този елементарен човек, от какво тесто е забъркан той?

И въпреки всичко, най-малко на пръв взор, този елементарен човек сякаш по начало е имал златната опция за развиване и себепостигане, да се трансформира един ден в " демократичния " човек, който Уитман възхвалява. Вижте го през днешния ден! През очите на водещите ни писатели той в този момент е най-жалкото, отритнато, забравено създание, което можете да си визиите. За този човек е мъчно да се пишат и драми даже, защото драмата е едно от нещата в живота му, които не съществуват. Той се е трансформирал в обект, не в индивид. Колкото до новата всеобщо създавана долнопробна литература, там той е третиран като цифра от машинни формули, там той няма нито лице, нито име, подхвърлян е по всички страни като робот от плът и кръв, жертва на едно бездушно общество; той е фигура върху електронна шахматна дъска, ръководена от тест-кукла, обитаваща клетките на мъртвия мозък на някой издател. Зает да избавя света от опустошение, както непрекъснато му се повтаря от ръководещите го, този всеобщ човек, тази пионка на мислеща машина безмълвно се отхвърля от своята еднаквост. Той освен е бил продаден, той също по този начин е и опразнил пространствата. Подобно на писателите-фантасти, които във въображението си от дълго време са напуснали Земята, той по този начин се скита от планета на планета, пътешественик-вредител измежду планети-вредители. Скита се като сомнамбул, непознаващ инстинкти, свободна воля или избор. Забравил е от дълго време за здравия си разсъдък. В безспорната си бездейност той е подготвен да одобри всеки метод на живот, който му наложат. Единствената сфера, в която има независимост на деяние, е закононарушението, последната цитадела на самозаблудата.

Ако човек има смелостта да има вяра в знаци и поличби, тогава утрешната ни орис е крах. Във времето до тогава, което бихме могли да възприемем и като безкрайност, аз сигурно ще държа ушите си нащрек, с цел да дочуя последните напъни на мелодичните, на тип остарели песни, които Европейците творят от дъното на душите си.

Не зная какво е това, което ме свързва с хората на Европа, в случай че чувството за човещина не е единствено по себе си задоволително да сътвори тази неделима връзка - връзката на индивида с индивида и на индивида с Бога. Когато литературата се трансформира в играчка на немислещи пионки, тогава към този момент няма обекти и субекти, създател и създание. И в случай че това е така, тогава всички ние би трябвало да бъдем върнати назад при основателя ни и целият живот да бъде сътворен отначало. Виждал съм по какъв начин крилатата фантазия се трансформира в убита фантазия, а убитата фантазия в Холивудска фантазия. Аз избирам " глупава фантазия, само че крилата ".

От „ Литературата: една несбъдната фантазия ”
Източник: liternet.bg
Снимка: Henry Miller, 1940 (Portrait by Carl Van Vechten); commons.wikimedia.org