Слънцето разбуди всяка тревица, всяко цветенце, всяка животинка… ♥ Иван ВАСИЛЕВ
Една красива пролетна приказка от поета, публицист и възпитател Иван Василев (1909-1969), оставил в съкровищницата на българската литература над 30 книги със стихотворения и творби за деца.
(„ Златната връвчица “. Том пети. Разкази, изд. „ Български художник “, 1979 година, илюстратор Любен Зидаров)
♥ Пролетна приказка
Хубаво утро през ранна пролет. Слънцето изгря и погледна в дребната градинка. Няколко кокиченца свенливо издигаха главици, но дърветата бяха още голи и черни.
В градинката имаше два кошера пчели. Пчеларят бе донесъл вечерта да им постави малко мед, с цел да ги укрепи. Той бе изтървал на преди малко изникналата зелена тревица една медена капка. Десетина пчели от единия кошер и десетина от другия бяха излезли и в този момент се караха и боричкаха за нея.
Слънцето се усмихваше от небето и се издигаше по-нависоко, с цел да види какво ще сторят най-сетне пчеличките. Тогава набъбналите пъпки на огромната зарзала се обърнаха към него и му рекоха:
– Искаш ли да ги умирим?
– Опитайте се – отговори слънцето.
Разпукнаха се пъпките, разтвориха се белорозовите цветчета на зарзалата и мирис на сладка миризма лъхна към пчеличките. Изведнъж те не помниха разпрата между тях, литнаха, полепиха се по свежите пролетни цветове и всяка почна да работи…
На двора играеха няколко деца. Не щеш ли, взеха, та се сбиха. То се знае, че след багра иде рев.
Излезе баба им. Почна да гълчи, да ги поучава и да ги мири. Но Страхилчо ревна още по-силно. Не искаше да млъкне.
Една пчелица забръмча край ухото на бабата и рече:
– Искаш ли да млъкне този плачльо? Ела в градината, събрахме свеж мед. Извади една питка и му дай – стига е пискал като настъпено свинче.
Даде баба мед на децата, млъкна Страхилчо, зарадваха се всички. Развикаха се:
– Ох, че сладостен меде-е-ц!
– Дай да си намажа порязаницата…
– Бабо, по какъв начин вършат пчеличките меда? – пита Страхилчо.
– С работа, с труд – отговори баба му. – Те не реват и не викат като тебе, ами крилат от цвят на цвят, събират сладостен мед и го носят в кошера.
Някои се разсмяха, а Страхилчо се засрами.
– Баба е ядосана – говори ниско на другите деца Страхилчо. – Искате ли да й мине гневът?
– Как?
– Как ли? Ще взема тетрадката и ще си напиша упражнението. После ще взема читанката и ще си науча урока. Тогава и баба, и мама и баща ще бъдат удовлетворени от мен.
Той взе тетрадката и читанката, седна на масата и стартира да написа. Другите деца също взеха кой тетрадка, кой книга и се заловиха на работа.
Дойде баба им, погледна ги и се усмихна.
Слънцето се изкачи още по-високо на небето. Гледаше навсякъде по земята и се радваше, че дърветата и цветята цъфтят, че пчелиците събират мед, че децата учат. То напече още по-силно и разбуди всяка тревица, всяко цветенце, всяка животинка, като подканяше целия свят към работа, към твърдоглав труд.
Из: „ Златната връвчица “. Том пети. Разкази, изд. „ Български художник “, 1979 година, илюстратор Любен Зидаров
Снимка: Иван Василев (1909-1969); literaturensviat.com
