Особености на работата върху себе си Какво да се прави

Особености на работата върху себе си

Какво да се прави при положение, че осъзнаваш, че би трябвало да простиш на някой човек за обидата, прощаваш му в съзнанието си, а в подсъзнанието обидата не изчезва? Как да се спасим от това? 

Преди всичко би трябвало да се разбере, че обидите са лекарство и избавление за нас и децата ни.

След това би трябвало да се разбере, че пред Бог няма прави и криви, няма човек, който ни е обидил - има единствено Бог, който ни лекува и развива. 

Да простиш на другия, това значи да приемеш загубата на човешко благополучие. 

И в случай че в този миг ние задържим в себе си най-малко капчица Божествена обич, загубвайки човешкото, ние придобиваме Божественото. 

Дотолкова, доколкото ние развиваме в себе си готовността да прощаваме, т.е. да одобряваме в себе си Божествената воля, със опазване на обич в душата си, дотолкоз по-бързо ще стартира да се трансформира подсъзнанието ни. Ще можем доста по-бързо да разберем, че индивидът, който ни е обидил няма нищо общо, в случай че си го представим като едно дете. 

Омразата, раздразнението и обидите по отношение на едно дете са безсмислени. Възпитанието посредством боязън, оскърбление и злоба е убийствено за детето и самоубийствено за родителите. Ако не ви харесва нещо в държанието на детето би трябвало да измененията себе си и да му помогнете и то да се промени. Детето може да бъде наказвано, само че то постоянно би трябвало да бъде обичано и да му се прости. 

Често ми задават такива въпроси: да приемем, че някой от познатите ми ме е предал, унизил и обрал. Трябва да му се елементарни? Означава ли това, че връзките би трябвало да бъдат както преди? Значи, в случай че едно дете се държи хулигански, то би трябвало да бъде обичано и простено, само че в това време може да бъде лимитирано или осъдено, с цел да може по-лесно да се трансформира в посока на положителното. Ние всъщност сме Божествени, само че имаме човешка обвивка, по тази причина живеем в две логики - Божествена и човешка. 

Затова още един път желая да подчертая, че най-хубавото образование на хората към нас е нашето самовъзпитание. 

В предишното смятах, че нашите дълбочинни промени въздействат действително единствено върху децата. След това, с удивление започнах да виждам, че благотворните промени в душата на човек, пристигнал при мен на обзор, освен са помагали, само че постоянно са и спасявали живота на родственици, другари и даже елементарни познати, свързани с този пациент. 

След това разбрах, че това, което ние назоваваме страст, съставлява полева конструкция. Когато стартира да трансформирам себе си, към мен стартира да се трансформира структурата на пространството и времето. 

Колкото по-мащабни са личните ми промени, толкоз по-реално се трансформира картината на околния свят. Променят се рисунката на събитията, страстите на хората, връзките им към мен. Колкото по-дълбоки са позитивните промени, толкоз по-голям е радиусът на влияние върху околния свят. По подобен метод могат да бъдат изменени характерите и орисите на тези, които ме обкръжават. 

Понякога ме питат: Как да оказа помощ на мои родственици? Как да се помоля да им стане по-добре? Аз давам отговор: Искаш ли да окажеш помощ на другиго - помогни на себе си. 

Преди това не разбирах смисъла на фразата, че най-тежко от всичко е да победиш себе си. Всичко се оказа доста просто. Именно посредством себе си, посредством своето подсъзнание, посредством своите свръх дълбочинни страсти ние вършим действителна връзка и взаимодействаме с околния свят. 

Променяйки себе си, променяме светът към себе си.

Човек стартира да работи действително над себе си едвам когато го притиснат в ъгъла. Как да се разбере по кое време е време да се стартира, без да се изчакват крайни обстановки? Моля ви, кажете Сергей Николаевич, вълшебната дума, която още през днешния ден ще ни накара да стартираме да работим. 

Йеромонахът Серафим Роут беше споделил. „ Останало е по-малко време, в сравнение с си мислим “. И без да притежаваме особена бдителност, в случай че се огледаме, виждаме, че човечеството се намира в доста сериозна рецесия. Никакви външни опити не трансформират обстановката. Ако ние трудно се принуждаваме да работим над себе си, значи работата над себе си не ни харесва и ние правим принуждение. 

Необходимо е тихичко всеки ден да се променяме и получаваме наслаждение от това. 

Необходимо е да усещаме, че любовта към Бог е доста по-голямо наслаждение, в сравнение с сексът, алкохолът, общуването, осъществяването на всички стремежи. 

Когато почувстваме наслаждение от това, че сме станали по-чисти и по-добродушни, тогава няма да е належащо да се убеждаваме, че е време да се работи. Ще вършим това всяка секунда. 

В работата над себе си ще стартираме да виждаме не тъгата от усмиряване на желанията, а насладата от устрема към любовта.

Из: „ Диагностика на кармата “, Книга 8, Сергей Н. Лазарев, изд. „ Станпрес “, 2006 година
Снимка: Facebook