Нерешителният човек прилича на кръстовище, в което веят всички ветрове ♥ Петър ДИМКОВ
(Портрет на Петър Димков, дело на щерка му Лили Димкова)
♥ Решителност
Когато галите обсадили Рим през време на републиката, ситуацията на римляните било толкоз тежко, че те се съгласили да изплатят свободата си със злато. Както твърди легендата, те към този момент почнали да теглят златото, когато се явил Камил, изпратил меча си вместо откуп и декларирал, че римляните няма да купуват мира, а ще го завоюват с оръжие в ръка. Това толкоз безстрашно и бързо решение така окуражило римляните, че те победоносно изгонили от свещената земя нарушителите на спокойствието им.
При изключителни случаи стига единствено да се яви един бърз, съдбоносен, позитивен човек, който да предприеме нещо, та било то и погрешно и цялата картина се трансформира. Такъв човек ободрява неуверената, смутена навалица. Сякаш той е напоен от атмосферата на сполуката.
Хората, които са оставили спомен след себе си, са били доста бързи и решителни. Те „ предприемали нещо на часа “. Нерешителният човек, който постоянно се колебае сред две отзиви и непрекъснато разисква кое от тях да предприеме, потвърждава, че е роден да бъде зависим, той не е самоинициативен човек, а единствено асистент на другите. Решителният, бързият човек не чака удобни условия, не се подчинява на събитията, събитията му се подчиняват.
Когато Юлий Цезар се доближил до Рубикон, „ свещената и нерушима “ граница на Италия, дори неговата невероятна увереност се разколебала при мисълта, че навлиза в територия, в която нито един военачалник не е посмял да прекрачи без разрешението на сената. Но пред него се изпречила алтернативата: или да погуби себе си – или своята татковина и безстрашният му дух дълго се колебал. „ Жребият е хвърлен “, споделил той и се спуснал към реката отпред на легионите си. С това решение се изменила историята на света. Човекът, който споделил: „ Дойдох, видях, победих “, не би могъл дълго да се бави. Той, както и Наполеон Бонапарт, бил кадърен да избира единствено един метод на деяние и неотложно жертвувал всички други проекти. Когато слязъл с войската си на крайбрежията на Британия, жителите решили да не се предават. Бързият разум на Цезар решил, че би трябвало да накара бойците си да победят или измрат, с цел да отстрани всяка мисъл за оттегляне, изгорил всички кораби, с които пристигнал в Британия.
Тази дарба да решаваме и да се придържаме към най-хубавия метод на деяние, като жертваме всички съмнения, трезви претекстове и открити отзиви, е един от най-мощните фактори на сполуката. Онзи, който непрекъснато се трансформира, колебае се и се лута, хитрува и се пазари, тегли с мяра, гони вятъра, вслушва се във всяко ново основание – подобен човек в никакъв случай няма нищо да направи.
Човек, който се двоуми, в никакъв случай не може да работи бързо, а без това е немислимо да се сполучи. Винаги реализира задачата си оня, който взема решение по какъв начин да работи и по какъв начин да жертва. Благоприятните условия, освен че се явяват рядко, само че и прекомерно постоянно бързо си отиват.
„ За нерешителният човек, споделя Джон Фостер, в никакъв случай не може да се рече, че принадлежи на себе си, тъй като в случай че се осмели да отбрани постъпките си, още на следната минута някоя оскъдна мощ може да надвие самохвалеца и пренебрежително да изтъкне, че всичките му твърди планове, независимостта на възгледите и волята му са празна работа. Той принадлежи на всичко, което може да го завладее и събитията едно след друго му демонстрират властта си над него, спирайки го в пътя му, по този начин съчките и треските, които плават към речния бряг, се задържат, стопират се от всяка тръстика и се повличат и от най-малкия водовъртеж на водата “.
Няма специалност или занимание, които да не съставляват куп усложнения, неведнъж преодолими с тежък труд и нервна сила, само че оня, който се колебае, когато пред него се изпречат неподходящи условия, в никакъв случай няма да има удача. Без увереност няма вглъбеност, а с цел да сполучи, човек би трябвало да се концентрира. Нерешителният човек не може да концентрира силите си, той пръска силата си, пилее силите си и нищо не свършва. Той не може да се задържи дълго време на едно и също нещо, с цел да дочака триумфа. Някоя специалност или занимание му се виждат примамливи и той към този момент е убеден, че точно таман туй би трябвало да прави. Но след няколко дни стартират да изпъкват спънки, въодушевлението изветрява и той не може да се начуди, че е бил дотолкоз малоумен, та е помислил, че тази специалност е била за него, а онази, която е избрал приятелят му, доста повече дава отговор на неговите условия. Той захвърля своята и се залавя за другата. И той се двоуми все така през целия си живот, пленявайки се от новия случай, който му се мерне пред очите, той не се управлява от своя разум, от здравия си разсъдък, а от възприятията и минутните усещания.
Такива хора не се управляват от принципи; през днешния ден – тук, на следващия ден – там, през днешния ден правят едно, на следващия ден се залавят за друго, като захвърлят безогледно навика, който са придобили, запознавайки се с рутината на последното си занимание. Всъщност в никакъв случай не отиват по-далеч от този обикновен етап, до степента на изкуството. Те прекарват живота си, мятайки се от едно занимание към друго. Тези хора рядко биват способени в работата си, рядко живеят дълго, рядко се усещат задоволени.
Докато другите се оплакват от усложненията си и в страха си се стопират пред заплахите и спънките, като измислят всякакви извъртания и хитрини, великият дух бързо и тихо взима потребните ограничения – планините отпреде му се срутват и пътят му е отворен. Навикнете да желаете мощно и уверено, заздравете по този метод вашия невменяем живот и не го оставяйте да се мята на всякакви страни като посърнал лист. Нерешителният човек наподобява на кръстовище, в което веят всички ветрове.
Много младежи, които се скитат из нашите огромни градове, умират, тъй като не умеят да кажат „ не “ на своите недостатъци и пристрастености. Една дребна увереност при започване на живота скоро ни печели правото „ да знаем какво и по какъв начин да вършим “.
За мързеливите, неподвижните и нехайните хора животът е верига от сменящи се хитрувания. Те губят човешкото си достолепие, своите способности, сполуката си, а също така с образеца си заразяват и близките. Валтер Скот нормално предпазвал младежите от навика да губят времето си на вятъра, табиет, който се вгнездявал във всяка цепнатина от на вятъра прекараните часове и неведнъж погубвал блестящата им бъднина. „ Вашият лозунг би трябвало да бъде, казвал той, действай на часа “. Този е едничкият прийом за битка срещу навика да се губи на вятъра времето. Колко часове човек губи като се търкаля из леглото си, като се обръща ту на една, ту на друга страна, без да може да се реши да стане, този неприятен табиет е съсипвал доста кариери.
Няма подозрение, че огромната увереност на характера е в тясна връзка със мощното и крепко телосложение. Прочутите по твърдия си темперамент хора са били множеството яки, мощни и здрави. Няма духовно качество, на което да не въздейства физическата уязвимост, а изключително правилно е това по отношение на решителността, която нормално страда или отслабва при физически недъзи или физическа уязвимост. Всяка телесна уязвимост или отмалялост, липса на витално напрежение и сили отслабва решителността.
Нека първата ваша задача бъде да докажете на хората, че не сте направени от дърво и плява, а от злато и желязо. Покажете на хората, че в случай че желаете нещо, ще го извършите, че един път решите ли се, към този момент сте корав, хладнокръвен, че нищо не може към този момент да ви съблазни или уплаши.
Всеки, който желае да си проправи път в днешния век на надпреварването, би трябвало да може бързо и твърдо да взема решение. Като Юлий Цезар, той би трябвало да изгори след себе си всички кораби и да си загради пътя на отстъплението. Той би трябвало да окачи флага си на мачтата, както правел Нелсон във всяко стълкновение, подготвен да потъне дружно с кораба си, в случай че не победи. Бързото решение и невероятната смелост са извеждали мнозина хора от сериозни положения; в случай че те размишляваха и се колебаеха, трябваше да загинат.
От: „ Хигиена и лечение на душата “, Петър Димков, изд. „ Астрала “, 2001 година
* Портрет на Петър Димков, худ. Лили Димкова;
