Човешкото сърце не може да се изправи другояче освен чрез страдания ♥ Петър ДЪНОВ
♥ Разумните връзки
Из сказка на Учителя от 24 октомври 1934 година, София
За да се изправи човешкото сърце и да пристигна до естественото положение, би трябвало да страда. А посредством наказване се изправя човешкият разум. Не може да изправите човешкото сърце без премеждия и не можете да изправите човешкия разум без наказване. Наказанието влезе в живота за поука. И споделя Писанието, че когото Бог обича, санкционира го. Мъжете ги санкционират, а дамите страдат, с цел да изправят сърцето си. И мъжете Бог ги санкционира посредством войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданията на дамите, които служат за изправление на тяхното сърце.
Като приказвам по този начин, аз не упреквам вас, аз приказвам за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз разяснявам един закон, който работи в света. Не би трябвало да считате, че вие сте отговорни. Никаква виновност нямате вие, само че носите следствията от едно групово нарушаване на естествените закони от страна на човечеството. За всички ви в този момент е належащо това вътрешно образуване на силите, с цел да вървите в правия път на живота и да придобиете най-хубавите условия, които са ви нужни. Но преди да дойдете до удобните условия на живота, всеки човек има да позволи една доста значима задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тя се състои в това, всеки да пристигна до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов и че всеки е касиер и страж на Божиите богатства, които би трябвало да бъдат богатства на всички негови братя. Това е положителното, което всеки би трябвало да прояви. А положителното е онази организираща мощ вътре в нашата душа. И когато положителното работи вътре в индивида, тогаз у него се ражда подтикът да обича хората. Любовта е силата, която провежда нещата.
Днес живеем в една ера, когато всички хора се оплакват. Тези, които се оплакват, че нямат деца, дано си вземат едно непознато дете и да го възпитават. Онзи, който се оплаква като Адама, че няма жена, би трябвало да знае по какъв начин да си избере дамата приятелка. Защото дамата е сърцето на индивида. И когато някой желае да се дами, би трябвало да знае, че дамата е едно сърце, което би трябвало да съвпада на пулса на неговото съществуване, че, като го тури в себе си, да е в естетика с неговия разум. Ако сърцето на една жена не пулсира в естетика с неговия разум, тя не е за този мъж и той не е за нея. Докато Бог не сътвори Ева, Адам нямаше духовно сърце. Като я видя Адам, затупка сърцето му и тогава му просветна парадайса и той стартира да мисли. Той беше пред прага на събуждане на самосъзнанието.
Какъв би трябвало да бъде вашият блян в това отношение?
Ако вие обичате една жена, за кого би трябвало да я обичате? Тази жена я сътвори природата и обичайте природата повече от жена си. Ако кажете, че Бог я основал, обичайте Бога повече от дамата. На дамата споделям: Обичай Бога и Природата повече от мъжа - тъй като той е създание на природата. Това е великото позволение на въпроса.
Обичай Онзи, Който е направил дамата, повече от дамата. Обичай повода повече от следствието. Обичай Твореца повече от това, което е произлязло от Него.
Изправете погрешките си и ще се изправи и животът ви.
От: „ Разумните връзки “, Петър Дънов, (Беседи, отпечатани със съкращения във в. „ Братство “(1934-1935)), Изд. „ Алфа подарък “, 2002 година
Снимки: petardanov.com
