За жените, които не умеят да прощават
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Прошката е крайъгълен камък освен в християнската вяра, само че и в живота. Всички бъркаме. Важно е да умеем да прощаваме, да разбираме отсрещния човек, да дадем втори късмет.
Разказаха ми една доста забавна история. Предавам ви я буквално. В дребен град, на към 25 годишна възраст се залюбили Гошо и Ценка. Гошо смислено и положително момче. От положително семейство. Скромно, работливо. Ценка се имала за една от първите хубавици в градчето. Със самочувствие. За нея секрети в живота няма. Все тя да е последна инстанция. Често надменна. Даже на моменти нападателна. Смята, че света е основан да се върти към нея. Колегите ѝ в огромната си част не я обичат. Тя им отвръща с хладно пренебрежение и/или пренебрежителност. Има единствено една колежка с която си споделят. Накратко – красива, само че дива. Малко от вида „ ледена кралица “.
Та залюбили се Гошо и Ценка. Както пее Тодор Колев в една ария: „ То беше обич, то беше знамение. “ Тя с непрекъснато възходящи искания. Изкарва си неприятните настроения на Гошо. Гошо търпи – нали я обича. И тя твърди, че го обича. Веднъж, в края на първата година връзка, били в обтегнати връзки. Гошо страда, не спи. Обажда ѝ се една събота към 16ч. Той – цялата му душа наобратно. Терзания. Тя – сънена – добродушно – добродушно спи. Нищо ѝ няма на душата – никакви терзания.
В края на втората година се скарват.Не е нещо - Гошо да ѝ изневерява, тя отново си изкарва неприятните настроения на него. Понеже учила нещо висше, само че естествено каквото ѝ щукнало на главата, а то - неперспективно. И надали не Гошо ѝ отговорен, че не може да си откри свястна работа. А Гошо – пред нея, зад нея – все да ѝ угоди. Както и да е – тя кавгаджийка. Та скарват се – ден два не се чуват, Гошо в терзания. Обажда ѝ се. Тя – твърда: „ Късаме! “ Туй било, онуй било. Гошо: „ Хайде апелирам те Ценке, дай да се сдобрим, да оправим работата. Много те апелирам. Толко си ми скъпа! “ Тя – не та не. И споделя основната имитация, очевидно нейно верую: „ Аз където разцепвам – не залепвам! “
Така, минало се време, Гошо отново прави опити – удря на камък. Отива при дядо си на село да му оказва помощ. Почват да работят по градината – това – това. Бре минава се един час, два часа – дядото гледа – внукът без въодушевление. Пита го каква е работата. Гошо споделя за Ценка. Разказва и по какъв начин се разделили, и за репликата на Ценка: „ Аз където разцепвам, не залепвам! “
Дядото: „ Така казваш споделила – където цепи не лепи. А-ха. Ела, Гоше, да огледаме земеделските сечива. “
Отиват при мотиката – дядото я подвига и демонстрира – по острието залепнала земя /пръст/. Отиват при лопатата – също. При кирката – също. Вилата – дето боде, при нея останали сламки по „ зъбите “. Греблото, дето стърже и малко боде – при него останали листа по „ зъбите. “ Отиват при брадвата на дръвника. Дядото я подвига – острието свети на слънцето. Излъскано от сцепване на дърва. По него няма останала и една прашинка.
Дядото: „ Виж Гоше, ето тази секира цепи. По нея няма нищо. Така ще е и при твоята другарка – мъж няма да задържи. По-добре си откри друга. “
Гошето послушва дядо си. Страда шест месеца ли, година – ли. Заминава за София. Намира си работа. Оженва се. Две деца. Щастлив брак. След 20 година среща инцидентно един общ прочут с Ценка. Заговарят се. От дума на дума, пита за Ценка. Как е, що е. Познатият: „ О-о-о, тя се ожени. Има дете. След 2-3 година брак се разведоха. Доколкото знам, имала две-три връзки, но не за дълго. И в този момент си седи сама. “
В умозаключение ще кажа какво споделят старите баби на село: „ Не се живее с ледена кралица, а с душица! “
Изследване на Банчо Банов, Финансов специалист
Прошката е крайъгълен камък освен в християнската вяра, само че и в живота. Всички бъркаме. Важно е да умеем да прощаваме, да разбираме отсрещния човек, да дадем втори късмет.
Разказаха ми една доста забавна история. Предавам ви я буквално. В дребен град, на към 25 годишна възраст се залюбили Гошо и Ценка. Гошо смислено и положително момче. От положително семейство. Скромно, работливо. Ценка се имала за една от първите хубавици в градчето. Със самочувствие. За нея секрети в живота няма. Все тя да е последна инстанция. Често надменна. Даже на моменти нападателна. Смята, че света е основан да се върти към нея. Колегите ѝ в огромната си част не я обичат. Тя им отвръща с хладно пренебрежение и/или пренебрежителност. Има единствено една колежка с която си споделят. Накратко – красива, само че дива. Малко от вида „ ледена кралица “.
Та залюбили се Гошо и Ценка. Както пее Тодор Колев в една ария: „ То беше обич, то беше знамение. “ Тя с непрекъснато възходящи искания. Изкарва си неприятните настроения на Гошо. Гошо търпи – нали я обича. И тя твърди, че го обича. Веднъж, в края на първата година връзка, били в обтегнати връзки. Гошо страда, не спи. Обажда ѝ се една събота към 16ч. Той – цялата му душа наобратно. Терзания. Тя – сънена – добродушно – добродушно спи. Нищо ѝ няма на душата – никакви терзания.
В края на втората година се скарват.Не е нещо - Гошо да ѝ изневерява, тя отново си изкарва неприятните настроения на него. Понеже учила нещо висше, само че естествено каквото ѝ щукнало на главата, а то - неперспективно. И надали не Гошо ѝ отговорен, че не може да си откри свястна работа. А Гошо – пред нея, зад нея – все да ѝ угоди. Както и да е – тя кавгаджийка. Та скарват се – ден два не се чуват, Гошо в терзания. Обажда ѝ се. Тя – твърда: „ Късаме! “ Туй било, онуй било. Гошо: „ Хайде апелирам те Ценке, дай да се сдобрим, да оправим работата. Много те апелирам. Толко си ми скъпа! “ Тя – не та не. И споделя основната имитация, очевидно нейно верую: „ Аз където разцепвам – не залепвам! “
Така, минало се време, Гошо отново прави опити – удря на камък. Отива при дядо си на село да му оказва помощ. Почват да работят по градината – това – това. Бре минава се един час, два часа – дядото гледа – внукът без въодушевление. Пита го каква е работата. Гошо споделя за Ценка. Разказва и по какъв начин се разделили, и за репликата на Ценка: „ Аз където разцепвам, не залепвам! “
Дядото: „ Така казваш споделила – където цепи не лепи. А-ха. Ела, Гоше, да огледаме земеделските сечива. “
Отиват при мотиката – дядото я подвига и демонстрира – по острието залепнала земя /пръст/. Отиват при лопатата – също. При кирката – също. Вилата – дето боде, при нея останали сламки по „ зъбите “. Греблото, дето стърже и малко боде – при него останали листа по „ зъбите. “ Отиват при брадвата на дръвника. Дядото я подвига – острието свети на слънцето. Излъскано от сцепване на дърва. По него няма останала и една прашинка.
Дядото: „ Виж Гоше, ето тази секира цепи. По нея няма нищо. Така ще е и при твоята другарка – мъж няма да задържи. По-добре си откри друга. “
Гошето послушва дядо си. Страда шест месеца ли, година – ли. Заминава за София. Намира си работа. Оженва се. Две деца. Щастлив брак. След 20 година среща инцидентно един общ прочут с Ценка. Заговарят се. От дума на дума, пита за Ценка. Как е, що е. Познатият: „ О-о-о, тя се ожени. Има дете. След 2-3 година брак се разведоха. Доколкото знам, имала две-три връзки, но не за дълго. И в този момент си седи сама. “
В умозаключение ще кажа какво споделят старите баби на село: „ Не се живее с ледена кралица, а с душица! “
Изследване на Банчо Банов, Финансов специалист
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ