Спорното наследство на цар Борис
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Навършиха се 90 години от рождението на Борис Елцин. За едни той е талантлив избавител на Русия, за други - шарлатанин, влюбен във властта и водката. Ето по какъв начин писателят Виктор Ерофеев прави оценка тази спорна фигура:
Провървя ли ѝ на Русия с Елцин? Колкото повече време минава, толкоз фигурата на Борис Елцин става по-объркваща и неразбираема. А като че ли би трябвало да бъде тъкмо противоположното: по принцип времето внася повече изясненост. В тази историческа конспирация обаче виновността дори частично не е негова, а на това, което случи по-късно. През Елцинската мъгла пред нас последователно се откроява политическата роля на неговия правоприемник. Защото в случай че Путин не се беше трансформирал в президент во веки веков, в случай че беше се отдръпнал след законните два мандата, то надали на Елцин щяха да му приписват всички вероятни несгоди. Сега обаче се оказва, че той съвсем никому не е угодил.
Тъкмо Елцин докара путинизма на власт
За приятелите и съратниците на Путин с течение на времето Елцин се трансформира в демоничен знак на " размирните 1990 " и на целия безпорядък, с който те самите считат, че се оправят, въпреки и не елементарно. Но това е лъжлива и лицемерна позиция, тъй като главната субстанция на путинизма породи точно през 90-те години на 20 век. Днешният хайлайф е длъжен най-много на оня временен интервал, на купищата неточности, несъобразности и сбъркани оценки, които извърши недотам далновидният и интелектуално простоватият първи президент Русия. Тъкмо те доведоха путинизма на власт. А в оня временен интервал Русия имаше действителния късмет да се откопчи от прегръдката на историческото мракобесие. С тази задача Елцин не се оправи.
Но в действителност колкото повече го ругаеш, толкоз повече ставаш част от играта на другарите на Путин. А демократичният лагер в Русия вечно е разлъчен в оценката си за Елцин. Неговите дейности в действителност бяха половинчати и през днешния ден се показват в черно-бели тонове. Демократите и западните откриватели могат да си избират единия или другия цвят. Оценките за Елцин се движат в диапазона от възторзите за него като талантлив избавител на Русия та чак до ругатните против политическия хаймана и шарлатанин, влюбен във властта и водката.
Факт е обаче, че когато човек се зарови в политическата биография на Елцин, в действителност ще открие благоприятни условия за избор. Елцин може да бъде ту едно, ту друго: смелчага и страхливец, харизматик и смешник, демократ и " цар Борис ". Към плюсовете му би трябвало да се запише и достойното излизане на Русия от Съюз на съветските социалистически републики, който просто беше жертван на раздробяване - и в един миг в действителност рухна с помощта на напъните на Държавния комитет по изключителното състояние.
Лично аз чак до първата Чеченска война можех с чиста съвест да кажа " нашия Елцин ", да го подкрепям и да пострадвам поради неговите неточности и нерешителността му. Например поради това, че не суъумя да организира собствен " Нюрнбергски развой " против комунизма. Разбира се, " разстрелът " на Народното събрание през есента на 1993 беше колосален епизод, само че пък и самият парламент беше не по-малко колосален. Ако не и повече.
По-нататък обаче Елцин от ден на ден стартира да ми чуждее. Вярно, поддържах го и на изборите през 1996, тъй като знаех, че връщането на комунистите ще значи застрашителен реванш за тоталитаризма. Срещу мен самия тогава се отправяха недвусмислени закани за разпра.
Моят другар Борис Немцов ми е разказвал по какъв начин " дядо Елцин " желал да го направи собствен правоприемник. Ако това се беше случило, Русия вероятно щеше да тръгне по напълно различен път. С течение на времето тя даже би могла да завоюва доверието на своите съседи, които бяха изгубили вярата си в нейните добродетели.
Добре помним по какъв начин се промени лицето на Елцин
Но Елцин крепко го дърпаше в противоположната посока. Затворен в квадрата на политическите сили, състоящ се от демократи, комунисти, бандити и силовици, той от ден на ден потъваше в политически маразъм, в който го потапяха както неговият телохранител Коржаков, по този начин и Семейството с основна писмен знак. Той стартира все по-здраво да се опира на силовиците, да губи демократична ориентировка и интернационално самопризнание. Добре помним по какъв начин се промени лицето на Борис Елцин: от красивия мъж, любим на дамите, той последователно се трансформира в някакво червенолико страшилище. Елцин към този момент мислеше единствено за едно: че той и фамилията му могат да бъдат изправени на съд. И не откри никакъв по-добър вид от това да се съобщи в ръцете на един някогашен подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чиято същинска същина тогава въобще не личеше.
Разбира се, в историческа вероятност Русия ще бъде признателна на Елцин както за героичното му държание по време на пуча, осъществен от Държавния комитет за изключителното състояние, по този начин и за Конституцията от 1993, за свободата на словото и на пътуванията в чужбина, за взаимното съгласие с Европа, за другарството с Полша, за дружния и радостен смях на фотографиите с Бил Клинтън. Но " бялата " страна на Елцин директно съседства с черните тонове на неговото ръководство и темперамент. И конфликтът сред тези две половинки ще си остане самата същност на Борис Елцин и на неговото завещание.
Навършиха се 90 години от рождението на Борис Елцин. За едни той е талантлив избавител на Русия, за други - шарлатанин, влюбен във властта и водката. Ето по какъв начин писателят Виктор Ерофеев прави оценка тази спорна фигура:
Провървя ли ѝ на Русия с Елцин? Колкото повече време минава, толкоз фигурата на Борис Елцин става по-объркваща и неразбираема. А като че ли би трябвало да бъде тъкмо противоположното: по принцип времето внася повече изясненост. В тази историческа конспирация обаче виновността дори частично не е негова, а на това, което случи по-късно. През Елцинската мъгла пред нас последователно се откроява политическата роля на неговия правоприемник. Защото в случай че Путин не се беше трансформирал в президент во веки веков, в случай че беше се отдръпнал след законните два мандата, то надали на Елцин щяха да му приписват всички вероятни несгоди. Сега обаче се оказва, че той съвсем никому не е угодил.
Тъкмо Елцин докара путинизма на власт
За приятелите и съратниците на Путин с течение на времето Елцин се трансформира в демоничен знак на " размирните 1990 " и на целия безпорядък, с който те самите считат, че се оправят, въпреки и не елементарно. Но това е лъжлива и лицемерна позиция, тъй като главната субстанция на путинизма породи точно през 90-те години на 20 век. Днешният хайлайф е длъжен най-много на оня временен интервал, на купищата неточности, несъобразности и сбъркани оценки, които извърши недотам далновидният и интелектуално простоватият първи президент Русия. Тъкмо те доведоха путинизма на власт. А в оня временен интервал Русия имаше действителния късмет да се откопчи от прегръдката на историческото мракобесие. С тази задача Елцин не се оправи.
Но в действителност колкото повече го ругаеш, толкоз повече ставаш част от играта на другарите на Путин. А демократичният лагер в Русия вечно е разлъчен в оценката си за Елцин. Неговите дейности в действителност бяха половинчати и през днешния ден се показват в черно-бели тонове. Демократите и западните откриватели могат да си избират единия или другия цвят. Оценките за Елцин се движат в диапазона от възторзите за него като талантлив избавител на Русия та чак до ругатните против политическия хаймана и шарлатанин, влюбен във властта и водката.
Факт е обаче, че когато човек се зарови в политическата биография на Елцин, в действителност ще открие благоприятни условия за избор. Елцин може да бъде ту едно, ту друго: смелчага и страхливец, харизматик и смешник, демократ и " цар Борис ". Към плюсовете му би трябвало да се запише и достойното излизане на Русия от Съюз на съветските социалистически републики, който просто беше жертван на раздробяване - и в един миг в действителност рухна с помощта на напъните на Държавния комитет по изключителното състояние.
Лично аз чак до първата Чеченска война можех с чиста съвест да кажа " нашия Елцин ", да го подкрепям и да пострадвам поради неговите неточности и нерешителността му. Например поради това, че не суъумя да организира собствен " Нюрнбергски развой " против комунизма. Разбира се, " разстрелът " на Народното събрание през есента на 1993 беше колосален епизод, само че пък и самият парламент беше не по-малко колосален. Ако не и повече.
По-нататък обаче Елцин от ден на ден стартира да ми чуждее. Вярно, поддържах го и на изборите през 1996, тъй като знаех, че връщането на комунистите ще значи застрашителен реванш за тоталитаризма. Срещу мен самия тогава се отправяха недвусмислени закани за разпра.
Моят другар Борис Немцов ми е разказвал по какъв начин " дядо Елцин " желал да го направи собствен правоприемник. Ако това се беше случило, Русия вероятно щеше да тръгне по напълно различен път. С течение на времето тя даже би могла да завоюва доверието на своите съседи, които бяха изгубили вярата си в нейните добродетели.
Добре помним по какъв начин се промени лицето на Елцин
Но Елцин крепко го дърпаше в противоположната посока. Затворен в квадрата на политическите сили, състоящ се от демократи, комунисти, бандити и силовици, той от ден на ден потъваше в политически маразъм, в който го потапяха както неговият телохранител Коржаков, по този начин и Семейството с основна писмен знак. Той стартира все по-здраво да се опира на силовиците, да губи демократична ориентировка и интернационално самопризнание. Добре помним по какъв начин се промени лицето на Борис Елцин: от красивия мъж, любим на дамите, той последователно се трансформира в някакво червенолико страшилище. Елцин към този момент мислеше единствено за едно: че той и фамилията му могат да бъдат изправени на съд. И не откри никакъв по-добър вид от това да се съобщи в ръцете на един някогашен подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чиято същинска същина тогава въобще не личеше.
Разбира се, в историческа вероятност Русия ще бъде признателна на Елцин както за героичното му държание по време на пуча, осъществен от Държавния комитет за изключителното състояние, по този начин и за Конституцията от 1993, за свободата на словото и на пътуванията в чужбина, за взаимното съгласие с Европа, за другарството с Полша, за дружния и радостен смях на фотографиите с Бил Клинтън. Но " бялата " страна на Елцин директно съседства с черните тонове на неговото ръководство и темперамент. И конфликтът сред тези две половинки ще си остане самата същност на Борис Елцин и на неговото завещание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ