Явно пак ще си играем на липса на дългосрочен план
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Видимо към този момент освен снегът, само че и коронавирусът изненадва нашите драги ръководещи. След септември и октомври на пир и човешки наслади, те откриха, че да измират подопечните им жители по стълбите на лечебните заведения им, до момента в който чакат колите за спешна помощ им или чакат да ги одобряват на едно от леглата им май е индикация, че нещата не вървят към добре и взеха решение бързо да проработят за локдаун.
„ И в този момент ще ни затварят ли? “ е въпросът, който витаеше във въздуха като автомобилни изпарения – непрекъснато, а зимно време изключително задушаващо, до преди два часа. Вчера легнах с него, през днешния ден на пробуждане за това говорихме, а самият въпрос като че ли е риторичен - никой нищо не знаеше и единствено можеше да допуска. От друга страна, по какъв начин бихме могли да знаем, когато самите ръководещи не изглеждаха сигурни. Все отново обстановката е предостатъчно изменчива, а изменението типично е повлияно от особеността в характера на управленците да се стремят да угодят на тези, които викат по-силно, с цел да могат да продължат да се вършат, че не чуват най-силните крясъци – тези за оставка.
От една друга страна, всички сме доста наясно, че ограничения по български въпреки всичко са си ограничения по български и възможностите са високи първо, спазването им да е противоречиво, второ, следенето за спазването им също, трето, нещо да се прави, тъй като би трябвало да се направи и обстановката да е „ аз ви неистина, че се грижа за вас, вие ме лъжете, че се грижите за себе си “. Последното е ненапълно разбираемо, тъй като в грижата за себе си влиза първо обезпечаването на прехранване, а има и хора, които сега се чудят по какъв начин ще го вършат идните месеци. Чак по-късно идва да си сменят маската през два часа.
Но ура! – когато сутринта стана ясно какви противоепидемични ограничения влизат в действие от петък, бяхме избавени от тъгите на осведомителната неустановеност на последните дни. Краят им към този момент е след месец (21 декември) и очевидно отново ще си играем на липса на дълготраен проект. Прогнозата ми е, че по Коледа и Нова година ще ни провиснал, ще можем да пием „ Искра “ и да ядем заветната пилешка пържола с гъбен сос, а по-късно (по модел на ръководещото мнозинство) отново да се отдадем на работа, работа, работа. И навестяване на спектакъл със 70% празна зала. До нея и до работа ще се движим в метрото, което се пръска по шевовете. Или в слетите влакове на БДЖ, които ще са по-пълни и от преди. Или по нищо, в случай че в дребните обитаеми места още веднъж спрат превоза, тъй като се оказва нерентабилно за превозвача.
Жалко за жертвения агнец в този локдаун, който очевидно ще са заведенията и образованието. И до момента в който за заведенията най-малко е в областта на вероятното да се измисли какво да се направи, учебното обучение евентуално тотално ще потъне в блатото на онлайн образованието, което всеки ден с двете си очи виждам като изцяло неефективно.
Ако не друго, можем най-малко да приемем тези ограничения като несъмнено удостоверение, че автопилотът ни е отвел до крайната си точка. Не, че няма вероятност за нови дъна в бъдеще, аз мощно имам вяра, че управническите качества на ГЕРБ биха могли да ни ди предложат. Като цяло, оттук насетне да го мислим, въпреки всичко този локдаун „ дружно “ ще го постановяваме.
Видимо към този момент освен снегът, само че и коронавирусът изненадва нашите драги ръководещи. След септември и октомври на пир и човешки наслади, те откриха, че да измират подопечните им жители по стълбите на лечебните заведения им, до момента в който чакат колите за спешна помощ им или чакат да ги одобряват на едно от леглата им май е индикация, че нещата не вървят към добре и взеха решение бързо да проработят за локдаун.
„ И в този момент ще ни затварят ли? “ е въпросът, който витаеше във въздуха като автомобилни изпарения – непрекъснато, а зимно време изключително задушаващо, до преди два часа. Вчера легнах с него, през днешния ден на пробуждане за това говорихме, а самият въпрос като че ли е риторичен - никой нищо не знаеше и единствено можеше да допуска. От друга страна, по какъв начин бихме могли да знаем, когато самите ръководещи не изглеждаха сигурни. Все отново обстановката е предостатъчно изменчива, а изменението типично е повлияно от особеността в характера на управленците да се стремят да угодят на тези, които викат по-силно, с цел да могат да продължат да се вършат, че не чуват най-силните крясъци – тези за оставка.
От една друга страна, всички сме доста наясно, че ограничения по български въпреки всичко са си ограничения по български и възможностите са високи първо, спазването им да е противоречиво, второ, следенето за спазването им също, трето, нещо да се прави, тъй като би трябвало да се направи и обстановката да е „ аз ви неистина, че се грижа за вас, вие ме лъжете, че се грижите за себе си “. Последното е ненапълно разбираемо, тъй като в грижата за себе си влиза първо обезпечаването на прехранване, а има и хора, които сега се чудят по какъв начин ще го вършат идните месеци. Чак по-късно идва да си сменят маската през два часа.
Но ура! – когато сутринта стана ясно какви противоепидемични ограничения влизат в действие от петък, бяхме избавени от тъгите на осведомителната неустановеност на последните дни. Краят им към този момент е след месец (21 декември) и очевидно отново ще си играем на липса на дълготраен проект. Прогнозата ми е, че по Коледа и Нова година ще ни провиснал, ще можем да пием „ Искра “ и да ядем заветната пилешка пържола с гъбен сос, а по-късно (по модел на ръководещото мнозинство) отново да се отдадем на работа, работа, работа. И навестяване на спектакъл със 70% празна зала. До нея и до работа ще се движим в метрото, което се пръска по шевовете. Или в слетите влакове на БДЖ, които ще са по-пълни и от преди. Или по нищо, в случай че в дребните обитаеми места още веднъж спрат превоза, тъй като се оказва нерентабилно за превозвача.
Жалко за жертвения агнец в този локдаун, който очевидно ще са заведенията и образованието. И до момента в който за заведенията най-малко е в областта на вероятното да се измисли какво да се направи, учебното обучение евентуално тотално ще потъне в блатото на онлайн образованието, което всеки ден с двете си очи виждам като изцяло неефективно.
Ако не друго, можем най-малко да приемем тези ограничения като несъмнено удостоверение, че автопилотът ни е отвел до крайната си точка. Не, че няма вероятност за нови дъна в бъдеще, аз мощно имам вяра, че управническите качества на ГЕРБ биха могли да ни ди предложат. Като цяло, оттук насетне да го мислим, въпреки всичко този локдаун „ дружно “ ще го постановяваме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ