Докладът на Геел като инструмент за мобилизация
" Дневник " препечатва текста на арх. Павел Янчев от уеб страницата " Маргиналия ".
Преди седмица в София беше показан отчетът " Публични пространства и публичен живот " на датското архитектурно и изследователско студио Gehl [Геел], продължаващо задачата да популяризира концепциите на своя основател Ян Геел в разнообразни градове по света. Докладът е финалният артикул на едногодишно съдействие на Столична община с Геел в плана " София – град за хората ". В този текст ще опиша за какво смятам, че изработването на отчета беше потребна стъпка за града и по какъв начин отчетът може да се трансформира в градoустройствен документ с невиждана отвореност на посланията. Документ, в който сложна урбанистична доктрина се концентрира в текстове и изображения, които могат да бъдат прочетени и разбрани от оптимален брой поданици на града. Документ, който може да бъде елементарно припознат от другите политически кръгове в градското ръководство и надлежно да оформя консенсус и ориентирани дейности за реализирането му. Докладът на Геел излиза от рамките на типична тактика, трансформирайки се в още един мощен инструмент за замесване и готовност на жителите, които могат осведомено да изискват полагащото им се качествено обществено пространство. Гледните точки, които изричам тук, несъмнено са субективни заради присъединяване ми в екипа, работил с Геел от българска страна.
Процесът
С Геел се свързва основният проектант на София Здравков, подготвяйки концепцията си за кандидатстване за поста и в следствие той и кметът на София го канят да сътрудничи на Столична община. Паралелно с това пловдивското издателство Жанет45 приготвиха излизането на български на книгата на Геел " Градове за хората ", а One Architecture Week поканиха Геел да изнесе лекция в Пловдив. През 2014г. едно малко софийско урбанистично студио " Плейсмейк ", чийто основатели са обучавани по методологията за проучване на обществените пространства на Геел в университетите в Сейнт Луис и Мелбърн, стартира интензивно да ползва методологията в плановете си за устройствени проекти и обществени пространства в София, Никопол и Силистра. " Плейсмейк " и екипа, който оформя основния проектант (виж карето) стават и към този момент образования сътрудник на Столична община и Геел в образуване на работилници и добороволци, преброявания, картиране и събиране на данни за централните градски елементи, които да станат част от отчета на датското студио.
Друг значим миг от този развой е основаването на така наречен Инициативен комитет за смяна на системата за градско обмисляне (или ЗА градско развитие), събрал към 50 персони, професионални и Неправителствени организации, които преди две години при промяната на основния проектант на София, желаеха от Столична община в серия отворени писма и събития качествена смяна в методите на обмисляне. Част от тази готовност пожелахме да споделим отговорността на този отчет включвайки се в изработването му.
Посланието на отчета
Няма да разказвам отново в подробност наличието на отчета – това направиха към този момент много медии, а и най-добре би било да прочетете отчета сами, даже да не се чувствате способени в тематиката – едно от най-големите му качества е, че е наличен и понятен за всички. Говори за комплицирани проблеми на наличен език, кара те да се чувстваш съпричастен.
Докладът проучва капацитетите на града през съществуващите и новосъбрани данни за централната градска част на София, преглежда провокациите и извежда допустимо отговори – някои нискобюджетни и осъществими в обозрим интервал от време, други с дълъг небосвод, изискващи настойчиви и продължителни дейности. Накратко посланието: както в доста други градове по света, по този начин и в София автомобилът е завладял градското обществено пространство в центровете на градовете. Модернизацията и експлоадиращата урбанизация води след себе си преоразмерена, себеутвърждаваща се и спекулативна архитектура с безчовечен мащаби, загуба на полезността на общественото градско пространство като право на хората и тотална световна доминация на автомобила като средство за превоз . Ако желаеме центровете на градовете ни да оферират качествено обществено пространство на всички, а не да се трансформират неуютни транспортни пространства, уязвими на нечиста сделка и приватизация от малко на брой, би трябвало да се обърнем към човешкия мащаб, общественото пространство като право на всеки и да предоставим други възможности за напредване и превозване на времето в центъра на града. Важно е да бъдат изведени и приоритизирани другите възможности на автомобила като превоз през вложения във велосипедна мрежа, градски превоз, мрежа от непрекъснати пешеходни пространства. Нека се вгледаме в капацитетите на София, да проучваме провокациите и да дадем на хората физически осезателен отговор под формата на непрекъсната мрежа от обществени пространства с човешки образ и мащаб.
Докладът споделя п риятни и неприятни истини за положението на обществените пространства в централната градска част на София . Истини, които от време на време е мъчно да бъдат чути, само че без проблематизацията на положението на градската среда, каквито и ограничения да бъдат предписани, биха изглеждали като голословни. Освен малко или повече познати констатации и рекомендации, отчетът загатва и избрани характерни за София ограничения, които няма да намерите в други разработвани тактики. А точно установи неравното систематизиране на качествени обществени пространства в южната и северната част на центъра, предлага адресиране на всеобщото приватизиране на обществени пространства да вземем за пример по бул. Витоша, предлага преустрояване и отваряне на учебните дворове в центъра на града.
Критиците и техните причини
Докладът откри несъмнено своите критици – забавно е какво споделят те. Например че отчетът не разкрива нищо ново и нечуто до момента. " Това, което пишат в отчета, е казано и написано от българи неведнъж в течение на десетилетия и не е осъществено. " написа Павел Попов в Култура. И което е реалност – екипът на Геел в действителност формулира проблеми, които надалеч не са непознати или неизказвани. Но дано забележим кой тъкмо изказваше всички тези проблеми в предишното, кой защитаваше обществените пространства като обща полезност, кой говореше за запазването на по-ниската височина на постройките в центъра, кой търсеше опазване на характера на историческия център, кой се бореше против превъзходството на автомобила и против другите възможности му. Това бяха най-вече маргинални Неправителствени организации деятели и дребни групи експерти през блоговете и уеб страниците си, които бяха обсъждани от болшинството градоустройствения и политически хайлайф като някакви екзотични мечтатели, вървящи против естественото икономическо развиване на града, против вложителите и против ‘манталитета на българина’. Спомнете си да вземем за пример какви планове за кръстовища на две равнища, молове и високи здания бяха проектирани и осъществени в мандата на предходния основен проектант с безрезервната поддръжката на целия градоустройствен и архитектурен хайлайф. Дори и сега наричащите себе си ‘доайени’ в градоустройството не смеят да защитят обществено намаляването на скоростта, директния трафик, броя на колите и паркинг местата в центъра на София. Не смеят да поддържат самоуверено повече обвързвани пешеходни зони и по-малко автомобилни ленти или да се опълчват на приватизирането на общественото пространство. Ако отчетът в действителност изрича към този момент от дълго време обсъждани тематики, по които има публичен консенсус, за какво тогава се чуват гласовете на одобрени експерти против изводите му, за какво те не го поддържат с две ръце и не го припознаят като още един мощен мотив и институционален лост за качествена смяна? Да не би да е тъй като в действителност не желаят тази радикална смяна , която предлага отчета?
Другият постоянно повтарян мотив е този, че отчетът предписва ограничения, за едни други (северо-западно европейски) общества и не се преценява манталитета на българина – мотив изказан от Тодор Булев на публичното показване на отчета в УАСГ на 5 октомври, само че тайничко споделян и от прогресивни кръгове. Разбирайте, отчетът е нереалистично коренен и неосъществим . Това в общия случай още веднъж е мотив, който се ползва при положение, че търси опция да избегнеш радикалната смяна. Сякаш ‘манталитетът’ е нещо генно наследено за жителите на тази територия, което в никакъв случай не може да бъде променено и българите (както и прочее останалия свят) се возят на коли всеобщо от 500, а освен от някакви си 50г. За да бъде настанен индивидът в автомобила, а целият дизайн на градовете да бъде извърнат в тяхна изгода, са положени неимоверни политически и институционални старания. И те се случват през коалиране на градски управи с мощни автомобилни и нефтопроизводители, както и с едни от най-известните исторически фигури в градското пла ниране. И те всички години наред фантазират и по-късно осъществят функционалния град, чийто улици служат само транспортни функционалности, а индивидите са дребни зъбни колела в машината на напредъка. ‘ Манталитетът’ не е нещо непроменимо и статично, някакъв неповторим културен артефакт , който не можем да си позволим да загубим, а е политическа структура, която исторически е променяна с ориентирани политически дейности в продължения на години. А това споделят и специалистите от Геел – би трябвало да се работи към мудна и постепенна смяна на мисленето, без нея няма по какъв начин да се реализиран резултати в посока ‘град за хората’. Отново въпросът остава – критиците на причините в отчета на Геел в действителност желаят ли някаква смяна?
Съмненията
Разбира се, остават подозренията изказвани към този момент доста пъти от доста хора – какво подсигурява, че всичко, което написа в отчета ще бъде изпълнено. Как да подсигуряваме, че това няма да бъде следващата тактика, която ще бъде забра вена месеци откакто е направена, а още идната градска администрация ще я зачеркне с чер вен маркер като ‘грешка на предходното управление’? Въпросът беше заложен и към Геел, само че никой няма рецепта – всичко зависи от институционалния уред и политическите действителности, споделят те. Градоустройствените процедури в Лондон и Сидни лишават повече от 10 години, с цел да бъдат приложени ограниченията, Москва се оправят надалеч по-бързо, само че не безусловно търсейки консенсус с жителите си. В Ню Йорк осъществяването на ограничения в отчета се случват по-бързо, до момента в който в новозеландския град Крайстчърч управата взема решение да се обърне към отчета на Геел чак откакто земетресение унищожава изцяло центъра. Историите са доста, въпросът какво съответно ще направи Столична община остава в нейните ръце . Със сигурност обаче не е нужно да чакате земетресение, с цел да извършите земетръсен проект, ( " You don’t need an earthquake to do an earthquake plan. " ) споделя Хенриет Вамберг от Геел.
Всички погледи са вперени в кмета, заместител кметовете, основния проектант и Общинския съвет и чакат от тях увереност и дейности в посоката препоръчана от отчета на Геел. Те от своя страна ще търсят поддръжката на жителите на София за ограниченията, които са непопулярни и не намират всеобщо схващане . Първите опити към този момент са направени – проектите за продължение на пешеходната зона на бул. Витоша в посока бул. Стамболийски и площад " Македония ". Но да забележим дали и по какъв начин това ще бъде осъществено стабилно във времето.
Също по този начин по време на създаването на отчета на Геел информация и данни бяха координирани дружно с другите редом разработвани в София тактики – Визия за София, План за устойчива градска подвижност, кандидатстване за Европейска зелена столица – тъй че да могат оптимално доста стратегически ограничения да бъдат, припознати, споделени и да залегнат в съответните им бюджети.
Докладът като инструмент за готовност
Твърдя, че това е един от дребното или единствения градоустройствен стратегически документ, направен от Столична община през годините, който не остава експертно затворен за непрофесионалния четец. Интересът към него е невиждан за сходен документ, а дебатът, който се оформя е нужен. Това се преглежда от дадени специалисти в урбанизма като уязвимост на отчета, само че за мен това е несъмнено една от най- мощните му страни. Действията за осъществяване на ограниченията в отчета могат да бъдат приложени единствено с увереност и настойчиви дейности на градската администрация на София. Но устойчивостта на тези дейности през промяната на кметове и общински съветници може да бъде обезпечено с осведомените дейности, замесване в разговор и непрестанен градивен напън от страна на жители, медии и Неправителствени организации. И то през обстоятелството, че оптимално огромен брой хора познават наличието на този отчет и чакат осъществяването му . Рядко в новата история на София тематиката за урбанизма и градската среда е била толкоз обществено дебатирана и се е радвала на толкоз необятен интерес. Това е по този начин и поради реализирането на този отчет с изключение на поради ориентираните старания на доста организации, експерти и деятели в последните години. Докладът е още един инструмент за активизиране на гражданска сила, която също може да бъде лост за смяна, отстояваща от градската администрация своето право на качествени обществени пространства и други възможности за напредване за всички поданици и пришълци в София.
*Павел Янчев е част от екипа, който работи с Gehl по плана " София – град на хората " дружно със Силвия Чакърова, Нурхан Реджеб, Галя Алексова, Деспина Кънева и Стела Калоянова, Маялен Ланда Ореги, Зорница Миткова, и още 35 доброволци от страна на студио " Плейсмейк ", както и със основния проектант Здравко Здравков, Николай Каменов, Мартина Ненова и Христо Харлов от страна на НАГ и Столична община.
Докладът на Геел може да бъде свален от страницата на Направление " Архитектура и градоустройство " към Столична община ТУК.
Преди седмица в София беше показан отчетът " Публични пространства и публичен живот " на датското архитектурно и изследователско студио Gehl [Геел], продължаващо задачата да популяризира концепциите на своя основател Ян Геел в разнообразни градове по света. Докладът е финалният артикул на едногодишно съдействие на Столична община с Геел в плана " София – град за хората ". В този текст ще опиша за какво смятам, че изработването на отчета беше потребна стъпка за града и по какъв начин отчетът може да се трансформира в градoустройствен документ с невиждана отвореност на посланията. Документ, в който сложна урбанистична доктрина се концентрира в текстове и изображения, които могат да бъдат прочетени и разбрани от оптимален брой поданици на града. Документ, който може да бъде елементарно припознат от другите политически кръгове в градското ръководство и надлежно да оформя консенсус и ориентирани дейности за реализирането му. Докладът на Геел излиза от рамките на типична тактика, трансформирайки се в още един мощен инструмент за замесване и готовност на жителите, които могат осведомено да изискват полагащото им се качествено обществено пространство. Гледните точки, които изричам тук, несъмнено са субективни заради присъединяване ми в екипа, работил с Геел от българска страна.
Процесът
С Геел се свързва основният проектант на София Здравков, подготвяйки концепцията си за кандидатстване за поста и в следствие той и кметът на София го канят да сътрудничи на Столична община. Паралелно с това пловдивското издателство Жанет45 приготвиха излизането на български на книгата на Геел " Градове за хората ", а One Architecture Week поканиха Геел да изнесе лекция в Пловдив. През 2014г. едно малко софийско урбанистично студио " Плейсмейк ", чийто основатели са обучавани по методологията за проучване на обществените пространства на Геел в университетите в Сейнт Луис и Мелбърн, стартира интензивно да ползва методологията в плановете си за устройствени проекти и обществени пространства в София, Никопол и Силистра. " Плейсмейк " и екипа, който оформя основния проектант (виж карето) стават и към този момент образования сътрудник на Столична община и Геел в образуване на работилници и добороволци, преброявания, картиране и събиране на данни за централните градски елементи, които да станат част от отчета на датското студио.
Друг значим миг от този развой е основаването на така наречен Инициативен комитет за смяна на системата за градско обмисляне (или ЗА градско развитие), събрал към 50 персони, професионални и Неправителствени организации, които преди две години при промяната на основния проектант на София, желаеха от Столична община в серия отворени писма и събития качествена смяна в методите на обмисляне. Част от тази готовност пожелахме да споделим отговорността на този отчет включвайки се в изработването му.
Посланието на отчета
Няма да разказвам отново в подробност наличието на отчета – това направиха към този момент много медии, а и най-добре би било да прочетете отчета сами, даже да не се чувствате способени в тематиката – едно от най-големите му качества е, че е наличен и понятен за всички. Говори за комплицирани проблеми на наличен език, кара те да се чувстваш съпричастен.
Докладът проучва капацитетите на града през съществуващите и новосъбрани данни за централната градска част на София, преглежда провокациите и извежда допустимо отговори – някои нискобюджетни и осъществими в обозрим интервал от време, други с дълъг небосвод, изискващи настойчиви и продължителни дейности. Накратко посланието: както в доста други градове по света, по този начин и в София автомобилът е завладял градското обществено пространство в центровете на градовете. Модернизацията и експлоадиращата урбанизация води след себе си преоразмерена, себеутвърждаваща се и спекулативна архитектура с безчовечен мащаби, загуба на полезността на общественото градско пространство като право на хората и тотална световна доминация на автомобила като средство за превоз . Ако желаеме центровете на градовете ни да оферират качествено обществено пространство на всички, а не да се трансформират неуютни транспортни пространства, уязвими на нечиста сделка и приватизация от малко на брой, би трябвало да се обърнем към човешкия мащаб, общественото пространство като право на всеки и да предоставим други възможности за напредване и превозване на времето в центъра на града. Важно е да бъдат изведени и приоритизирани другите възможности на автомобила като превоз през вложения във велосипедна мрежа, градски превоз, мрежа от непрекъснати пешеходни пространства. Нека се вгледаме в капацитетите на София, да проучваме провокациите и да дадем на хората физически осезателен отговор под формата на непрекъсната мрежа от обществени пространства с човешки образ и мащаб.
Докладът споделя п риятни и неприятни истини за положението на обществените пространства в централната градска част на София . Истини, които от време на време е мъчно да бъдат чути, само че без проблематизацията на положението на градската среда, каквито и ограничения да бъдат предписани, биха изглеждали като голословни. Освен малко или повече познати констатации и рекомендации, отчетът загатва и избрани характерни за София ограничения, които няма да намерите в други разработвани тактики. А точно установи неравното систематизиране на качествени обществени пространства в южната и северната част на центъра, предлага адресиране на всеобщото приватизиране на обществени пространства да вземем за пример по бул. Витоша, предлага преустрояване и отваряне на учебните дворове в центъра на града.
Критиците и техните причини
Докладът откри несъмнено своите критици – забавно е какво споделят те. Например че отчетът не разкрива нищо ново и нечуто до момента. " Това, което пишат в отчета, е казано и написано от българи неведнъж в течение на десетилетия и не е осъществено. " написа Павел Попов в Култура. И което е реалност – екипът на Геел в действителност формулира проблеми, които надалеч не са непознати или неизказвани. Но дано забележим кой тъкмо изказваше всички тези проблеми в предишното, кой защитаваше обществените пространства като обща полезност, кой говореше за запазването на по-ниската височина на постройките в центъра, кой търсеше опазване на характера на историческия център, кой се бореше против превъзходството на автомобила и против другите възможности му. Това бяха най-вече маргинални Неправителствени организации деятели и дребни групи експерти през блоговете и уеб страниците си, които бяха обсъждани от болшинството градоустройствения и политически хайлайф като някакви екзотични мечтатели, вървящи против естественото икономическо развиване на града, против вложителите и против ‘манталитета на българина’. Спомнете си да вземем за пример какви планове за кръстовища на две равнища, молове и високи здания бяха проектирани и осъществени в мандата на предходния основен проектант с безрезервната поддръжката на целия градоустройствен и архитектурен хайлайф. Дори и сега наричащите себе си ‘доайени’ в градоустройството не смеят да защитят обществено намаляването на скоростта, директния трафик, броя на колите и паркинг местата в центъра на София. Не смеят да поддържат самоуверено повече обвързвани пешеходни зони и по-малко автомобилни ленти или да се опълчват на приватизирането на общественото пространство. Ако отчетът в действителност изрича към този момент от дълго време обсъждани тематики, по които има публичен консенсус, за какво тогава се чуват гласовете на одобрени експерти против изводите му, за какво те не го поддържат с две ръце и не го припознаят като още един мощен мотив и институционален лост за качествена смяна? Да не би да е тъй като в действителност не желаят тази радикална смяна , която предлага отчета?
Другият постоянно повтарян мотив е този, че отчетът предписва ограничения, за едни други (северо-западно европейски) общества и не се преценява манталитета на българина – мотив изказан от Тодор Булев на публичното показване на отчета в УАСГ на 5 октомври, само че тайничко споделян и от прогресивни кръгове. Разбирайте, отчетът е нереалистично коренен и неосъществим . Това в общия случай още веднъж е мотив, който се ползва при положение, че търси опция да избегнеш радикалната смяна. Сякаш ‘манталитетът’ е нещо генно наследено за жителите на тази територия, което в никакъв случай не може да бъде променено и българите (както и прочее останалия свят) се возят на коли всеобщо от 500, а освен от някакви си 50г. За да бъде настанен индивидът в автомобила, а целият дизайн на градовете да бъде извърнат в тяхна изгода, са положени неимоверни политически и институционални старания. И те се случват през коалиране на градски управи с мощни автомобилни и нефтопроизводители, както и с едни от най-известните исторически фигури в градското пла ниране. И те всички години наред фантазират и по-късно осъществят функционалния град, чийто улици служат само транспортни функционалности, а индивидите са дребни зъбни колела в машината на напредъка. ‘ Манталитетът’ не е нещо непроменимо и статично, някакъв неповторим културен артефакт , който не можем да си позволим да загубим, а е политическа структура, която исторически е променяна с ориентирани политически дейности в продължения на години. А това споделят и специалистите от Геел – би трябвало да се работи към мудна и постепенна смяна на мисленето, без нея няма по какъв начин да се реализиран резултати в посока ‘град за хората’. Отново въпросът остава – критиците на причините в отчета на Геел в действителност желаят ли някаква смяна?
Съмненията
Разбира се, остават подозренията изказвани към този момент доста пъти от доста хора – какво подсигурява, че всичко, което написа в отчета ще бъде изпълнено. Как да подсигуряваме, че това няма да бъде следващата тактика, която ще бъде забра вена месеци откакто е направена, а още идната градска администрация ще я зачеркне с чер вен маркер като ‘грешка на предходното управление’? Въпросът беше заложен и към Геел, само че никой няма рецепта – всичко зависи от институционалния уред и политическите действителности, споделят те. Градоустройствените процедури в Лондон и Сидни лишават повече от 10 години, с цел да бъдат приложени ограниченията, Москва се оправят надалеч по-бързо, само че не безусловно търсейки консенсус с жителите си. В Ню Йорк осъществяването на ограничения в отчета се случват по-бързо, до момента в който в новозеландския град Крайстчърч управата взема решение да се обърне към отчета на Геел чак откакто земетресение унищожава изцяло центъра. Историите са доста, въпросът какво съответно ще направи Столична община остава в нейните ръце . Със сигурност обаче не е нужно да чакате земетресение, с цел да извършите земетръсен проект, ( " You don’t need an earthquake to do an earthquake plan. " ) споделя Хенриет Вамберг от Геел.
Всички погледи са вперени в кмета, заместител кметовете, основния проектант и Общинския съвет и чакат от тях увереност и дейности в посоката препоръчана от отчета на Геел. Те от своя страна ще търсят поддръжката на жителите на София за ограниченията, които са непопулярни и не намират всеобщо схващане . Първите опити към този момент са направени – проектите за продължение на пешеходната зона на бул. Витоша в посока бул. Стамболийски и площад " Македония ". Но да забележим дали и по какъв начин това ще бъде осъществено стабилно във времето.
Също по този начин по време на създаването на отчета на Геел информация и данни бяха координирани дружно с другите редом разработвани в София тактики – Визия за София, План за устойчива градска подвижност, кандидатстване за Европейска зелена столица – тъй че да могат оптимално доста стратегически ограничения да бъдат, припознати, споделени и да залегнат в съответните им бюджети.
Докладът като инструмент за готовност
Твърдя, че това е един от дребното или единствения градоустройствен стратегически документ, направен от Столична община през годините, който не остава експертно затворен за непрофесионалния четец. Интересът към него е невиждан за сходен документ, а дебатът, който се оформя е нужен. Това се преглежда от дадени специалисти в урбанизма като уязвимост на отчета, само че за мен това е несъмнено една от най- мощните му страни. Действията за осъществяване на ограниченията в отчета могат да бъдат приложени единствено с увереност и настойчиви дейности на градската администрация на София. Но устойчивостта на тези дейности през промяната на кметове и общински съветници може да бъде обезпечено с осведомените дейности, замесване в разговор и непрестанен градивен напън от страна на жители, медии и Неправителствени организации. И то през обстоятелството, че оптимално огромен брой хора познават наличието на този отчет и чакат осъществяването му . Рядко в новата история на София тематиката за урбанизма и градската среда е била толкоз обществено дебатирана и се е радвала на толкоз необятен интерес. Това е по този начин и поради реализирането на този отчет с изключение на поради ориентираните старания на доста организации, експерти и деятели в последните години. Докладът е още един инструмент за активизиране на гражданска сила, която също може да бъде лост за смяна, отстояваща от градската администрация своето право на качествени обществени пространства и други възможности за напредване за всички поданици и пришълци в София.
*Павел Янчев е част от екипа, който работи с Gehl по плана " София – град на хората " дружно със Силвия Чакърова, Нурхан Реджеб, Галя Алексова, Деспина Кънева и Стела Калоянова, Маялен Ланда Ореги, Зорница Миткова, и още 35 доброволци от страна на студио " Плейсмейк ", както и със основния проектант Здравко Здравков, Николай Каменов, Мартина Ненова и Христо Харлов от страна на НАГ и Столична община.
Докладът на Геел може да бъде свален от страницата на Направление " Архитектура и градоустройство " към Столична община ТУК.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ