Синдромът на Червената кралица ще изтреби бозайниците
Бързата смяна на изискванията за живот и непрекъснатото утежняване на околната среда заплашват човешкото битие повече в сравнение с всички хипотетични закани за нуклеарна война или международния тероризъм. Този феномен е прочут на биолозите като синдром на Червената кралица.
Червената Кралица е един от главните персонажи в безсмъртното произведение на Луис Карол „ Алиса в огледалния свят “. И както тя разказва обстановката на Алиса: „ Трябва да тичаш с всички сили с цел да си останеш на мястото “. А бозайниците просто... не тичат, т.е. не съумяват да се нагодят към измененията.
Засиленото движение на изгубване на типове бозайници не се дължи на неприятен шанс, на на неспособността на биологичните типове да се приспособяват с бързи темпове към все по-бързо влошаващите се условия за живот и изгубването на местообитания.
Според учените неспособността на група бозайници да сътвори нови, устойчиви на промени човеци и типове е също толкоз сериозна за оцеляването на типа, колкото и способността за възпроизвеждане на типа. Казано с по- елементарни думи бозайниците ще изчезнат не тъй като не се възпроизвеждат в задоволително количество, а тъй като не възпроизвеждат друго потомство, което да носи белезите на смяна.
Автор на откритието е австралийския палеонтолог професор Чарлз Маршал. По думите му: „ Способността за смяната е изиграла най-важната роля в развиването на живота на планетата “. Маршал, която сега работи и преподава в Калифорнийския академични музей по палеонтология, образувал екип от учени, които да тестват разнообразни хипотези за аргументите за изгубване на разнообразни биологични типове.
Въпреки многочислените фосили и други остатъци от изчезнали биологични типове към момента малко се знае за аргументите довели за самото им изгубване. Според една от хипотезите, може би просто се касае за „ шанс “ или късмет – както в играта на рулетка.
Срещу хипотезата са „ инцидентното изгубване “ учените изправили хипотезата за синдром на Червената кралица – т.е. не става въпрос за шанс, а за некадърност за смяна, за еволюция и развиване на типа.
Проследяването на генетичното многообразие и смяната му, дружно с еволюционното развиване на някои към този момент изтрити от лицето на земята типове както и на античните камили, носорози и слонове в огромна степен подкрепила хипотезата на Червената кралица. Проф. Маршал и екипът му анализирали останките на 19 биологични типа и наблюдавали тяхното развиване и „ обогатяване “ на гените за интервал от съвсем 66 милиона години.
В началото всички типове започвали единствено с един тип и до момента в който при някои типовете скоро ставали повече, при други просто отмирали с времето, до момента в който не се стигнело до цялостното загиване на типа. Изследването изрично потвърдило, че основаването на нови типове не е било просто въпрос на късмет или шанс, а на дарба за приспособяване в сходство с изменящите се условия.
Независимо дали става дума за смяна в климата, растителността, хищниците, паразитите или разбърквания във хранителната верига, в случай че не си кадърен да създадеш нов тип, който да се оправи с измененията и провокациите – си жертван на изгубване.
