На Трифон Зарезан се коронясва царят на лозето
На 14 февруари по изконна българска традиция се чества Трифон Зарезан, защото в този ден се зарязва лозето. Въпреки че Трифоновден е на първи февруари, когато се уважава паметта на светеца, на 14 февруари се чества със зарязване на лозата.
Този празник е прочут като празник на лозарите. В някои области на България празникът има и шеговито название – прочут е като Трифон Пияницата.
Според антична легенда Трифон бил лозар, който в един зимен ден зарязвал лозите в лозето си. Това се прави, с цел да порастват лозите здрави и да дадат повече плод. Докато той правил този наложителен лозарски обред, оттова предходна света Богородица.
Тя носела бебето Исус, с цел да отиде с него в църквата за пречистването след четиридесетия ден след раждането му. Трифон ѝ се присмял, че детето е родено нелегално.
Света Богородица не споделила нищо, а отишла при дамата на свети Трифон и ѝ споделила, че до момента в който работел на лозето, той без да желае, си отрязал носа. Жена му изтичала да му помогне, само че се оказало, че нищо му няма.
Когато чул какво споделила Богородица, Трифон се изсмял и посочил на жена си по какъв начин се зарязва лозето, само че го направил пред лицето си, и тогава си отрязал в действителност носа.
Затова в някои елементи на страната празникът се назовава Трифон Безносия, а не Трифон Зарезан. На иконите свети Трифон постоянно е изобразен като млад мъж. Това е, тъй като свети Трифон умира доста млад.
Трифон Зарезан се чества от ранни зори със специфична църковна работа за светеца. Свещеникът отива на лозето и пръска лозите със светена вода, с цел да е богата реколтата.
В някои места цялото село или част от хората в обитаемото място потеглят да обикалят лозята, като този, който е отпред на шествието, носи икона на свети Трифон.
Прави се ритуално зарязване на лозето, което в действителност не е същинското. Като цяло лозите се зарязват едвам през март, само че на 14 февруари се отбелязва началото на лозарската година.
Прави се огромна софра посред лозето. По традиция се прави питка, украсена с гроздове и лозови листа. Задължително е да се изпие алено вино на празника.
В някои региони на страната не се позволяват дами на лозето, защото по този метод ще се осуети ритуалът за богатата годишна продукция. На някои места в България се избира цар на лозето, който се коронясва с корона от лозови пръчки. Задължително е и ритуалното хоро на лозето.
