Панчугов: България е заложник на служебни правителства, които пазят имиджа на Радев
България се е трансформирала в пленник на служебни държавни управления, които не желаят да вземат решения, тъй като пазят имиджа на президента Румен Радев. Това сподели в изявление за БГНЕС политологът Христо Панчугов. Той уточни, че в България от години се приказва за проблемите. „ Не беше належащо служебното държавно управление на Румен Радев, с цел да си представим какъв брой разпаднали са се държавните институции в България. То направи нужното и цялото общество да приказва за този разпад. Невъзможността на някои да преодолее тази тематика, да излезе оттатък проявлението на разпада, проявлението на проблемите и да си показа ясните решения е много стеснителен феномен също в българската политика “, сподели политологът.
„ Управлението на България стана пленник не толкоз на това, че през последната половин година има служебни държавни управления. Управлението на България стана пленник на нежеланието на тези служебни държавни управления да вземат решения, пазейки имиджа на един или различен човек, най-вече на един човек “, акцентира Панчугов.
Анализаторът уточни, че още при започване на лятото можехме да предвидим по какъв начин ще се развие рецесията с ковид. Още при започване на лятото можеше да стартираме да водим диалога за икономическите ограничения свързани с идното влизане в действие на Енергийната договорка на Европейски Съюз, на проблемите, които са свързани с топлоцентралите работещи на въглища.
„ Имате доста проблеми, които, в случай че не са ясни от години, най-малко от началото на тази година можеше да бъдат планувани. Вместо това видяхме едни държавни управления, които бяха фокусирани да вършат предизборна акция “, сподели със страдание Панчугов.
Той уточни две аргументи българските жители да не отидат да гласоподават.
„ Едната причина е обвързвана с неналичието на ясно обръщение, т.е. политическите обединения, които участваха в тази предизборна акция по този начин и не съумяха да произведат различен модел на политиката в България. Те не съумяха да кажат на българските жители какво ще е друго след тези избори, което води до естественият извод, че по-голяма част от жителите чакат да не може да бъде формиран кабинет още веднъж, т.е. да няма смисъл да отидат до урните. Вече два пъти имаше опция за политическа смяна, за устойчиво ръководство, вяра, която не беше оправдана от тези политически играчи. Но по-големият проблем е, че липсва смяна на тактиката, липсва желанието да се излезе от тази обстановка. Една част от българските жители не имат вяра, че нещо ще се промени. Това е наклонност в българското общество от последните 5 години “, сподели политологът.
Втората причина българските жители да решат да не отидат до урните са опасения, свързани с Коронавирус рецесията. Последните месеци тази рецесия се ръководи много нестабилно, счита специалистът. Имало и терзания за метода, по който ще се осъществя и машинният избор.
„ Сега още веднъж чуваме за кавги с машини, за метода, по който ще се броят бюлетините, неуредиците към изборния развой. Опасявам се, че една част от българските жители ще решат, че това изпитание просто не си коства или че е опасност за тяхното здраве и това ще понижи изборната интензивност спрямо предходните избори “, добави той.
Експертът изрази мнение, че на политическите планове в България липсва въображение. Той даде образец със Слави Трифонов, който минал през всички послания, които ние чухме и от царя през 2001 година Политическа партия „ Продължаваме промяната “ се пробват да запълнят някакъв вакуум в електоралното тяло, сподели Панчугов.
„ Има гласоподаватели, които още не са решили за кого ще гласоподават, не намират своето посланичество в в този момент съществуващите политически обединения и Политическа партия „ Продължаваме промяната “ се пробва да приказва на тях, не тъй като тя ги съставлява същински, просто тъй като се пробва да напипа посланията. Т.е. виждаме обстановката, в която новите политически играчи са се фиксирали да кажат верните неща на съответни групи хора, с цел да ги привлекат, а не с цел да основат логичен и явен модел на политическо посланичество, т.е. свястно обръщение за това кои са те, какво желаят да реализират в българската политика и къде си показват България в средносрочен и дълготраен проект. Конкретика във връзка с това в какво имат вяра избрани хора е много мъчно да се откри. Политическа партия „ Продължаваме промяната “ също не споделиха с кого биха управлявали, т.е. ние не знаем какъв е дневният ред, кои са стъпките, които ще доведат до едно устойчиво ръководство и до метода, по който те си показват изменена България “, сподели още Панчугов.
Политологът показа, че политическите обединения изпитват некадърност или отвращение за комуникиране с българските жители, което е значителен проблем в политическата ни сцена изобщо. Според него това е една доста тъжна констатация на фона на желанието на българските жители да видят някаква ефикасна смяна.
„ Истинският проблем е невъзможността да се задава дневния ред, невъзможността на политиците да изразят ясно идващите стъпки, т.е. диалогът може да се води и на едно нереално равнище, и на равнище клишета. Българските политици не могат да дадат ясно изражение на тези клишета – да кажат „ Ок, на следващия ден вършим държавно управление с тези и тези, първото нещо, което ще създадем като държавно управление е това и в дълготраен проект еди кое си “. Всъщност това докара и до неуспех на опцията за сформиране на държавно управление в предходните 2 Народното събрание. За следващ път видяхме опит на партиите да се нареждат добре на идващите избори или да излязат с по-малко вреди от диалозите или в последна сметка видяхме едно партийно его, което направи държавното управление пленник на самото себе си “, изясни анализаторът.
Според него единственият метод, съгласно който бихме могли да забележим работещо държавно управление, би бил в случай че някой начертае 10 стъпки на смяна, с явен дневен ред, с нужните за това болшинства. Ставало въпрос за това кой е желал да види тези 10 неща осъществени.
„ Клишето за това кой е смяна и кой е статукво минаваше през разграничителната линия сред тези, които желаят смяна и тези, които са пазители на статуквото. Това, че никой към този момент 6 месеца не може да сформира такава разграничителна линия, само че и да стартира да търси обединения към нея, като тук не приказваме за трайна и непрекъсната коалиция, става дума за плаващи обединения, които биха могли да си показват разнообразни политики. Едни партии да поддържат една, други партии да поддържат друга политика, само че в главата на един човек това да води към една цялостна смяна. Аз не мога да допускам, че това е толкоз комплицирано на този стадий “, посочи Панчугов.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
„ Управлението на България стана пленник не толкоз на това, че през последната половин година има служебни държавни управления. Управлението на България стана пленник на нежеланието на тези служебни държавни управления да вземат решения, пазейки имиджа на един или различен човек, най-вече на един човек “, акцентира Панчугов.
Анализаторът уточни, че още при започване на лятото можехме да предвидим по какъв начин ще се развие рецесията с ковид. Още при започване на лятото можеше да стартираме да водим диалога за икономическите ограничения свързани с идното влизане в действие на Енергийната договорка на Европейски Съюз, на проблемите, които са свързани с топлоцентралите работещи на въглища.
„ Имате доста проблеми, които, в случай че не са ясни от години, най-малко от началото на тази година можеше да бъдат планувани. Вместо това видяхме едни държавни управления, които бяха фокусирани да вършат предизборна акция “, сподели със страдание Панчугов.
Той уточни две аргументи българските жители да не отидат да гласоподават.
„ Едната причина е обвързвана с неналичието на ясно обръщение, т.е. политическите обединения, които участваха в тази предизборна акция по този начин и не съумяха да произведат различен модел на политиката в България. Те не съумяха да кажат на българските жители какво ще е друго след тези избори, което води до естественият извод, че по-голяма част от жителите чакат да не може да бъде формиран кабинет още веднъж, т.е. да няма смисъл да отидат до урните. Вече два пъти имаше опция за политическа смяна, за устойчиво ръководство, вяра, която не беше оправдана от тези политически играчи. Но по-големият проблем е, че липсва смяна на тактиката, липсва желанието да се излезе от тази обстановка. Една част от българските жители не имат вяра, че нещо ще се промени. Това е наклонност в българското общество от последните 5 години “, сподели политологът.
Втората причина българските жители да решат да не отидат до урните са опасения, свързани с Коронавирус рецесията. Последните месеци тази рецесия се ръководи много нестабилно, счита специалистът. Имало и терзания за метода, по който ще се осъществя и машинният избор.
„ Сега още веднъж чуваме за кавги с машини, за метода, по който ще се броят бюлетините, неуредиците към изборния развой. Опасявам се, че една част от българските жители ще решат, че това изпитание просто не си коства или че е опасност за тяхното здраве и това ще понижи изборната интензивност спрямо предходните избори “, добави той.
Експертът изрази мнение, че на политическите планове в България липсва въображение. Той даде образец със Слави Трифонов, който минал през всички послания, които ние чухме и от царя през 2001 година Политическа партия „ Продължаваме промяната “ се пробват да запълнят някакъв вакуум в електоралното тяло, сподели Панчугов.
„ Има гласоподаватели, които още не са решили за кого ще гласоподават, не намират своето посланичество в в този момент съществуващите политически обединения и Политическа партия „ Продължаваме промяната “ се пробва да приказва на тях, не тъй като тя ги съставлява същински, просто тъй като се пробва да напипа посланията. Т.е. виждаме обстановката, в която новите политически играчи са се фиксирали да кажат верните неща на съответни групи хора, с цел да ги привлекат, а не с цел да основат логичен и явен модел на политическо посланичество, т.е. свястно обръщение за това кои са те, какво желаят да реализират в българската политика и къде си показват България в средносрочен и дълготраен проект. Конкретика във връзка с това в какво имат вяра избрани хора е много мъчно да се откри. Политическа партия „ Продължаваме промяната “ също не споделиха с кого биха управлявали, т.е. ние не знаем какъв е дневният ред, кои са стъпките, които ще доведат до едно устойчиво ръководство и до метода, по който те си показват изменена България “, сподели още Панчугов.
Политологът показа, че политическите обединения изпитват некадърност или отвращение за комуникиране с българските жители, което е значителен проблем в политическата ни сцена изобщо. Според него това е една доста тъжна констатация на фона на желанието на българските жители да видят някаква ефикасна смяна.
„ Истинският проблем е невъзможността да се задава дневния ред, невъзможността на политиците да изразят ясно идващите стъпки, т.е. диалогът може да се води и на едно нереално равнище, и на равнище клишета. Българските политици не могат да дадат ясно изражение на тези клишета – да кажат „ Ок, на следващия ден вършим държавно управление с тези и тези, първото нещо, което ще създадем като държавно управление е това и в дълготраен проект еди кое си “. Всъщност това докара и до неуспех на опцията за сформиране на държавно управление в предходните 2 Народното събрание. За следващ път видяхме опит на партиите да се нареждат добре на идващите избори или да излязат с по-малко вреди от диалозите или в последна сметка видяхме едно партийно его, което направи държавното управление пленник на самото себе си “, изясни анализаторът.
Според него единственият метод, съгласно който бихме могли да забележим работещо държавно управление, би бил в случай че някой начертае 10 стъпки на смяна, с явен дневен ред, с нужните за това болшинства. Ставало въпрос за това кой е желал да види тези 10 неща осъществени.
„ Клишето за това кой е смяна и кой е статукво минаваше през разграничителната линия сред тези, които желаят смяна и тези, които са пазители на статуквото. Това, че никой към този момент 6 месеца не може да сформира такава разграничителна линия, само че и да стартира да търси обединения към нея, като тук не приказваме за трайна и непрекъсната коалиция, става дума за плаващи обединения, които биха могли да си показват разнообразни политики. Едни партии да поддържат една, други партии да поддържат друга политика, само че в главата на един човек това да води към една цялостна смяна. Аз не мога да допускам, че това е толкоз комплицирано на този стадий “, посочи Панчугов.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ