България изостава с пъти по брой учени, но качеството на публикациите расте |
България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейски Съюз, сочи разбор на МОН за научната активност на българските висши учебни заведения и на научните организации.
Относително ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти, води до дребен дял на интернационално разпознаваемата научна продукция в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз. За сметка на това качеството на научната продукция, въпреки и малко по-ниско, е близо до това за Европейски Съюз.
България изостава по брой учени на 1000 души население с 2 пъти по отношение на прилежащите и съизмерими по население страни и се приближава единствено до това на Словакия. Все още количествено по брой изявления в международната база данни България изостава спрямо прилежащите и съизмерими страни, като най-значително това закъснение е по отношение на Гърция – с към 4 пъти по-малко изявления, а по отношение на останалите с към 60%. По качество на изявленията България демонстрира растеж за последните 2 години (2018–2019) и доближава 40% от изявленията в квартил Q1, като изпреварва Словакия и Сърбия с около 15%, само че изостава с толкоз от Гърция и Словения.
Това са част от констатациите в признатия през днешния ден от Министерския съвет Годишен отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година
По данни на аналитичната платформа InCites/Web of Science (август 2021 г.) броят на научните изявления от България за 2020 година е 8429 . През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в WoS. Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години, показва МОН. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 г.).
Според отчета мощни центрове и научни групи има както в научните организации, по този начин и във висшите учебни заведения. С най-вече изявления са Българска академия на науките, Софийският университет и Медицинският университет-София. Те са и с най-вече изявления с квартил Q1 - т.е. в най-хубавите 25% от научните издания.
Разпределението на учените по пол е относително отмерено, само че се вижда значително застаряване на научните фрагменти. През годината се резервира отрицателната наклонност за понижаване на каузи на младежите, заети с просвета. Към края на 2020 година в Българска академия на науките се образоват 356 докторанти, а във висшите учебни заведения – 1960. През 2019 година общият им брой е бил към 6453. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Сред главните източници на финансиране на научни проучвания на конкурсен принцип е Фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ). През 2020 година бюджетът на ФНИ е близо 26,4 млн. лева Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17,9 млн. лева, над 33 млн. лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени.
От МОН прибавят, че сега се финансира създаване на нови или доста модернизиране на съществуващи профилирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализиране на научни проучвания на международно равнище.
Нетната сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едвам 0,26% от общия бюджет на програмата. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз. Броят на подписаните грантови съглашения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС).
Относително ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти, води до дребен дял на интернационално разпознаваемата научна продукция в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз. За сметка на това качеството на научната продукция, въпреки и малко по-ниско, е близо до това за Европейски Съюз.
България изостава по брой учени на 1000 души население с 2 пъти по отношение на прилежащите и съизмерими по население страни и се приближава единствено до това на Словакия. Все още количествено по брой изявления в международната база данни България изостава спрямо прилежащите и съизмерими страни, като най-значително това закъснение е по отношение на Гърция – с към 4 пъти по-малко изявления, а по отношение на останалите с към 60%. По качество на изявленията България демонстрира растеж за последните 2 години (2018–2019) и доближава 40% от изявленията в квартил Q1, като изпреварва Словакия и Сърбия с около 15%, само че изостава с толкоз от Гърция и Словения.
Това са част от констатациите в признатия през днешния ден от Министерския съвет Годишен отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година
По данни на аналитичната платформа InCites/Web of Science (август 2021 г.) броят на научните изявления от България за 2020 година е 8429 . През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в WoS. Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години, показва МОН. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 г.).
Според отчета мощни центрове и научни групи има както в научните организации, по този начин и във висшите учебни заведения. С най-вече изявления са Българска академия на науките, Софийският университет и Медицинският университет-София. Те са и с най-вече изявления с квартил Q1 - т.е. в най-хубавите 25% от научните издания.
Разпределението на учените по пол е относително отмерено, само че се вижда значително застаряване на научните фрагменти. През годината се резервира отрицателната наклонност за понижаване на каузи на младежите, заети с просвета. Към края на 2020 година в Българска академия на науките се образоват 356 докторанти, а във висшите учебни заведения – 1960. През 2019 година общият им брой е бил към 6453. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Сред главните източници на финансиране на научни проучвания на конкурсен принцип е Фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ). През 2020 година бюджетът на ФНИ е близо 26,4 млн. лева Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17,9 млн. лева, над 33 млн. лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени.
От МОН прибавят, че сега се финансира създаване на нови или доста модернизиране на съществуващи профилирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализиране на научни проучвания на международно равнище.
Нетната сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едвам 0,26% от общия бюджет на програмата. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз. Броят на подписаните грантови съглашения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ