Защо винаги виждаме една и съща страна на Луната
Пълните луни могат да наподобяват с разнообразни размери в небето, само че постоянно имат тъмни петна на едни и същи места. Телескопите разкриват едни и същи кратери месец след месец. Когато Луната е полумесец или на половина цялостна, няма да можете да видите частите в тъмнината, само че кратерите, моретата и планините резервират позицията си. Няма да има смяна, даже в случай че решите да отидете в друга част на Земята.
Причината за това не е, както допускат някои хора, че Луната не се върти. Върти се, както всяко друго тяло в Слънчевата система. Въпреки това, това се случва един път на всеки 29 дни, същата скорост, с която обикаля Земята. Следователно една и съща страна постоянно е обърната към Земята.
Подравняването не е съвършено. Орбитата на Луната не е напълно кръгла и като предан индивид на законите на Кеплер, тя се движи по-бързо, когато е по-близо до Земята, и по-бавно, когато е по-далеч. Междувременно скоростта на въртене е непрекъсната.
Защо Луната постоянно е обърната към нас
Тази обстановка се назовава „ приливно заключване “ или „ синхронно въртене “. Би било изумително съвпадане, в случай че се беше случило инцидентно, само че това не е по този начин. Земята и Луната взаимно си въздействат на въртенето – Луната е повода дните ни да стават по-дълги, макар че са нужни милиони години, с цел да се получи забележима разлика.
Като се има поради доста по-голямата маса на Земята, не е изненадващо, че резултатът на Земята върху Луната е доста по-голям.
Земята провокира приливи и отливи на Луната, тъкмо както Луната го прави на Земята. Ако Луната имаше същински океани, вместо неправилно наречените базалтови равнини, тези приливи и отливи щяха да бъдат големи, заради по-голямата гравитация на Земята. Въпреки това, даже в гола канара, силата изважда Луната от формата, с подутина в точката, обърната към Земята, и друга в тъкмо противоположната точка.
Повечето луни приливно „ заключени “ ли са?
Колкото по-близо е една луна до своята планета, толкоз по-голям е градиентът сред най-близката и най-отдалечената част и затова толкоз по-силен е натискът скоростта на въртене да падне в сходство. Следователно, единственият метод една луна да не може да бъде приливно заключена е или в случай че е на голямо разстояние от своята планета, или в случай че е била снимана едвам неотдавна.
Някои от най-външните луни на Юпитер и Сатурн се считат за неотдавна уловени метеорити, тъй че може да не са приливно заключени – в доста случаи не сме ги проучили задоволително добре, с цел да кажем. Въпреки това, всички луни, чиито имена евентуално знаете, гледат с едно лице към своята планета.
В случая с Плутон и Харон се отива по-далеч от това. Двойката е приливно заключена една към друга, като всяка се върти на всеки 6,4 земни дни, интервалът на тяхната взаимна орбита. Същото се счита за правилно за Ерида и нейната луна Дисномия.
Превод: GlasNews.bg
Причината за това не е, както допускат някои хора, че Луната не се върти. Върти се, както всяко друго тяло в Слънчевата система. Въпреки това, това се случва един път на всеки 29 дни, същата скорост, с която обикаля Земята. Следователно една и съща страна постоянно е обърната към Земята.
Подравняването не е съвършено. Орбитата на Луната не е напълно кръгла и като предан индивид на законите на Кеплер, тя се движи по-бързо, когато е по-близо до Земята, и по-бавно, когато е по-далеч. Междувременно скоростта на въртене е непрекъсната.
Защо Луната постоянно е обърната към нас
Тази обстановка се назовава „ приливно заключване “ или „ синхронно въртене “. Би било изумително съвпадане, в случай че се беше случило инцидентно, само че това не е по този начин. Земята и Луната взаимно си въздействат на въртенето – Луната е повода дните ни да стават по-дълги, макар че са нужни милиони години, с цел да се получи забележима разлика.
Като се има поради доста по-голямата маса на Земята, не е изненадващо, че резултатът на Земята върху Луната е доста по-голям.
Земята провокира приливи и отливи на Луната, тъкмо както Луната го прави на Земята. Ако Луната имаше същински океани, вместо неправилно наречените базалтови равнини, тези приливи и отливи щяха да бъдат големи, заради по-голямата гравитация на Земята. Въпреки това, даже в гола канара, силата изважда Луната от формата, с подутина в точката, обърната към Земята, и друга в тъкмо противоположната точка.
Повечето луни приливно „ заключени “ ли са?
Колкото по-близо е една луна до своята планета, толкоз по-голям е градиентът сред най-близката и най-отдалечената част и затова толкоз по-силен е натискът скоростта на въртене да падне в сходство. Следователно, единственият метод една луна да не може да бъде приливно заключена е или в случай че е на голямо разстояние от своята планета, или в случай че е била снимана едвам неотдавна.
Някои от най-външните луни на Юпитер и Сатурн се считат за неотдавна уловени метеорити, тъй че може да не са приливно заключени – в доста случаи не сме ги проучили задоволително добре, с цел да кажем. Въпреки това, всички луни, чиито имена евентуално знаете, гледат с едно лице към своята планета.
В случая с Плутон и Харон се отива по-далеч от това. Двойката е приливно заключена една към друга, като всяка се върти на всеки 6,4 земни дни, интервалът на тяхната взаимна орбита. Същото се счита за правилно за Ерида и нейната луна Дисномия.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ