Лекари предупреждават: Антибиотиците стават все по-неефективни
Лекари предизвестяват: Антибиотиците стават все по-неефективни
Борбата с бактериите е част от човешката история. С откриването на пеницилина през предишния век продължителността на човешкия живот внезапно се усилва. Благодарение на първия антибиотик
можем да живеем до 30 години по-дълго, в сравнение с във времето преди появяването му.
Сега има заплаха човечеството още веднъж да загуби битката. Все повече бактерии стават резистентни към антибиотиците, а новите средства за лекуване са прекомерно малко.
BILD изяснява най-голямата здравна опасност от десетилетия насам и споделя какво можем да създадем по въпроса.
Председателят на Дружеството за инфекциозна терапия „ Пол Ерлих “ Матиас Плетц предизвести тази седмица, че успеваемостта на антибиотиците е все по-малка. „ В момента губим достиженията на актуалната медицина и се връщаме във времето преди откриването на пеницилина “, съобщи той.
Наистина ли ситуацията в медицината е толкоз неприятно?
Да, споделя микробиологът проф. доктор Ивон Маст, която организира проучвания в института Leibniz DSMZ (Германска сбирка от микроорганизми и клетъчни култури): „ Антибиотиците са най-голямото достижение на медицината в историята. Фактът, че в този момент се появява все по-голяма устойчивост и липсват нови антибиотици, е сериозна опасност. “
Числата демонстрират какъв брой сериозна е обстановката
Едно изследване неотдавна пресметна, че до 2050 година повече от 39 милиона души по света може да умрат от инфекции, породени от микроби, устойчиви на антибиотици. А единствено в Европейския съюз 35 000 души умират всяка година от инфекции, породени от резистентни патогени.
Защо се появяват толкоз доста устойчивости?
Лекарят по интензивно лекуване проф. Франк М. Брункхорст (Университетска болница в Йена) споделя пред BILD: „ Има две съществени аргументи: Първо, към момента се предписват прекалено много антибиотици, изключително в амбулаторния бранш.
Второ, доста резистентни микроби идват при нас заради интернационалните пътувания,
които след ковид още веднъж са в подем. Съществуват извънредно високи равнища на устойчивост, изключително в страни като Гърция, Португалия, Турция, само че също по този начин и в Индия и други азиатски страни. Тук би трябвало да предупредим хората: Ако някой донесе подобен бацил от почивка и болести болния си дядо тук, това може да бъде животозастрашаващо за него. “
В кои случаи не са нужни антибиотици?
При съвсем всички респираторни инфекции. Те нормално се предизвикват от вируси, против които антибиотиците не могат да оказват помощ. Особено на децата с простудни болести се дават прекалено много медикаменти. А за инфекции на пикочните пътища като цистит към момента прекомерно бързо се предписват антибиотици. Често те даже не са нужни.
Защо няма задоволително нови антибиотици?
От 2017 година насам са утвърдени единствено 12 нови антибиотика. „ Пътят от откриването на обещано вещество до неговата приложимост е дълъг и безценен. Особено скъпи са клиничните изпитвания. Само едно на към 5000 субстанции доближава пазарна зрялост, интервалът на създаване е от 8 до 15 години, а разноските за създаване са от 100 милиона до 2 милиарда евро. Поради неподходящото съответствие сред разноските и изгодите промишлеността от ден на ден се отдръпва от стратегиите за проучване и създаване на антибиотици. Печалбата от вложения в антибиотици е доста по-ниска, в сравнение с при други медикаменти “, декларира Ивон Маст.
Какво би трябвало да създадат политиците?
„ Спешно се нуждаем от по-голямо финансиране на научните проучвания в тази област, да вземем за пример повече предложения за показване на оферти и по-бързи решения. Технологията е налице. Но средствата са прекомерно малко. Както и в доста други области, има страни, които са в развой на изпреварване във връзка с технологиите и развиването, като да вземем за пример Китай, който влага доста повече в тази област “, изяснява професор Ивон Маст.
„ За политиците е голяма задача да върнат производството на антибиотици в Германия и Европа. Днес тук към този момент не се създава нито едно лекарство, всичко идва от Индия или Китай. И ние сме подвластни от това “, разяснява проф. Брункхорст.
Как самите политици гледат на казуса с антибиотиците?
Федералното министерство на опазването на здравето на Германия не желае да разяснява изказванията на ръководителя на сдружението „ Пол Ерлих “. От друга страна, BMG нормално се базира на подобренията в медикаментите посредством „ Закона за надзор на дефицита на доставки “.
Здравният специалист Тино Зорге пък приканва за доста по-голямо компенсиране на разноските за научни проучвания на фармацевтичните компании.
Разработването на антибиотици не би трябвало да бъде „ губещ бизнес за производителите “, сподели той пред BILD. „ Ако обединението на светофара желае постоянни и съвременни доставки на антибиотици, тя би трябвало да предложи нещо в подмяна и в Германия като място за научни проучвания. В противоположен случай единствено ще станем по-зависими от Азия и Далечния изток. “
За да се компенсират големите разноски, направени от производителите, Зорге предлага удължение на „ интервалите за изключителна продажба на антибиотици и други медикаменти. Това ще разреши на производителите да компенсират разноските за научноизследователска и развойна активност. “
Все още има вяра
В Германия има няколко групи, които се занимават с научноизследователска и развойна активност в региона на антибиотиците, да вземем за пример в лабораториите на DSMZ в Брауншвайг. Там екипът на Ивон Маст работи по идентифицирането на нови производители на антибиотици.
Неотдавна повече от 30 варианта Streptomycetes бяха разпознати като нови типове, произвеждащи антибиотици. DSMZ дава и на други учени селекция от високоустойчиви патогенни бактерии, които незабавно се нуждаят от ефикасни антибиотици за битка с тях.
Борбата с бактериите е част от човешката история. С откриването на пеницилина през предишния век продължителността на човешкия живот внезапно се усилва. Благодарение на първия антибиотик
можем да живеем до 30 години по-дълго, в сравнение с във времето преди появяването му.
Сега има заплаха човечеството още веднъж да загуби битката. Все повече бактерии стават резистентни към антибиотиците, а новите средства за лекуване са прекомерно малко.
BILD изяснява най-голямата здравна опасност от десетилетия насам и споделя какво можем да създадем по въпроса.
Председателят на Дружеството за инфекциозна терапия „ Пол Ерлих “ Матиас Плетц предизвести тази седмица, че успеваемостта на антибиотиците е все по-малка. „ В момента губим достиженията на актуалната медицина и се връщаме във времето преди откриването на пеницилина “, съобщи той.
Наистина ли ситуацията в медицината е толкоз неприятно?
Да, споделя микробиологът проф. доктор Ивон Маст, която организира проучвания в института Leibniz DSMZ (Германска сбирка от микроорганизми и клетъчни култури): „ Антибиотиците са най-голямото достижение на медицината в историята. Фактът, че в този момент се появява все по-голяма устойчивост и липсват нови антибиотици, е сериозна опасност. “
Числата демонстрират какъв брой сериозна е обстановката
Едно изследване неотдавна пресметна, че до 2050 година повече от 39 милиона души по света може да умрат от инфекции, породени от микроби, устойчиви на антибиотици. А единствено в Европейския съюз 35 000 души умират всяка година от инфекции, породени от резистентни патогени.
Защо се появяват толкоз доста устойчивости?
Лекарят по интензивно лекуване проф. Франк М. Брункхорст (Университетска болница в Йена) споделя пред BILD: „ Има две съществени аргументи: Първо, към момента се предписват прекалено много антибиотици, изключително в амбулаторния бранш.
Второ, доста резистентни микроби идват при нас заради интернационалните пътувания,
които след ковид още веднъж са в подем. Съществуват извънредно високи равнища на устойчивост, изключително в страни като Гърция, Португалия, Турция, само че също по този начин и в Индия и други азиатски страни. Тук би трябвало да предупредим хората: Ако някой донесе подобен бацил от почивка и болести болния си дядо тук, това може да бъде животозастрашаващо за него. “
В кои случаи не са нужни антибиотици?
При съвсем всички респираторни инфекции. Те нормално се предизвикват от вируси, против които антибиотиците не могат да оказват помощ. Особено на децата с простудни болести се дават прекалено много медикаменти. А за инфекции на пикочните пътища като цистит към момента прекомерно бързо се предписват антибиотици. Често те даже не са нужни.
Защо няма задоволително нови антибиотици?
От 2017 година насам са утвърдени единствено 12 нови антибиотика. „ Пътят от откриването на обещано вещество до неговата приложимост е дълъг и безценен. Особено скъпи са клиничните изпитвания. Само едно на към 5000 субстанции доближава пазарна зрялост, интервалът на създаване е от 8 до 15 години, а разноските за създаване са от 100 милиона до 2 милиарда евро. Поради неподходящото съответствие сред разноските и изгодите промишлеността от ден на ден се отдръпва от стратегиите за проучване и създаване на антибиотици. Печалбата от вложения в антибиотици е доста по-ниска, в сравнение с при други медикаменти “, декларира Ивон Маст.
Какво би трябвало да създадат политиците?
„ Спешно се нуждаем от по-голямо финансиране на научните проучвания в тази област, да вземем за пример повече предложения за показване на оферти и по-бързи решения. Технологията е налице. Но средствата са прекомерно малко. Както и в доста други области, има страни, които са в развой на изпреварване във връзка с технологиите и развиването, като да вземем за пример Китай, който влага доста повече в тази област “, изяснява професор Ивон Маст.
„ За политиците е голяма задача да върнат производството на антибиотици в Германия и Европа. Днес тук към този момент не се създава нито едно лекарство, всичко идва от Индия или Китай. И ние сме подвластни от това “, разяснява проф. Брункхорст.
Как самите политици гледат на казуса с антибиотиците?
Федералното министерство на опазването на здравето на Германия не желае да разяснява изказванията на ръководителя на сдружението „ Пол Ерлих “. От друга страна, BMG нормално се базира на подобренията в медикаментите посредством „ Закона за надзор на дефицита на доставки “.
Здравният специалист Тино Зорге пък приканва за доста по-голямо компенсиране на разноските за научни проучвания на фармацевтичните компании.
Разработването на антибиотици не би трябвало да бъде „ губещ бизнес за производителите “, сподели той пред BILD. „ Ако обединението на светофара желае постоянни и съвременни доставки на антибиотици, тя би трябвало да предложи нещо в подмяна и в Германия като място за научни проучвания. В противоположен случай единствено ще станем по-зависими от Азия и Далечния изток. “
За да се компенсират големите разноски, направени от производителите, Зорге предлага удължение на „ интервалите за изключителна продажба на антибиотици и други медикаменти. Това ще разреши на производителите да компенсират разноските за научноизследователска и развойна активност. “
Все още има вяра
В Германия има няколко групи, които се занимават с научноизследователска и развойна активност в региона на антибиотиците, да вземем за пример в лабораториите на DSMZ в Брауншвайг. Там екипът на Ивон Маст работи по идентифицирането на нови производители на антибиотици.
Неотдавна повече от 30 варианта Streptomycetes бяха разпознати като нови типове, произвеждащи антибиотици. DSMZ дава и на други учени селекция от високоустойчиви патогенни бактерии, които незабавно се нуждаят от ефикасни антибиотици за битка с тях.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ