1 май е. В 6 часа сутринта вървя по събуждащите

1 май е. В 6 часа сутринта ходя по събуждащите се улички на Каляри към дома на Анна. Сърцето ми бие учестено и нямам самообладание денят да стартира.



Анна ме посреща на вратата с усмивка и по фуста. Годините не й личат. Лицето й грее и цялото й създание е ориентирано към многочислените елементи, които ще се трансфорат в един от най-пищните обичайни костюми, които съм виждала.



Говорим си на итало-английски. Как се разбираме, концепция си нямам. Дълго преди брачният партньор й да се разсъни и подготви първото кафе за деня, ние към този момент сме завладени от еуфорията на събуждащия се ден.



Денят на свети Ефиций е най-големият празник в цяла Сардиния. Празнува се една традиция, която е съвсем на четири века. За 381-ви път по улиците на столицата на Сардиния ще се съберат хиляди хора, облечени в обичайни облекла, качени на наперени коне или на охолно украсени каруци, водени от биволи. Тези хора идват от разнообразни елементи на острова, с цел да се отблагодарят за следващ път на светията си, че ги е избавил от чумата.



Свети Ефиций е най-красивият млад светец, който сте виждали. Със светлата си брада и благи очи те кара незабавно да му симпатизираш и да му се довериш, даже и да не си доста религиозна натура. Обаче за хората от Сардиния този светец и този празник са доста повече от набожен ритуал. Това е денят, в който сардинци си спомнят и демонстрират на света своята еднаквост. Идентичност, която учудващо добре се е съхранила през вековете, най-вероятно поради отдалечеността на острова от континентите, които го заобикалят.



Анна, горда с произхода си и нетърпелива да дефилира с гордо вдигната глава, завързва с треперещи ръце връзките на следващата фуста. Аз съм там да запечатам допустимо най-интимния миг от този празник. Момента, в който всяка участничка във фестивала се подготвя да бъде, даже и за ден, „ булка “ на светеца.



Няма по какъв начин да схванеш смисъла на този празник в Сардиния, в случай че не присъстваш на този съкровен миг. В противоположен случай виждаш единствено повърхността, пищността, само че не и смисъла на всичко забелязано.

След към пет-шест долни фусти (изгубих им бройката) следва полата, която сама по себе си съставлява кадифена трудност. Задната част е плисирана, предната е гладка, само че с част, която се отваря. Една след друга и другите елементи на облеклото й се подреждат като пъзели.



След два часа „ пъзелът “ е приключен и аз не мога да не се възхитя на пищността му. Костюмът, който Анна носи, както и всички други, които ще видя по улицата на Каляри през този ден, са облекла, пропити от история. Поколение след потомство дами са си предавали обичайните рокли, като всяко потомство е добавяло по нещо. Може да се каже, че тези костюми съставляват историята на сардинските дами. И освен това. Всяко село, всяко обитаемо място си има своя носия, собствен признак.



Анна ми споделя, че в предишното, когато младите девойките са се омъжвали, родителите са им задавали въпроса: „ Какво предпочиташ да имаш – нова дреха или къща? “ (като зестра).

Това демонстрира какъв брой скъпи са били тези носии, изпълнени от брокат и кадифе и декорирани с такова обилие от украшения.

Цветовете, които Анна носи този ден, са мощни и топли. Като хората, живеещи в Сардиния. Цялата носия е поддържана от стотици безвредни игли, а детайлите й са най-малко 30 (жалко, че не ги преброих), без накитите. Тях стопирах да ги броя на 9. Стоя, виждам я и си мисля, че вечерта ще й отнеме отново два часа, с цел да смъкна всичко по себе си и да стигне до фустите. И да може да отиде до тоалетна.



Анна обаче не мисли за това. Тя към този момент въображаемо е по улиците, с приятелите си, с които от 30 години взема присъединяване в празника на свети Ефиций. Излизаме от къщата й и тръгваме по улиците на остарелия град Каляри. Църквата на Свети Ефиций е наоколо. Хората се стичат към нея. Вървя след Анна като сянка. Не съм виждала по-горда жена. Тя е като царицата, а ние със брачният партньор й пристъпяме към нея като небогати придворни.



На мястото, където е срещата на всички участници във шествието, се събират другите групи. Освен по дизайна на носиите, някои се отличават и по държание. Някои от хората, най-вече по-възрастните, са със съществени лица. За тях този ден е сериозен „ бизнес “. Но има и изключения – баба и внучка са се прегърнали и се усмихват щастливо в обектива ми. Дали бабата е взела от младостта на внучката или внучката е наследила от младостта на баба си?

Следва продължение...



 

Гери стартира да изследва света преди доста години, до момента в който живее в Етиопия. Оттогава е живяла в разнообразни страни и в този момент споделя опита си с читателките си в блога  - място за хрумвания за пътешестване и препоръки, които да оказват помощ на дамите да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.