10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда
За Нобеловата премия са чували мнозина, само че малко хора знаят каква е повода, подтикнала швейцарския химик, инженер и откривател Алфред Нобел да сътвори фонда.
Факт е, че когато брат му Лудвиг умира, френски вестник простъпка разгласява некролог на самия Алфред със заглавие „ Търговецът на гибел е мъртъв “. Знаете, Нобел е изобретател на динамита.
Статията кара изобретателя да се замисли над това, по какъв начин ще го запомни човечеството. Така стига до решението, че основаването на Фондация „ Алфред Нобел “, която да присъжда награди за забележителна научноизследователска работа, ще оправдава името на фамилията му пред обществото.
Нобеловата премия се връчва за принос в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология. Първите награди са връчени през 1901 година, а през днешния ден мнозина считат, че това е най-голямото международно самопризнание.
Въпреки това, историята на премиите познава случаи, при които лауреати са отказвали да одобряват оценката. Какви са техните подбуди? Вижте 10 лауреати, отказали се Нобеловата премия.
10. Лев Толстой (1906 година)
Писателят-бунтар Лев Толстой е измежду първите кандидати за Нобелова премия в региона на литературата. Ненавистта му към парите обаче го подтикнала да откаже оценката, защото то е съпроводено с крупна сума.
„ Първо, това ме избави от огромните компликации да се заповядвам с тези пари, които, както и всички пари, по мое разбиране, носят единствено зло; и второ, това ми достави достойнството и огромното наслаждение да получа схващане и състрадание от страна на доста хора, въпреки и непознати ми, само че надълбоко уважавани от мен ”, написа по-късно Толстой.
За тази година премията получава италианският стихотворец Джозуе Кардучи, а както ще се убедим и по-късно, образецът на Толстой последвали и други писатели.
9. Рихард Кун (1938 година)
Германският деспот Адолф Хитлер постанова със закон възбраната немски жители да получават Нобелова премия. През 1938 година австрийско-германският биохимик Рихард Кун става първата „ жертва “ на ветото.
Отличието е присъдено на Кун за приносите му в региона на каротеноидите и витамините, само че ученият по този начин и не съумява да получи наградата си. След края на Втората война той получава тапия и орден, само че не и парично заплащане. За страдание това няма да е последният път, когато процесът по връчване на премиите ще среща пречки по политически аргументи.
8. Адолф Бутенанд (1939 година)
През 1939 година Нобелов лауреат за химия става немският биохимик и физиолог Адолф Бутенанд, в съдействие с швейцарския химик Леополд Ружичка.
Наградата се присъжда за проучванията му, свързани с половите хормони. Бутенанд е ученият, който за първи път отделя тестостерона като вещество. Нобелова премия обаче по този начин и не получава – поради закона на своя адаш Хитлер, за който към този момент споменахме.
7. Герхард Домаг (1939 година)
Друга жертва на политическите упоритости на немския деспот става бактериологът Герхард Домаг. Въпреки че концепцията за персоналната хигиена и нейното въздействие върху разпространяването на заразните заболявания по това време към момента не била мощно застъпена, Догмаг създава изцяло нов клас медикаменти, които дейно лекували пневмония, менингити и други бактериални болести.
Така Догмаг остава в историята като откривателя на първия комерсиално наличен антибиотик.
6. Борис Пастернак (1958 година)
Кандидатурата на огромния публицист Борис Пастернак е препоръчана за разискване от Нобеловия лауреат за 1957 година Албер Камю за романа „ Доктор Живаго ”. Наградата обаче донесла на създателя освен международна популярност, само че и лавина от рецензии.
Според руската власт решението на Нобеловия комитет било следващ опит за усилване на студената война. Затова върху писателя бил оказван мощен политически напън да се откаже от наградата.
Два дни след номинациите, Пастернак изпраща депеша до Шведската академия: „ Крайно признателен, разчувстван, горделив, изумен, обезпокоен “. Само четири дни по-късно обаче той изпраща нова депеша: „ Вземайки под внимание смисъла, което се отдава на тази премия в обществото, към което числя се, би трябвало да отхвърля това несправедливо самопризнание. Моля, не приемайте с засегнатост доброволния ми отвод “.
5. Жан-Пол Сартр (1964 година)
За разлика от Пастернак, френският публицист, мъдрец и драматург Жан-Пол Сартр се отхвърля непринудено от Нобеловата премия. Заради своите убеждения. Той декларира, че писателите не трябва да се обвързват с институции и отстоява този си принцип – той даже е отказал участие във френския Почетен легион
С отхвърли си от Нобеловата премия, Сартр губи и паричното заплащане, което в днешно време се равнява на към 1 милион $.
4. Александър Солженицин (1970 година)
Още един съветски публицист, който не получава премията си, с помощта на „ доброжелателите “ от властта. Номинацията на Солженицин е “за моралната мощ, с която той поддържа живи традициите на съветската литература ”. След като научава за оценката, писателят декларира, че има желание да я получи персонално.
Но, както и в тази ситуация с Пастернак 12 години по-рано, руското държавно управление намира решението на Нобеловия комитет за „ политически враждебно “. От боязън, че след пътуването няма да може да се върне в родината, Солженицин с признателност приема високата премия, само че не участва на церемонията по награждаването. Няколко години по-късно писателят е лишен от руско поданство и е изгонен от родината си.
3. Ле Дък Тхо (1973 година)
Виетнамският политик Ле Дък Тхо е почетен дружно с американеца Хенри Кисинджър с Нобелова премия за мир за 1973 година за така наречен „ Виетнамско спокойно съглашение “ от Париж.
Споразумението би трябвало да постави завършек на войната във Виетнам. Мирната конвенция обаче се оказва толкоз нежна и деликатна, че Тхо отхвърля да получи премията. Очевидно политикът е бил прав, защото войната продължава още няколко години.
2. Елфриде Йелинек (2004 година)
Писателката-феминист Елфриде Йелинек стана известна още през 1983 година, когато написа романа „ Пианистката “. По книгата беше сниман кино лентата, спечелил Гран-при на фестивал в Кан през 2001 година. Нобеловата премия ѝ бе връчена за „ музикалния поток от гласове и контра-гласове в нейните романи и драми “.
Самата Йелинек не почете церемонията по награждаването, а изпрати своята издателка да получи оценката. Йелинек обаче с удоволствие одобри паричната премия от 1,1 млн. евро от Нобеловия комитет, която щяла „ най-накрая да я освободи от нуждата да изкарва хляба си с преводи и да ѝ разреши да написа, каквото си желае “.
1. Григорий Перелман (2006 година)
Нобелова премия за математика не съществува, по тази причина за „ математическата Нобелова премия “ се смята оценката „ Филдсов орден “ – най-значимата премия, присъждана за достижения и открития в региона на математиката. Именно от нея се отхвърли съветският талант Григорий Перелман през 2004 година.
И освен това, тогава брилянтният математик отхвърли да одобри и паричната премия от 1 милион $. Освен с екстравагантния си външен тип, математикът е прочут с това, че съумява да реши една от загадките на хилядолетието – Теоремата на Поанкаре, едно от най-големите провокации на математиката.
