Япония е наистина впечатляваща страна. Спор няма. Японският народ не

Япония е в действителност впечатляваща страна. Спор няма. Японският народ не престава да ни изненадва със своята резистентност, самоконтрол, блян да живеe в синхрон с природата, както и със своето възприятие за единност и национална еднаквост.Можем да научим доста от него!

Изпитваме надълбоко удивление към този необикновен народ. Именно заради тази причина взехме решение да споделим с вас повече за метода, по който японците възпитават своите деца.

Едно от нещата, които евентуално ще ви впечатли, когато посетите Страната на изгряващото слънце, е невероятната степен на схващане сред поколенията. Сякаш японските деца в никакъв случай не са създавали проблеми в живота си. Една от главните аргументи за тази идилична обстановка се крие в многовековната традиция, която задължава родителите да държат дребните си деца постоянно до себе си.

От незапомнени времена японските майки са успявали по едно и също време и да свършат ежедневните си отговорности, и да се погрижат за децата си. През миналите епохи майките са завързвали децата към тялото си благодарение на специфични колани. Когато са ги разнасяли напред-назад, те са им говорили, обяснявали са им всичко, което вършат. Това е пособие на децата да се развиват, карало ги е да се усещат свързани с всекидневието на своето семейство още от дребни. В резултат на това малчуганите са се научавали да приказват, още преди да проходят.

Дори през днешния ден майките взимат децата със себе си, когато им се постанова да излязат по работа – мъничето постоянно е привързано за към гърба или гърдите й.

Обикновено едно дете в Япония прекарва първите три години от живота си у дома със своята майка. След това потегля на детска градина. Съществуват детски ясли, само че множеството родители избират да се грижат за своето потомство вкъщи. Освен това – не е задоволително за едно семейство да оставя децата си на техните баби и дядовци.

От най-ранна възраст едно дете в Япония се учи по какъв начин да бъде деликатно към възприятията – било то към неговите/нейните лични или към тези на останалите. Обръща се внимание и към отношението му към обектите в къщата, към техните „ усеща “. Така да вземем за пример в случай че едно момче е невнимателно и счупи обичаната си кола-играчка, майка му няма да го смъмри по тази причина, че е бил непокорен, а ще му каже: „ Виждаш ли какво направи? Тази играчка я боли! “.

В Япония на майките не се постанова да понасят цялата тежест на възпитанието. Бащите с наслада оказват помощ, пробват се да прекарват колкото се може повече време с децата. Японските малчугани се обсипват непрекъснато с любящи обятия и родителско внимание. Майките и бащите заобикалят да им крещят, камо ли да им постановат физически санкции. В същото време японските деца изпитват откровено страдание, когато сторят нещо, което е разстроило родителите им.

Още от дребни на японците им се демонстрира какъв брой е значимо да не досаждат на другите, да бъдат учтиви, да чакат другите също да имат положителни маниери. В японската просвета е особено да изразиш недоволството си към обещано нещо с взор или с интонация. Съответно – децата постоянно могат да разшифроват невербалните послания на своите родители.

За да обобщим, японските деца в никакъв случай не са лишени от родителска обич и грижи. Още от дребни те научават главните правила за живот в едно колективистично общество. Да, тази система се разграничава много от това, с което много хора са привикнали. За някои даже е спорна. Тя обаче е антична и като такава е минала през тестванията на времето. Доказала е, че може да възпита дисциплинирани, патриотични и виновни жители.