Знаете ли какво представлява топографският кретенизъм?
Може да ви се стори изненадващо, само че не всеки човек съумява да се ориентира в пространството. Някои хора изпитват съществени усложнения да се движат в дадена посока, даже когато картата на региона е тъкмо пред очите им. Това разстройство се характеризира и с неспособността да се запомнят маршрутите и е известно като топографски кретенизъм. Терминът, несъмнено, не е медицински и се отнася до категория когнитивни разстройства, свързани с пространствената ориентировка, която включва способността за разбиране, пояснение и запомняне на пространствените връзки сред обектите в околната среда. Изследователите означават, че уврежданията в тази област могат да бъдат породени от разнообразни фактори, в това число неточности в мисленето, невропсихологични особености, генетични предразположения и условия на околната среда.
Някои хора имат неприятна пространствена ориентировка. Но за какво се случва това? Навигационните умения
Макар че е елементарно да се потвърди, че хората се разграничават по своите навигационни качества, обяснението на аргументите за това се оказва доста по-трудно. За благополучие, в света на проучванията на навигацията се заражда нова вълна от интерес към топографския кретенизъм. Това става благодарение на технологии като GPS навигатори и виртуална действителност, с помощта на които учените могат да следят стотици, а от време на време и милиони хора, които се пробват да намерят пътя си в един комплициран и замайващ терен.
Интересно е, че предходни проучвания демонстрират, че навигационните умения могат да се образуват под въздействието на разнообразни фактори. Така да вземем за пример откриватели в региона на невропсихологията смятат, че усложненията с ориентацията в пространството могат да бъдат свързани с дисфункция на избрани области на мозъка, като хипокампуса и префронталния кортекс.
Хипокампусът е сдвоена конструкция, ситуирана в темпоралните области на двете полукълба. Хипокампусът извършва функционалността на краткотрайната памет и е виновен за последващото преместване на информацията в дълготрайната памет Да напомним, че хипокампусът играе основна роля при образуването и съхраняването на пространствените мемоари и увреждането на тази област на мозъка може да докара до съществени проблеми с пространствената ориентировка.
Префронталният кортекс от своя страна дава отговор за висшите когнитивни функционалности, в това число планирането и вземането на решения. Той взе участие и в обработката на пространствената информация и консолидираното ѝ с други когнитивни процеси. Нарушенията в тази област обаче могат да доведат и до компликации при планирането на направления и ориентацията в нови места.
Генетика и физиология
Смята се, че склонността към топографски кретенизъм може отчасти да е генетично обусловена. Така да вземем за пример резултатите от някои научни проучвания демонстрират съществуването на генетични фактори, които въздействат върху способността за пространствена ориентировка. По-специално полиморфизмите в гените, свързани с невронните връзки, могат да повлияят на успеваемостта на обработката на пространствена информация.
Топографският кретенизъм постоянно провокира възприятие на дезориентация и стрес Важни са и физиологичните особености, като да вземем за пример равнището на интензивност на невротрансмитерите (невротрансмитерите са химически субстанции в мозъка), които могат да играят роля в развиването на топографския кретенизъм. Например дефицитът на невротрансмитера ацетилхолин, значим за паметта и ученето, може да утежни качествата за пространствена ориентировка.
Околната среда
Значението на околната среда се акцентира от най-новите проучвания на ролята на генетиката в навигацията. През 2020 година Маргерита Маланчини, психолог по въпросите на развиването в Лондонския университет „ Куин Мери “, и нейните сътрудници съпоставят резултатите на повече от 2600 еднояйчни и нееднояйчни близнаци, които направляват във виртуална среда, с цел да ревизират дали навигационните качества се предават по завещание. Те откриват, че това е в действителност по този начин, само че единствено в дребна степен.
Точно противоположното, максимален принос за успеваемостта на хората има това, което генетиците назовават „ неразделна среда “, т.е. неповторимият опит, който всеки човек натрупва в процеса на своето развиване. Оказва се, че положителните навигатори в множеството случаи се основават, а не се раждат такива.
Някои хора не могат да дефинират маршрута си и не се ориентират добре на терена Забележителен широкомащабен опит, извършен от Хюго Спиърс, когнитивен невролог в Университетския лицей в Лондон, даде опция на учените да прегледат по какъв начин опитът и други културни фактори могат да повлияят на уменията за насочване.
Спиърс и сътрудниците му, в партньорство с телекомуникационната компания T-Mobile, създават Sea Hero Quest – игра за мобилни телефони и таблети, в която играчите ръководят лодка във виртуална среда, с цел да намерят поредност от контролни точки. В играта са взели участие към 4 милиона души.
„ Резултатите от изследването демонстрират, че няколко културни фактора са свързани с уменията за насочване. Хората от скандинавските страни са склонни да бъдат малко по-добри в ориентирането, евентуално тъй като спортното насочване, което съчетава тичане и навигация, е известно в тези страни “,
казват създателите на тази научна работа.
Мозъците на някои хора не могат да основават мисловни карти Хората, живеещи в селски местности, се показват приблизително по-добре от хората, живеещи в градските региони, а хората, живеещи в градове с по-хаотични модели на улиците, като по-старите квартали на европейските градове, се показват по-добре от хората, живеещи в градове като Чикаго, с по-просто навигационно устройство. Резултати от този вид демонстрират, че житейският опит на индивида може да е един от най-важните фактори, определящи какъв брой добре се ориентира той в пространството.
Когато приказваме за факторите на околната среда, които въздействат върху неспособността на някои хора да се ориентират в пространството, няма по какъв начин да не споменем околната среда. Това е по този начин, тъй като хората, които израстват в комплицирана градска среда със комплицирана инфраструктура, могат да развият по-добри умения за насочване от тези, които живеят в по-подредени или селски региони. Опитът също е значим: постоянното потребление на карти, навигационни системи и присъединяване в действия, които изискват доста добра пространствена ориентировка, може да усъвършенства тези умения.
Тревогата и стресът
Психологическите аспекти, като равнищата на тревога и поносимостта към стрес, също могат да повлияят на пространствената ориентировка. Високите равнища на тревога могат да понижат способността за централизация и да влошат когнитивните функционалности, в това число пространствената памет. Проучванията в тази сфера демонстрират, че хората с високи равнища на тревога е доста по-вероятно да изпитват усложнения при ориентацията си в местността.
„ Топографският кретенизъм може да окаже доста влияние върху всекидневието и общественото взаимоотношение. Хората, страдащи от това разстройство, могат да имат усложнения в професионални действия, които изискват чести придвижвания и ориентировка в нови местности “,
казват специалистите.
Топографският кретенизъм може да аргументи доста проблеми Многобройни изследвания удостоверяват съществуването на топографския кретенизъм като настрана когнитивно разстройство. За благополучие, с развиването на технологии като GPS и навигационните системи, последствията от топографския кретенизъм могат да бъдат отчасти обезщетени, което прави живота на хората с това разстройство доста по-лесен.
Топографският кретенизъм не трябва да се бърка с дезориентацията – невропсихиатрично разстройство, характеризиращо се с некадърност за ориентировка в пространството и времето и нарушено разбиране на личността и близките.
Диагностика и лекуване
Топографският кретенизъм се диагностицира посредством оценка на когнитивните функционалности и качествата за пространствена ориентировка и включва проби за памет, внимание и зрително-пространствено усещане. Един от методите за оценка е потреблението на виртуална действителност за преструване на обстановки от действителния живот и инспекция на способността на субекта да се ориентира в тях, както бе упоменато нагоре.
Между другото, безусловно всеки може да се дезориентира в пространството и да се изгуби Корекцията на топографския кретенизъм може да включва разнообразни подходи, ориентирани към възстановяване на когнитивните функционалности и уменията за ориентировка. Ето някои от тях: когнитивно образование: извършения, ориентирани към възстановяване на паметта и пространственото усещане. Това могат да бъдат профилирани стратегии или игри, които изискват запомняне на направления и насочване във виртуални пространства. В някои случаи може да се употребяват лекарства за възстановяване на когнитивната функционалност, както и психотерапия.
Накратко, топографският кретенизъм е комплицирано и многостранно разстройство, обвързвано с когнитивни, генетични, психически и екологични фактори. Разбирането на аргументите и механизмите на това разстройство, както и създаването на ефикасни способи за промяна и лекуване, могат доста да подобрят качеството на живот на хората с топографски кретенизъм.
