Проф. Светослав Иванов: Най-страшното при каскадите е да не се страхуваш
Животът е забавен и дълъг, когато умееш да го рискуваш. Това сподели именитият проф. Светослав Иванов – нуклеарен физик, каскадьор, първенец по джудо и бокс, учител и ректор, в предаването " Сториборд “ на Радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов.
Казва, че дели каскадите условно на две категории. " Едните не зависят от теб. Ти си " куфар “, даваш точната газ и правиш точната скорост. Но би трябвало да създадеш в себе си тишина, с цел да не се поддадеш на страстите, тъй като те са страшни. При другия тип реагираш въз основата на подготовката, която имаш. Тогава зависи от теб “, изясни професорът.
При каскадьорството вътрешната мотивация е най-важна, счита проф. Светослав Иванов. " Когато върша каскади се пробвам да съединя персоналното си аз със своя дявол, със страховете си. Тогава в действителност е наслаждение, само че е нужна вътрешна мотивация “, акцентира той.
Първата му каскада обаче не е във филм, а същинска. Случва се, когато постъпва в казармата. Тогава той е един от петимата в страната, които упражняват джудо – било е неразрешено. " Качиха ни на влака една нощ – новобранци, остригани, и се намерихме в една казарма в Плевен с голям плац и здания в близост. Слязохме и някой споделил, че аз съм джудист. 800 индивида направиха един кръг и излезе един пехливанин, трябваше да се бием и нямаше подчинение. Аз съм се пренапрегнал, с цел да не се изложа, и удуших индивида до безсъзнание. И до момента ми стои чувството по какъв начин припадна и се отпусна на земята. Тогава станах като господ в казармата, всички ме гледаха, не ми даваха да марширувам “, описа Светослав Иванов.
Пак в казармата, с цел да се потвърди, последва образеца на различен новобранец и скача през прозореца на третия етаж, обръща се във въздуха и се хваща за перваза. " На нокти влязох. След това го правех постоянно, само че първия път бях изхвърчал “, призна той.
Впоследствие се оказва, че другият “каскадьор " е освидетелстван с жълта брошура. " Тогава си дадох сметка, че човек от време на време би трябвало да е по-умен “, добави Светослав Иванов.
Казва, че човек би трябвало да цени времето. " Времето ни за живот не е малко, само че ние го пилеем “, счита той.
Удължаването на времето може да се случи единствено в екстрени обстановки, сподели каскадьорът. Той описа за една от каскадите си, в която е трябвало да падне с мотор. " Аз не съм моторист, само че умея да падам и по-важното е, че съм се научил да ставам, откакто падам. Трябваше да ме блъсне една кола и да се хвърля в една урва. Не можах да се отделя от мотора и тръгнахме дружно да се търкаляме в урвата, дълга 70-80 метра. Докато летях съм си мислел задно кълбо ли да направя, че в случай че натисна степенката, моторът ще се завърти и може да ме затисне. И всичко това съм го мислел в границите на една секунда. Това, което съм запомнил от тази каскада, е моторът, който седи над мен на стоп кадър. Това е траело хилядна от секундата и в тази хилядна от секундата аз виждам мотора над мен с внезапните от счупеното стъкло на фара. След това можех да ги възпроизведа, все едно съм ги гледал на стоп кадър. Това е психичното време “, изясни той.
Като каскадьор той има вяра на всичко, което прави. " Всичко пресмятам, преизчислявам – математика, физика, механика, и нормално не става това, което си мисля “, добави Светослав Иванов.
Според него каскадьорите заслужават да има обособена категория в премиите " Оскар “. " Но това е PR. Трябва да е деликатно, тъй като с цел да надскочат себе си и с цел да вземат статуетка, хората могат да създадат маса дивотии. Трябва да се внимава с упоритостта да се покажеш. Най-опасно е при хора, които знаят малко и си фантазират, че могат всичко. Виждал съм такива хора да вършат каскади. Най-страшното при каскадите е да не се страхуваш “, добави проф. Иванов.
Казва, че дели каскадите условно на две категории. " Едните не зависят от теб. Ти си " куфар “, даваш точната газ и правиш точната скорост. Но би трябвало да създадеш в себе си тишина, с цел да не се поддадеш на страстите, тъй като те са страшни. При другия тип реагираш въз основата на подготовката, която имаш. Тогава зависи от теб “, изясни професорът.
При каскадьорството вътрешната мотивация е най-важна, счита проф. Светослав Иванов. " Когато върша каскади се пробвам да съединя персоналното си аз със своя дявол, със страховете си. Тогава в действителност е наслаждение, само че е нужна вътрешна мотивация “, акцентира той.
Първата му каскада обаче не е във филм, а същинска. Случва се, когато постъпва в казармата. Тогава той е един от петимата в страната, които упражняват джудо – било е неразрешено. " Качиха ни на влака една нощ – новобранци, остригани, и се намерихме в една казарма в Плевен с голям плац и здания в близост. Слязохме и някой споделил, че аз съм джудист. 800 индивида направиха един кръг и излезе един пехливанин, трябваше да се бием и нямаше подчинение. Аз съм се пренапрегнал, с цел да не се изложа, и удуших индивида до безсъзнание. И до момента ми стои чувството по какъв начин припадна и се отпусна на земята. Тогава станах като господ в казармата, всички ме гледаха, не ми даваха да марширувам “, описа Светослав Иванов.
Пак в казармата, с цел да се потвърди, последва образеца на различен новобранец и скача през прозореца на третия етаж, обръща се във въздуха и се хваща за перваза. " На нокти влязох. След това го правех постоянно, само че първия път бях изхвърчал “, призна той.
Впоследствие се оказва, че другият “каскадьор " е освидетелстван с жълта брошура. " Тогава си дадох сметка, че човек от време на време би трябвало да е по-умен “, добави Светослав Иванов.
Казва, че човек би трябвало да цени времето. " Времето ни за живот не е малко, само че ние го пилеем “, счита той.
Удължаването на времето може да се случи единствено в екстрени обстановки, сподели каскадьорът. Той описа за една от каскадите си, в която е трябвало да падне с мотор. " Аз не съм моторист, само че умея да падам и по-важното е, че съм се научил да ставам, откакто падам. Трябваше да ме блъсне една кола и да се хвърля в една урва. Не можах да се отделя от мотора и тръгнахме дружно да се търкаляме в урвата, дълга 70-80 метра. Докато летях съм си мислел задно кълбо ли да направя, че в случай че натисна степенката, моторът ще се завърти и може да ме затисне. И всичко това съм го мислел в границите на една секунда. Това, което съм запомнил от тази каскада, е моторът, който седи над мен на стоп кадър. Това е траело хилядна от секундата и в тази хилядна от секундата аз виждам мотора над мен с внезапните от счупеното стъкло на фара. След това можех да ги възпроизведа, все едно съм ги гледал на стоп кадър. Това е психичното време “, изясни той.
Като каскадьор той има вяра на всичко, което прави. " Всичко пресмятам, преизчислявам – математика, физика, механика, и нормално не става това, което си мисля “, добави Светослав Иванов.
Според него каскадьорите заслужават да има обособена категория в премиите " Оскар “. " Но това е PR. Трябва да е деликатно, тъй като с цел да надскочат себе си и с цел да вземат статуетка, хората могат да създадат маса дивотии. Трябва да се внимава с упоритостта да се покажеш. Най-опасно е при хора, които знаят малко и си фантазират, че могат всичко. Виждал съм такива хора да вършат каскади. Най-страшното при каскадите е да не се страхуваш “, добави проф. Иванов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ