Всяко дете има периоди, когато не изпълнява това, което родителите

Всяко дете има интервали, когато не извършва това, което родителите му споделят, молят или не разрешават. И в случай че това неприятно държание е необичайност за някои деца, то при други се е трансформирало в всекидневие. Лошото поведение при децата, постоянно се подхранва от неправилни реакции и видове несъобразени действия от страна на родителите. Когато тези моменти се повтарят, без да има смяна към по-добро поведение, родителите изпадат в обстановка, при която губят надзор и влияние върху възпитанието на своите деца. Негативното държание стартира да става част от характера на детето, което от своя страна води до разнообразни проблеми в връзката, недоразумение и липса на доверие.

Родителски неточности, които предизвикват неприятното поведение на децата:

Непоследователност – когато кажете на детето си, че не са му разрешени повече бонбони или други лакомства за деня, то реагира яростно на това и вие, с цел да го успокоите и овладеете обстановката, въпреки всичко му давате да хапне още малко сладко. Това държание на родителя демонстрира на детето, че всякога, когато му се прииска още шоколад или бонбони, би трябвало единствено да се държи по същия метод, с цел да реализира това, което желае. Тази променчивост прави само неприятна услуга на вашето дете и вреди на възпитанието му.

Неизпълнение на обещания и санкции – всички сме попадали на родители, които си служат с напразни закани за възбрана („ Ако още веднъж постъпиш по този начин няма да гледаш телевизия/ няма да излезеш навън/ няма да ядеш сладолед/ няма да играеш на компютъра ” и т.н.). След това родителите оставят нещата да следват личния си курс и не помнят за своите обещания. Разбира се, децата не престават да правят това, което им е неразрешено и за какво не? Не са последвали никакви последици за тях, макар десетките изброени наставнически закани.

Напразни извинения – несъмнено, няма по какъв начин да чакаме от децата да бъдат съвършени, постоянно послушни и изпълнителни. Това е невероятно. Те могат да бъдат гладни, изморени, в неприятно въодушевление или раздразнителни и това да повлия върху държанието им. Това е изключително изразено, когато децата са в по-ранна възраст и не могат да изразят страстите и възприятията си ясно. Но да си служите с непрекъснати извинения, подбудени от тези положения на детето, е неправилно и по този метод ще го научите постоянно да реагира истерично, когато нещо не се случва по този начин, както то е очаквало. Опитайте се да намерите подобаващ метод за връзка с детето, с цел да сте наясно от какво се нуждае сега и да му обясните какво може да направи, с цел да изиска нещо без рев и крясъци – можете да опитате да му покажете по какъв начин да показва или да рисува това, което желае.



Заплахи – съгласно психолозите, заканите са доста надалеч от вярното родителско държание. Има случаи, когато този метод може да бъде мощно отрицателен и нездравословен за душeвността на детето. Изследвания на учени в региона на детското развиване демонстрират, че децата, които са били заплашвани от родителите си, в случай че не създадат несъмнено нещо, са доста по-склонни към неистина.

Крещене – фактът, че те повишили звук, напълно не значи, че детето ще ви разбере и ще послуша молбата ви. Дори да има някакъв резултат, той ще бъде временен и след това изцяло неправилен. Ако злоупотребявате с повишението на глас, само ще влошите отношението си с детето.

Физическо наказване – съгласно изследвания, в случай че детето постоянно се подлага на санкции, при които се употребява физическа мощ, то може са стане нападателно, страхливо и без самочувствие. Тези деца ще научат по-скоро по какъв начин да заобикалят болката, в сравнение с какво би трябвало да създадат, с цел да трансформират държанието си.

Усмихване и безучастие – тази композиция в родителските реакции е считана за най-лошото държание. Може да ви се коства очарователно, когато детето се изправя на стола до момента в който се храни, употребява пръстите си вместо принадлежности, вика и събаря предмети към себе си, а вие се наслаждавате на интензивността и силата му. Но хората към вас надали ще го оценят. Децата ще продължат със своите опити и неприятно поведение, в случай че не вземете ограничения и не им обясните по какъв начин е добре да се държат на публични места и с/ към други хора. Това е от изключително значение за тяхното образование, създаване на постоянни привички и връзка.

Разбира се, доста неща зависят и от възрастта. Малките деца не знаят какво е положително и какво неприятно, те не вършат разлика сред двете: когато се държат зле, те работят без да го осъзнават. Не забравяйте, че децата гълтам всичко, което се случва към тях – всичко, което виждат и чуват. Давайте им добър образец с дейностите и изявленията си. Обяснявайте им какво е вярно и какво не е наред, с цел да можете да овладеете зародили поведенчески проблеми още в зародиш, тъй като да се превъзпита дете в по-напреднала възраст е задача с нараснала компликация.

Тези наши неточности не са посочени, с цел да ни накарат да се усещаме отговорни. И ние имаме слаби моменти, когато нямаме сили да прилагаме система, да поучаваме и целеустремено да възпитаваме. Но това, което прави един родител добър е старанието да бъде подобен.