Как Британският музей се превръща в хранилище на позорна плячка
Всяка година на 15 януари една мъчно сравнима в международен мащаб институция отбелязва своя рожден ден. Британският музей е открит на тази дата през 1759 година. За повече от 260 години история музеят се е трансформирал в знак на съхраняването на достиженията на човешката цивилизация и просвета от самото им начало. Днес Британският музей съхранява повече от 8 милиона артефакта, които трансформират сбирката му в една от най-големите и най-подробните на планетата. По-голямата част от колекциятапопада в музея в годините на могъщата Британска империя, а този факт е източник на някои от най-големите разногласия за собствеността на част от изложените или прибрани в хранилищата обекти.
Кралските жители от Острова, които с изключение на всичко друго обичат и да се майтапят със себеси споделят, че в Британския музей има доста малко английско. Шегата естествено е за тяхна сметка, защото съвсем всичко е откраднато при акциите на техни предшественицив други страни и територии. С разпада на Британската империя след Втората международна война настават десетилетия, в които една след друга страни по света зоват музея и държавното управление в Лондон да върнат заграбеното през вековете история. Най-ярък знак на тази битка за връщане на откраднатото е разногласието сред Гърция и Англия за отмъкнатите от английски аристократ мраморни скулптури и релефни фигури от Партенона, наричани също " Мраморите на Елгин " по името на отмъкналия ги благородник.
Кулминацията на едно " културно " светотатство
" Щом чуя думата просвета, смъквам предпазителя на моя Браунинг. " Тази имитация от пиеса във прослава на нацистите, написана от международно незнайния драматург Ханс Йост, постоянно се приписва на Херман Гьоринг (според някои я е произнесъл Гьобелс!) на български става известна в римувания й вид: " Щом чуя за просвета, се пипвам за кобура ". Предполага се, че вторият човек след Хитлер в нацистка германия е бил прекомерно надалеч от духовното, за разлика от интереса към материалното. Но напълно не е по този начин. Гьоринг сигурно се е хващал за кобура си всякога когато се е натъквал на скъпо произведение на изкуството, с цел да го открадне. Британците, естествено, вършат съвсем същото в своите околосветски колониални акции.
Вероятно Гьоринг печели самостоятелното съревнование, така катоосъществява една от най-големите проведени обири на изкуство в историята. Нацистите свободно ограбват европейски музеи, библиотеки и частни сбирки, най-вече принадлежащи на евреи. Според откриватели на " подвизите " на Третия райх близо 26 000 железопътни вагона, цялостни с картини, статуи и други откраднати скъпи предмети, са били изпратени в Германия единствено от Франция. На Нюрнбергския развой Гьоринг промълвява с половин уста, че " по време на война всеки плячкосва по малко ". Наистина по малко!
Преди към две години един от над 1500 откраднати обекта от сбирката му -древногръцкивинен бокал от VIвек пр.н.е. - беше изложен в музей в Атина, откакто е считан за " загубен " в продължение на към 80 години. Сега се твърди се, че е изнесен контрабандно от страната в дипломатическа чанта от Гьоринг по време на негово посещаване в Гърция през 1934 година. В последна сметка бокалът е откритв университета в немския град Мюнстер през 2014 година и съответно върнат в Атина.
" Дипломатичният " принос на Британската империя
Връщането на плячката от времената на нацизма обаче е единствено една дребна победа в близо двувековната и извънредно труднакампания на Гърция за възобновяване на културното й завещание. Прибирането в Атина на най-великите детайли от цялото му ограбено изкуство -Мраморите на Елгин " - продължава да остава единствено предпочитание.
Отмъкнатите артефакти са статуи на богове, хора и коне, основани през V век пр.н.е., които са били неразделна част от Партенона и други здания на Атинскияакропол. Самият Партенон (храмът отдаден на богинята Атина) е една от най-безценните здания в цялата човешка история. Построен през 447 година прочие н. е., с цел да означи сполучливата защита на града-държава против персийските нашественици, той символизира разцвета на демокрацията, философията, етиката, драматургията, изкуството и архитектурата на западната цивилизация.
Гърцияе била окупирана най-малко от няколко нашественици през вековете, само че само Англия е упрекната във вандализъм по отношение на Партенона, осъществен от дипломата лорд Елгин (Томас Брус, седми граф на Елгин). Наети от него хора изрязват и отмъкватблизо половината фризове от горните стени на храма и близките здания. Този богохулен акт продължава от 1801 до 1812 година, а скъпите творби са превозени по море до Англия.
Повече от два века по-късно и макар натиска, приближаващ от всички направления, Англия отхвърля да върне откраднатото. Тази неотстъпчивост се демонстрира най-добре във времената на Маргарет Тачър. През 1982 година тогавашният гръцки министър на културата, актрисата МелинаМеркури, приканва за връщането на Мраморите. Меркури става известна по света с присъединяване си във кино лентата " Никога в неделя " (1960). Отговорът на Желязната лейди на молбата на Меркури е отговарящ: " Никога в който и да е ден ".
Впрочем, съвременници на лорд Елгин настояват, че той е бил още по-неприятен, нагъл любовчия, който се разболява по този начин грозно от сифилис, че носът му опада. Той е дипломат в Константинопол (днешния Истанбул) във време, в което Гърция към момента е под властта на Османската империя. Чрез рушвет той съумява да завоюва доверието на локалния турски властник в Атина и безусловно получава благословия за кражбата.
Грозният акт коства на Елгин много сериозната за тези времена сума от 70 000 паунда, равностойни на 5 милиона в днешни пари. Първоначално тай считал да украси с мраморните скулптури и фризове своя дом в Шотландия, само че персонални неприятности му докарват задължения, поради които взема решение да продаде " съкровището " на държавното управление. Така Мраморите попадат в Британския музей, където са и до през днешния ден.
Десетки шефове оттогава и голям брой държавни управления настояват, че Елгин разполагал с формален документ - ферман, разрешаващ му да изреже и отнесе Мраморите. Но подобен документ никой в никакъв случай не е виждал, няма го и до през днешния ден, нито в архивите на Османската империя, нито измежду документите на самия Елгин.
Борбата с " наследството " от колониализма
И това е единствено един от съмнителните обстоятелства към Мраморите, разказани от юриста по човешките права и притежател на почетната купа кралски консултант Джефри Робъртсън в неговата книга " Кой има историята? Плячкосаното от Елгин и казусът с връщането на ограбеното богатство (Who Owns History?: Elgin`s Lootandthe Casefor Return Plundere dTreasure). Книгата оспорва всяка неистина на Елгин и последвалата държавна политика по оправдаване на грабежа посредством отказване на същинските обстоятелства.
Робъртсън е безапелационен, че ферман не е имало. Елгине имал позволение единствено да прави измервания и да взима отливки от Мраморите, а не да ги отрязва от стените и да ги отмъкне вкъщи.
Робъртсън несъмнено уголемява тематиката и написа " за това по какъв начин хората могат да изгубят или да схванат неправилно наследството на личната си страна, когато то се държи под ключ " в институции, определяни като " музеи на кръвта ".
" Най-ценните съкровища от древността са държани надалеч от хората, чиито предшественици са ги основали и които биха могли да ги вдъхновят още веднъж с историята, която описват, и знанието, че техните прадеди в миналото са могли да основат такава хубост ", написа в книгата на Робъртсън.
Гръцкото държавно управление се обръща към Робъртсън през 2011 година с искане да изследва дали интернационалното право може да помогне за връщането наМраморите. По това време той таман е спечелил станало известно и създаващо казус дело, което принуждава Музея по естествена история в Лондон да върне останките на туземци, откраднати от английски войски при плячкосване на гробове в Тасмания през ХIХ век. След този образец следват и други възобновявания на непозната благосъстоятелност от някогашни европейски колониални сили. За страдание случаите не са доста, а неохотата у държавните управления е забележима.
Книгата на Робъртсън е въодушевена точно от опитите на Атина да убеди или принуди по правосъден път Англия и Британския музей да върнат откраднатото. Правителството на Алексис Ципрас обаче по този начин и не се преценява със препоръките на фамозния юрист.
Робъртсън разкрива и други известни разногласия за отмъкнато историческо завещание.Един от тях да вземем за пример епревземането на столицата на африканската страна Бенин и кражбата на неповторими бронзови статуетки през 1897 година. Друго безчовечие е разрушаването и ограбването през 1860 година на Стария летен замък в Пекин по разпореждане на Джеймс Брус, осмият граф Елгин, който е бил английски висш комисар за Китай. Какъвто бащата, подобен и синът, отбелязва Робъртсън.
Империята отвръща на удара
Властите и управлението на Британския музей естествено не остават настрани от предизвикателствиото. Те нападат Робъртсън, като го упрекват,че не се интересуват от причините на отсрещната страна, че полемиката му е " подвеждаща композиция от морално отвращение, полуистини, самореклама и вицове ".
В същото време управлението на Британския музей признава, че при тях има " противоречиви обекти ". Но настояванията за връщане на артефакти са малко и са нищо на фона на цялата сбирка на музея, състояща се от към 8 милиона предмета.
Малко са в действителност, ноще останат по местата си, без значение от отправените претенции. Според Закона за Британския музей от 1963 година " предметите, предоставени на попечителите на (музея), като част от неговата сбирката, не могат да бъдат обект на предписание с тях от страна на попечителите ". Робъртсън възразява и желае смяна на закона " или посредством изключване на Мраморите от него или (което е за предпочитане) предоставяне на права на попечителите да се разпореждат с артефактите. Така ще могат да бъдат върнати и други скъпи обекти, отнети по време на колониалната агресия на Обединеното кралство.
Струва си да се напомни опитът на Върховния съд на Англия от 2005 година за връщането на някои от тези " доста оспорвани обекти ". Става дума за рисунки на Стари майстори, които са били част от сбирка, ограбена от вкъщи на чешкия доктор Артур Фелдман от нацистите през 1939 година. Фелдман и брачната половинка му Гизеластават жертви на Холокоста.
Музеят купува тези рисунки " добросъвестно " в края на 40-те години на предишния век, без да знае нищо за ориста им. Съдът сякаш се намесва в тази ситуация, само че въпреки всичко постановява, че попечителите на Британския музей не могат да върнат рисунките. Главният прокурор на Англия желае от съда да дефинира дали връщането може да бъде позволено на съображение " морално обвързване ".Отговорът е категоричен: " Никакво морално задължениене може да оправдае разпореждането на попечителите с предмет, съставляващ част от сбирката на музея ".
263 години Британският музей съществува и кой знае какъв брой милиони гости са минали през залите му до през днешния ден. Те са видели не повече от 10% от артефактите, притежавани от музея, тъй като останалите са в хранилищата му. Скритите обекти евентуално няма да видят бял свят, във всеки случай няма да задоволят всеобщия интерес. Те ще останат надълбоко заровени в подземията на една институция, която може да се гордее, само че наложително би трябвало и да се срами от метода, по който са добити притежаваните от нея скъпи свидетелства за развиването на човешката цивилизация от възникването и до ден сегашен.
Кралските жители от Острова, които с изключение на всичко друго обичат и да се майтапят със себеси споделят, че в Британския музей има доста малко английско. Шегата естествено е за тяхна сметка, защото съвсем всичко е откраднато при акциите на техни предшественицив други страни и територии. С разпада на Британската империя след Втората международна война настават десетилетия, в които една след друга страни по света зоват музея и държавното управление в Лондон да върнат заграбеното през вековете история. Най-ярък знак на тази битка за връщане на откраднатото е разногласието сред Гърция и Англия за отмъкнатите от английски аристократ мраморни скулптури и релефни фигури от Партенона, наричани също " Мраморите на Елгин " по името на отмъкналия ги благородник.
Кулминацията на едно " културно " светотатство
" Щом чуя думата просвета, смъквам предпазителя на моя Браунинг. " Тази имитация от пиеса във прослава на нацистите, написана от международно незнайния драматург Ханс Йост, постоянно се приписва на Херман Гьоринг (според някои я е произнесъл Гьобелс!) на български става известна в римувания й вид: " Щом чуя за просвета, се пипвам за кобура ". Предполага се, че вторият човек след Хитлер в нацистка германия е бил прекомерно надалеч от духовното, за разлика от интереса към материалното. Но напълно не е по този начин. Гьоринг сигурно се е хващал за кобура си всякога когато се е натъквал на скъпо произведение на изкуството, с цел да го открадне. Британците, естествено, вършат съвсем същото в своите околосветски колониални акции.
Вероятно Гьоринг печели самостоятелното съревнование, така катоосъществява една от най-големите проведени обири на изкуство в историята. Нацистите свободно ограбват европейски музеи, библиотеки и частни сбирки, най-вече принадлежащи на евреи. Според откриватели на " подвизите " на Третия райх близо 26 000 железопътни вагона, цялостни с картини, статуи и други откраднати скъпи предмети, са били изпратени в Германия единствено от Франция. На Нюрнбергския развой Гьоринг промълвява с половин уста, че " по време на война всеки плячкосва по малко ". Наистина по малко!
Преди към две години един от над 1500 откраднати обекта от сбирката му -древногръцкивинен бокал от VIвек пр.н.е. - беше изложен в музей в Атина, откакто е считан за " загубен " в продължение на към 80 години. Сега се твърди се, че е изнесен контрабандно от страната в дипломатическа чанта от Гьоринг по време на негово посещаване в Гърция през 1934 година. В последна сметка бокалът е откритв университета в немския град Мюнстер през 2014 година и съответно върнат в Атина.
" Дипломатичният " принос на Британската империя
Връщането на плячката от времената на нацизма обаче е единствено една дребна победа в близо двувековната и извънредно труднакампания на Гърция за възобновяване на културното й завещание. Прибирането в Атина на най-великите детайли от цялото му ограбено изкуство -Мраморите на Елгин " - продължава да остава единствено предпочитание.
Отмъкнатите артефакти са статуи на богове, хора и коне, основани през V век пр.н.е., които са били неразделна част от Партенона и други здания на Атинскияакропол. Самият Партенон (храмът отдаден на богинята Атина) е една от най-безценните здания в цялата човешка история. Построен през 447 година прочие н. е., с цел да означи сполучливата защита на града-държава против персийските нашественици, той символизира разцвета на демокрацията, философията, етиката, драматургията, изкуството и архитектурата на западната цивилизация.
Гърцияе била окупирана най-малко от няколко нашественици през вековете, само че само Англия е упрекната във вандализъм по отношение на Партенона, осъществен от дипломата лорд Елгин (Томас Брус, седми граф на Елгин). Наети от него хора изрязват и отмъкватблизо половината фризове от горните стени на храма и близките здания. Този богохулен акт продължава от 1801 до 1812 година, а скъпите творби са превозени по море до Англия. Повече от два века по-късно и макар натиска, приближаващ от всички направления, Англия отхвърля да върне откраднатото. Тази неотстъпчивост се демонстрира най-добре във времената на Маргарет Тачър. През 1982 година тогавашният гръцки министър на културата, актрисата МелинаМеркури, приканва за връщането на Мраморите. Меркури става известна по света с присъединяване си във кино лентата " Никога в неделя " (1960). Отговорът на Желязната лейди на молбата на Меркури е отговарящ: " Никога в който и да е ден ".
Впрочем, съвременници на лорд Елгин настояват, че той е бил още по-неприятен, нагъл любовчия, който се разболява по този начин грозно от сифилис, че носът му опада. Той е дипломат в Константинопол (днешния Истанбул) във време, в което Гърция към момента е под властта на Османската империя. Чрез рушвет той съумява да завоюва доверието на локалния турски властник в Атина и безусловно получава благословия за кражбата.
Грозният акт коства на Елгин много сериозната за тези времена сума от 70 000 паунда, равностойни на 5 милиона в днешни пари. Първоначално тай считал да украси с мраморните скулптури и фризове своя дом в Шотландия, само че персонални неприятности му докарват задължения, поради които взема решение да продаде " съкровището " на държавното управление. Така Мраморите попадат в Британския музей, където са и до през днешния ден.
Десетки шефове оттогава и голям брой държавни управления настояват, че Елгин разполагал с формален документ - ферман, разрешаващ му да изреже и отнесе Мраморите. Но подобен документ никой в никакъв случай не е виждал, няма го и до през днешния ден, нито в архивите на Османската империя, нито измежду документите на самия Елгин.
Борбата с " наследството " от колониализма
И това е единствено един от съмнителните обстоятелства към Мраморите, разказани от юриста по човешките права и притежател на почетната купа кралски консултант Джефри Робъртсън в неговата книга " Кой има историята? Плячкосаното от Елгин и казусът с връщането на ограбеното богатство (Who Owns History?: Elgin`s Lootandthe Casefor Return Plundere dTreasure). Книгата оспорва всяка неистина на Елгин и последвалата държавна политика по оправдаване на грабежа посредством отказване на същинските обстоятелства.
Робъртсън е безапелационен, че ферман не е имало. Елгине имал позволение единствено да прави измервания и да взима отливки от Мраморите, а не да ги отрязва от стените и да ги отмъкне вкъщи.
Робъртсън несъмнено уголемява тематиката и написа " за това по какъв начин хората могат да изгубят или да схванат неправилно наследството на личната си страна, когато то се държи под ключ " в институции, определяни като " музеи на кръвта ".
" Най-ценните съкровища от древността са държани надалеч от хората, чиито предшественици са ги основали и които биха могли да ги вдъхновят още веднъж с историята, която описват, и знанието, че техните прадеди в миналото са могли да основат такава хубост ", написа в книгата на Робъртсън.
Гръцкото държавно управление се обръща към Робъртсън през 2011 година с искане да изследва дали интернационалното право може да помогне за връщането наМраморите. По това време той таман е спечелил станало известно и създаващо казус дело, което принуждава Музея по естествена история в Лондон да върне останките на туземци, откраднати от английски войски при плячкосване на гробове в Тасмания през ХIХ век. След този образец следват и други възобновявания на непозната благосъстоятелност от някогашни европейски колониални сили. За страдание случаите не са доста, а неохотата у държавните управления е забележима.
Книгата на Робъртсън е въодушевена точно от опитите на Атина да убеди или принуди по правосъден път Англия и Британския музей да върнат откраднатото. Правителството на Алексис Ципрас обаче по този начин и не се преценява със препоръките на фамозния юрист.
Робъртсън разкрива и други известни разногласия за отмъкнато историческо завещание.Един от тях да вземем за пример епревземането на столицата на африканската страна Бенин и кражбата на неповторими бронзови статуетки през 1897 година. Друго безчовечие е разрушаването и ограбването през 1860 година на Стария летен замък в Пекин по разпореждане на Джеймс Брус, осмият граф Елгин, който е бил английски висш комисар за Китай. Какъвто бащата, подобен и синът, отбелязва Робъртсън.
Империята отвръща на удара
Властите и управлението на Британския музей естествено не остават настрани от предизвикателствиото. Те нападат Робъртсън, като го упрекват,че не се интересуват от причините на отсрещната страна, че полемиката му е " подвеждаща композиция от морално отвращение, полуистини, самореклама и вицове ".
В същото време управлението на Британския музей признава, че при тях има " противоречиви обекти ". Но настояванията за връщане на артефакти са малко и са нищо на фона на цялата сбирка на музея, състояща се от към 8 милиона предмета.
Малко са в действителност, ноще останат по местата си, без значение от отправените претенции. Според Закона за Британския музей от 1963 година " предметите, предоставени на попечителите на (музея), като част от неговата сбирката, не могат да бъдат обект на предписание с тях от страна на попечителите ". Робъртсън възразява и желае смяна на закона " или посредством изключване на Мраморите от него или (което е за предпочитане) предоставяне на права на попечителите да се разпореждат с артефактите. Така ще могат да бъдат върнати и други скъпи обекти, отнети по време на колониалната агресия на Обединеното кралство.
Струва си да се напомни опитът на Върховния съд на Англия от 2005 година за връщането на някои от тези " доста оспорвани обекти ". Става дума за рисунки на Стари майстори, които са били част от сбирка, ограбена от вкъщи на чешкия доктор Артур Фелдман от нацистите през 1939 година. Фелдман и брачната половинка му Гизеластават жертви на Холокоста.
Музеят купува тези рисунки " добросъвестно " в края на 40-те години на предишния век, без да знае нищо за ориста им. Съдът сякаш се намесва в тази ситуация, само че въпреки всичко постановява, че попечителите на Британския музей не могат да върнат рисунките. Главният прокурор на Англия желае от съда да дефинира дали връщането може да бъде позволено на съображение " морално обвързване ".Отговорът е категоричен: " Никакво морално задължениене може да оправдае разпореждането на попечителите с предмет, съставляващ част от сбирката на музея ".
263 години Британският музей съществува и кой знае какъв брой милиони гости са минали през залите му до през днешния ден. Те са видели не повече от 10% от артефактите, притежавани от музея, тъй като останалите са в хранилищата му. Скритите обекти евентуално няма да видят бял свят, във всеки случай няма да задоволят всеобщия интерес. Те ще останат надълбоко заровени в подземията на една институция, която може да се гордее, само че наложително би трябвало и да се срами от метода, по който са добити притежаваните от нея скъпи свидетелства за развиването на човешката цивилизация от възникването и до ден сегашен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ