Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай?
Всички диалози за „ бъдещето на Балканите в Европейски Съюз “ завършиха след присъединението на Хърватия. Така в действителност Западните Балкани се оказаха разграничени на две елементи: източна и западна. Всички на изток от Хърватия погребаха очакванията си на прага на европейска тактика, която се промени много, а френският президент Еманюел Макрон стана новият немилостив „ пазач ". В края на предишния месец той наложи несъгласие на започването на договаряния за присъединение на Северна Македония и Албания в Европейски Съюз (и в действителност по-нататъшното разширение на Общността като цяло). По този въпрос няма нужен консенсус на нивото на целия Европейски Съюз, само че всички схващат, че в случай че такова решение е взето от страна като Франция (и в случай че визията й за бъдещия Европейски Съюз скоро бъде подкрепена от Германия), тогава нищо не може да се направи.
Така стартира разбор, оповестен в електронното издание на хърватския вестник Advance , под заглавие „ Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай “.
Много неприятна вест за тези, които построиха политическата си кариера на Балканите, възнамерявайки да проведат промени, които в последна сметка, съгласно съглашението, ще доведат до присъединението към Европейски Съюз. Тези хора, като македонския министър председател Зоран Заев, към този момент са обречени на смазващо политическо проваляне. Самият Заев разгласи предварителни избори, в които има възможност да загуби, а по-късно десните му противници да се върнат на власт.
Разбира се, това не е единственото разследване от решението на Макрон, който затвори вратите към Европейски Съюз. Балканските страни, които не влязоха в Европейски Съюз, няма да останат „ ничия земя “ в необятния геополитически смисъл, защото това от идеологическа позиция това е просто нерентабилно.
Светът се промени много през последните 15 години (и тези промени, т.е. укрепването на Русия и Китай, не престават със същите темпове), което значи, че балканските страни отвън Европейски Съюз ще би трябвало да търсят други сътрудници.
В прочут смисъл тези страни може да бъдат съпоставени със сирийските кюрдски бойци. Те си сътрудничат от доста години със западните сили, най-вече със Съединени американски щати. В момента, в който имаше спиране на това съдействие, те с подготвеност и без никакво съмнение изпратиха свои представители в Москва и Дамаск. И не тъй като го желаят буйно (ясно е, че това не е така), а тъй като просто са принудени. Те се нуждаят от съдействие и отбрана от минимум една мощ, защото без такава те просто се трансформират в пушечно месо за враговете (в случая с кюрдите за турските войски и протурските бойци).
Същото може да се каже и за страни като Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония. Те към момента ще чукат на вратите на Европейски Съюз – най-малко за известно време, само че осъзнавайки, че те са затворени за тях, скоро ще изпратят своите делегати, съгласно План Б, в Москва и Пекин.
Ако по някакво знамение вратите на Европейски Съюз въпреки всичко се отворят, тези страни незабавно ще се втурнат там (отново приликата със сирийските кюрди, които още веднъж и още веднъж се връщат при американците при първото позвъняване, забравяйки какъв брой пъти са ги изоставили на личната им съдба).
Тъй като в миналото кюрдите поддържаха връзки с Дамаск и Москва (дори си сътрудничиха по едно и също време със САЩ), тези балкански страни към този момент започнаха да реализират контакти, според План Б, с цел да опростят обстановката, в случай че в последна сметка бъде осъществен сюжетът, показан от Еманюел Макрон.
Напоследък Сърбия се трансформира в съществена цел на китайските финансови вложения в този район на Европа. А в прилежаща Босна и Херцеговина Китай направи неповторима и най-мащабна по рода си инвестиция след войните през 90-те години, като построи голяма топлоелектрическа централа в Тузла (този план провокира огромна паника измежду жителите във връзка с въздействието на ТЕЦ-а върху околната среда и човешкото здраве). Що се отнася до Черна гора, там китайските компании построяват автомагистрала на стойност един и половина милиарда щатски $.
Русия и Китай въплъщават засилващия се Изток. Те работят в тандем и техните функции са ясно разпределени от известно време. Китай „ строи " и не се намесва в политиката, до момента в който Русия е заета с политика и най-много с енергетиката. Координацията сред Москва и Пекин фактически съществува и те се нуждаят един от различен, защото дружно могат да завладяват този нов пазар. Например Русия обръща повече внимание на усилването на политическото въздействие в тези страни, а Китай поддържа неговите желания, осъзнавайки, че по този метод Русия улеснява пътя на нейните вложения.
Китайските и съветските вложения са привлекателни по няколко аргументи и една от тях, несъмнено, е, че те идват без никакви условия. Нещо, което не може да се каже за парите, отпускани от Европейски Съюз. Той насочи към евентуалните нови членове (макар да искаше да ги види в състава си) извънредно високи условия във връзка с правата на индивида, изкореняването на корупцията, въз основа на аргумента, че всичко това е належащо за просперитета на бизнеса.
Китай гледа на всичко това по напълно друг метод. Корупцията? Права на индивида? На кого му пука, щом е допустима добра договорка? Всъщност и Европейски Съюз, и Китай принадлежат към тези страни експлоатационно, само че философията за присъединение към Общността е доста друга.
Разбира се, Русия и Китай не са единствените разновидности, които остават, когато Европейски Съюз хлопне вратата. Винаги остават Съединени американски щати. Затова поражда въпросът: като затвори вратите към Европейски Съюз, за кого Макрон в действителност отвори прозореца за Балканите? За Русия, Китай или вероятно Съединени американски щати? Не е загадка, че в последно време Макрон и президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп реализират единодушие по все по-голям брой въпроси (за разлика от Тръмп и Меркел, сред които през цялото време се откриха връзки, които с времето стават все по-студени). Наскоро Макрон съобщи, че НАТО е в положение на „ мозъчна гибел " и макар че Съединени американски щати са водещата страна в Алианса (американците го употребяват като инструмент на външната си политика в продължение на доста десетилетия), Тръмп евентуално харесва това изказване. В последна сметка, в случай че имаше волята, той изцяло би се отървал от НАТО, защото за интервенциите в разнообразни елементи на света лозунгът „ Бог да благослови Америка! “ е изцяло задоволителен за него и той не се нуждае от прикритие под формата на трансатлантическа коалиция.
Някои имат вяра, че решението на Макрон да се откаже от по-нататъшното разширение на Европейски Съюз дава късмет на Съединени американски щати да работят неотложно и елементарно за усилване въздействието си на Балканите. Разбира се, балканските страни може да се опитат още веднъж да изиграят картата с „ неприсъединяването “, само че през днешния ден сходни схеми са сложни за осъществяване. Въпреки че в реалност, в случай че съумеят, това би бил най-хубавият вид.
Ако Европейски Съюз се отклони от Балканите, където през днешния ден той се радва на най-силно въздействие заради огромния търговски оборот, тогава надпреварата за въздействие на Балканите ще стартира публично. Съединени американски щати,от една страна, и Русия и Китай, от друга, може да се причислят към него. Интересува ли се Тръмп от това? Може би за него това не е толкоз значимо, защото американската тактика на Балканите ще бъде осъществяване не от него, а от тези хора, които участват тук от дълго време и обмислят този вид в продължение на доста години, в случай че не и десетилетия.
Но по отношение на хипотетичния „ завой на Балканите “ на Тръмп има един проблем. За да задържи Балканите в западната сфера на ползи, преди всичко, той ще би трябвало да убеди Макрон да не затваря вратите на Европейски Съюз. Тъй като в последна сметка всички страни желаят присъединение към Европейски Съюз и икономическо развиване. Самите Съединени американски щати не могат да предложат това на балканските страни (освен в случай че те радикално не трансформират външната си политика, само че това не се случва). Т.е., Тръмп ще помоли Макрон (а той не обича да моли) да продължи разширението на Европейски Съюз? Това звучи неправдоподобно.
От друга страна, също толкоз малко евентуално е Съединени американски щати да правят отстъпка няколко европейски страни на Изтока, защото Вашингтон се бори за поддържане на въздействие даже в по-малко привлекателните райони на света.
А какво ще кажете за самия Макрон? Защо той внезапно се опълчи на по-нататъшното разширение на Европейски Съюз? От официална позиция Макрон не сподели: „ Против съм “. Той съобщи единствено, че желае преразглеждане на изискванията за присъединение към Общността. Въпреки това, „ преведено “ това изказване в действителност значи, че той е срещу, защото основаването на спомагателни бюрократични спънки не е нищо повече от опит за задържане на балканските страни на непрекъснато разстояние от Европейски Съюз, без в същото време да ги лишава от вярата да станат част от клуба (подобна тактичност се ползва по отношение на Турция от няколко десетилетия и в този момент виждаме до каква степен доведе).
Причината Макрон да се опълчи на разширението на Европейски Съюз в действителност е много прозаична. Тук не става въпрос за някаква огромна тактика на френския водач, който желае да се нарежда като лидер на Европа. Той е срещу разширението, тъй като френската общност е изрично срещу него. И на фона на митингите на „ жълтите жилетки “, този огън, който угасва, само че продължава да тлее, Макрон реши, че е по-добре да не опонира на френските гласоподаватели.
Всички тези обстоятелства дефинират ориста на Балканите. Страните, останали пред вратата на Европейски Съюз, би трябвало да схванат това, както и какво ще коства тази обстановка. Най-полезният съвет към тях: макар случилото се, е наложително деликатно да се следи за опазването на мира и стабилността вкъщи. В последна сметка, в случай че някой реши, че забележителна част от Балканите би трябвало да стане част от един или различен геополитически лагер, той ще удари точно тези стълбове.
* Превод: Агенция " Фокус "
Така стартира разбор, оповестен в електронното издание на хърватския вестник Advance , под заглавие „ Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай “.
Много неприятна вест за тези, които построиха политическата си кариера на Балканите, възнамерявайки да проведат промени, които в последна сметка, съгласно съглашението, ще доведат до присъединението към Европейски Съюз. Тези хора, като македонския министър председател Зоран Заев, към този момент са обречени на смазващо политическо проваляне. Самият Заев разгласи предварителни избори, в които има възможност да загуби, а по-късно десните му противници да се върнат на власт.
Разбира се, това не е единственото разследване от решението на Макрон, който затвори вратите към Европейски Съюз. Балканските страни, които не влязоха в Европейски Съюз, няма да останат „ ничия земя “ в необятния геополитически смисъл, защото това от идеологическа позиция това е просто нерентабилно.
Светът се промени много през последните 15 години (и тези промени, т.е. укрепването на Русия и Китай, не престават със същите темпове), което значи, че балканските страни отвън Европейски Съюз ще би трябвало да търсят други сътрудници.
В прочут смисъл тези страни може да бъдат съпоставени със сирийските кюрдски бойци. Те си сътрудничат от доста години със западните сили, най-вече със Съединени американски щати. В момента, в който имаше спиране на това съдействие, те с подготвеност и без никакво съмнение изпратиха свои представители в Москва и Дамаск. И не тъй като го желаят буйно (ясно е, че това не е така), а тъй като просто са принудени. Те се нуждаят от съдействие и отбрана от минимум една мощ, защото без такава те просто се трансформират в пушечно месо за враговете (в случая с кюрдите за турските войски и протурските бойци).
Същото може да се каже и за страни като Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония. Те към момента ще чукат на вратите на Европейски Съюз – най-малко за известно време, само че осъзнавайки, че те са затворени за тях, скоро ще изпратят своите делегати, съгласно План Б, в Москва и Пекин.
Ако по някакво знамение вратите на Европейски Съюз въпреки всичко се отворят, тези страни незабавно ще се втурнат там (отново приликата със сирийските кюрди, които още веднъж и още веднъж се връщат при американците при първото позвъняване, забравяйки какъв брой пъти са ги изоставили на личната им съдба).
Тъй като в миналото кюрдите поддържаха връзки с Дамаск и Москва (дори си сътрудничиха по едно и също време със САЩ), тези балкански страни към този момент започнаха да реализират контакти, според План Б, с цел да опростят обстановката, в случай че в последна сметка бъде осъществен сюжетът, показан от Еманюел Макрон.
Напоследък Сърбия се трансформира в съществена цел на китайските финансови вложения в този район на Европа. А в прилежаща Босна и Херцеговина Китай направи неповторима и най-мащабна по рода си инвестиция след войните през 90-те години, като построи голяма топлоелектрическа централа в Тузла (този план провокира огромна паника измежду жителите във връзка с въздействието на ТЕЦ-а върху околната среда и човешкото здраве). Що се отнася до Черна гора, там китайските компании построяват автомагистрала на стойност един и половина милиарда щатски $.
Русия и Китай въплъщават засилващия се Изток. Те работят в тандем и техните функции са ясно разпределени от известно време. Китай „ строи " и не се намесва в политиката, до момента в който Русия е заета с политика и най-много с енергетиката. Координацията сред Москва и Пекин фактически съществува и те се нуждаят един от различен, защото дружно могат да завладяват този нов пазар. Например Русия обръща повече внимание на усилването на политическото въздействие в тези страни, а Китай поддържа неговите желания, осъзнавайки, че по този метод Русия улеснява пътя на нейните вложения.
Китайските и съветските вложения са привлекателни по няколко аргументи и една от тях, несъмнено, е, че те идват без никакви условия. Нещо, което не може да се каже за парите, отпускани от Европейски Съюз. Той насочи към евентуалните нови членове (макар да искаше да ги види в състава си) извънредно високи условия във връзка с правата на индивида, изкореняването на корупцията, въз основа на аргумента, че всичко това е належащо за просперитета на бизнеса.
Китай гледа на всичко това по напълно друг метод. Корупцията? Права на индивида? На кого му пука, щом е допустима добра договорка? Всъщност и Европейски Съюз, и Китай принадлежат към тези страни експлоатационно, само че философията за присъединение към Общността е доста друга.
Разбира се, Русия и Китай не са единствените разновидности, които остават, когато Европейски Съюз хлопне вратата. Винаги остават Съединени американски щати. Затова поражда въпросът: като затвори вратите към Европейски Съюз, за кого Макрон в действителност отвори прозореца за Балканите? За Русия, Китай или вероятно Съединени американски щати? Не е загадка, че в последно време Макрон и президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп реализират единодушие по все по-голям брой въпроси (за разлика от Тръмп и Меркел, сред които през цялото време се откриха връзки, които с времето стават все по-студени). Наскоро Макрон съобщи, че НАТО е в положение на „ мозъчна гибел " и макар че Съединени американски щати са водещата страна в Алианса (американците го употребяват като инструмент на външната си политика в продължение на доста десетилетия), Тръмп евентуално харесва това изказване. В последна сметка, в случай че имаше волята, той изцяло би се отървал от НАТО, защото за интервенциите в разнообразни елементи на света лозунгът „ Бог да благослови Америка! “ е изцяло задоволителен за него и той не се нуждае от прикритие под формата на трансатлантическа коалиция.
Някои имат вяра, че решението на Макрон да се откаже от по-нататъшното разширение на Европейски Съюз дава късмет на Съединени американски щати да работят неотложно и елементарно за усилване въздействието си на Балканите. Разбира се, балканските страни може да се опитат още веднъж да изиграят картата с „ неприсъединяването “, само че през днешния ден сходни схеми са сложни за осъществяване. Въпреки че в реалност, в случай че съумеят, това би бил най-хубавият вид.
Ако Европейски Съюз се отклони от Балканите, където през днешния ден той се радва на най-силно въздействие заради огромния търговски оборот, тогава надпреварата за въздействие на Балканите ще стартира публично. Съединени американски щати,от една страна, и Русия и Китай, от друга, може да се причислят към него. Интересува ли се Тръмп от това? Може би за него това не е толкоз значимо, защото американската тактика на Балканите ще бъде осъществяване не от него, а от тези хора, които участват тук от дълго време и обмислят този вид в продължение на доста години, в случай че не и десетилетия.
Но по отношение на хипотетичния „ завой на Балканите “ на Тръмп има един проблем. За да задържи Балканите в западната сфера на ползи, преди всичко, той ще би трябвало да убеди Макрон да не затваря вратите на Европейски Съюз. Тъй като в последна сметка всички страни желаят присъединение към Европейски Съюз и икономическо развиване. Самите Съединени американски щати не могат да предложат това на балканските страни (освен в случай че те радикално не трансформират външната си политика, само че това не се случва). Т.е., Тръмп ще помоли Макрон (а той не обича да моли) да продължи разширението на Европейски Съюз? Това звучи неправдоподобно.
От друга страна, също толкоз малко евентуално е Съединени американски щати да правят отстъпка няколко европейски страни на Изтока, защото Вашингтон се бори за поддържане на въздействие даже в по-малко привлекателните райони на света.
А какво ще кажете за самия Макрон? Защо той внезапно се опълчи на по-нататъшното разширение на Европейски Съюз? От официална позиция Макрон не сподели: „ Против съм “. Той съобщи единствено, че желае преразглеждане на изискванията за присъединение към Общността. Въпреки това, „ преведено “ това изказване в действителност значи, че той е срещу, защото основаването на спомагателни бюрократични спънки не е нищо повече от опит за задържане на балканските страни на непрекъснато разстояние от Европейски Съюз, без в същото време да ги лишава от вярата да станат част от клуба (подобна тактичност се ползва по отношение на Турция от няколко десетилетия и в този момент виждаме до каква степен доведе).
Причината Макрон да се опълчи на разширението на Европейски Съюз в действителност е много прозаична. Тук не става въпрос за някаква огромна тактика на френския водач, който желае да се нарежда като лидер на Европа. Той е срещу разширението, тъй като френската общност е изрично срещу него. И на фона на митингите на „ жълтите жилетки “, този огън, който угасва, само че продължава да тлее, Макрон реши, че е по-добре да не опонира на френските гласоподаватели.
Всички тези обстоятелства дефинират ориста на Балканите. Страните, останали пред вратата на Европейски Съюз, би трябвало да схванат това, както и какво ще коства тази обстановка. Най-полезният съвет към тях: макар случилото се, е наложително деликатно да се следи за опазването на мира и стабилността вкъщи. В последна сметка, в случай че някой реши, че забележителна част от Балканите би трябвало да стане част от един или различен геополитически лагер, той ще удари точно тези стълбове.
* Превод: Агенция " Фокус "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ