Видовден е денят на възмездието. Тогава всеки получава заслуженото си

Видовден е денят на възмездието. Тогава всеки получава заслуженото си и бива осъден за делата си. По остарял жанр Видовден се отбелязва на 28 юни, а по нов – на 15 юни. Интересното е, че денят не е включен в църковния календар, защото не съществуват сведения за светец, носещ това име.

В предишното на този ден старите българи са правили молебени срещу градушки, тъй като всички знаем какъв брой рискови за реколтата са градушките и на какъв апетит могат да обрекат хората, в случай че унищожат реколтата, по тази причина денят се свързва и с имената на „ светците градушкари ”, Елисей и Вартоломей, които изпращат естествени стихии, най- към този момент градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказване.

Вида била тяхна сестра и съгласно националния фолклор, следила какви бели и пакости правят нейните братя и след това ги наказвала. Оттук произлиза и вярването, че ще пристигна Видовден, т.е. Провидението ще накаже всеки за неговите грехове.

Народът употребява и още един израз, че Господ прости, само че не не помни. За да не бъдат ядосани Вида, Елисей и Вартоломей, на този ден в предишното не вършели домакинска работа.

15 юни в националната митология е като „ денят на Страшния съд ”, когато всеки чака възмездието си. Вида прилича римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че даже и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказването си.

Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на доста други празници, по този начин и на Видовден се извършват „ любовни ритуали ” и гадания. На Видовден момите изнасяли своите чеизи и ги простирали на оградите. По този метод ги проветрявали, слънцето ги напичало, само че освен това. По-важното било да ги видят съседите и ергените. Както на доста други празници, по този начин и на Видовден се извършват „ любовни ритуали ” и гадания.

В навечерието на празника момите се мият с „ видовденска ” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този юноша, чийто филиз е пораснал най-голям.

Освен за предотвратяване от градушки, на Видовден се правят вълшебен ритуали за лекуване на заболели очи. Вечерта преди празника натапят китка роза (трендафил) в дъждовна вода, която се събирана капка по капка, до момента в който се стича по листата на растението лугачка. Вярвали, че това растение може да лекува болните очи.

На този ден не се работи, с цел да не се провокират светците „ градушкари ”.

Днес празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота.

Този ден се отбелязва освен в България, само че и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се чества деня на Свети Виду, по сходство на езическия господ Виду.

В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените.

Вярва се, че по този метод всички в дома ще бъдат защитени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и срещу слепотата.

На тази дата почитаме и паметта на Св. оракул Амос, Св. мчк. Исихий Доростолски, Св. Ефрем II, патр. Сръбски и Блажени Августин Ипонийски.

Имен ден честват и хора с имената: Август, Августин, Августа, Августина, Ефрем