Вносът на 2,5 млн. броя от Украйна ни изправя пред

Вносът на 2,5 млн. броя от Украйна ни изправя пред алтернативата: оказваме помощ на воюващ народ, само че не плащаме ли висока цена?  

На този Великден се постанова да внимаваме. Като се чукаме с яйцата, би трябвало първо да погледнем дали не са украински. Че е допустимо югоизточните другари, които ни проводиха цели 2,5 милиона, да са турили по простъпка и друга съставна част, примерно от рода на – какво мислите? – ами от рода на капсул детонатор! Не че са желали, само че нали при тая воюваща страна всичко гърми и трещи, та не се знае кое какво съдържа. Представяте ли си – сядате на трапезата, вземате по едно яйце, вършиме „ чук ” – и следва гърмеж! Така че когато стопанките почнат да шарят, е добре да погледнат дали яйцето не е инцидентно с бикфордов фитил…

Всичко дотук го споделих, несъмнено, на смешка, въпреки че с борбите и неволите на един народ смешка не трябва – само че си помислих и друго. Украинският народ е заслужен за почитание, освен тъй като се бори за живота си, само че и тъй като съумява не просто да си поддържа стопанството, а и да изнася продукция. Разбира се, във военна конюнктура се намира една трета от територията, само че не щеш ли останалата е в кондиция и доставя цяла войска с хранителни запаси, а това не е по никакъв начин малко.

Памет от Мариупол

Имах опция като кореспондент да вървя в Украйна. Обичах да виждам по какъв начин на порт Мариупол на Азовско море (по руско време градът се наричаше Жданов, за жал в този момент е в развалини) се товарят кораби със златната украинска „ пшень ”; една зима плавах с украински съд, сладкото Азовско море бе замръзнало и корабите се бяха подредили като кортеж камили, пред нас ледоразбивач трошеше леда и прокарваше стеснен  фарватер, а когато ледът се събираше още веднъж, той се връщаше да освободи затиснатите. Обикалях и по села, земята украинска е с цвят на антрацит и е свръхплодородна, житните поля доближават хоризонта, а в дворовете стопаните отглеждат зелки като баскетболни топки и чесън с еднометрови стръкове. И се сблъсках челно с партийно-милиционерския  режим: на едно селско пазарче видях табло със фотоси на селянки, под тях бе написано „ Враги народа! ” дружно със възбрана да се купува тяхна стока. Какви врагове бяха тези женици? – ами те бяха просто изнесли на сергията каквото им е родило дворчето – щайгица  с череши, ведро с джанки или някоя краставичка – но съгласно социалистическите закони се явяваха кулаци!  Спирам до тук, тъй като взех да се ядосвам…

В предишния брой загатнах за сегашните зърнени ресурси на Украйна, които – и макар солидния износ по море и суша – не престават да са големи, към 20 милиона тона, а след новата годишна продукция ще пораснат на 60 млн. Ала ето, оказа се, че Украйна е в положение да експортира и яйца.

Тук още веднъж ще си послужа със хумореска: въобразявам си по какъв начин солдатинът от Бахмут се бие за всяка улица и за всяка къща, а като се отвори мъртвило сред два обстрела – прибягва до дома да ръсне на кокошките.

Хуманният кулоар

А в този момент на казуса. Нужно ли е да внасяме яйца, а в случай че да – за какво от Украйна? Знае се, че изпълняваме поръчката на Евросъюза да оказваме помощ предпочитано на воюващата страна и да й купуваме продукцията. Ако това е повода за нашия импорт – намирам я за вярна. Никога не сме спирали да внасяме от Украйна вся и всьо и по естествен метод, само че тази година стокооборотът се напрегна. Действа императив, учреден бе така наречен „ човечен кулоар ” от и за страната. Иначе можем да минем и без съответния киевски импорт. Малцина нашенци знаят, че в този бранш се нареждаме измежду огромните международни производители. В страната ни работят големи птицеферми за по 50 и 100 000 носачки, без да считаме тези за пилета. И биват те отглеждани по трите типичен начини – свободно, подово и клетково, като на първото се търси преимущество. Според Ивайло Гълъбов, началник на Съюза на птицевъдите, секторът се развива нелошо, предходната година доближи сериозното количество 1,3 милиарда броя. Че доставяме горе-долу целия свят мога да го потвърдя с образец от репортерския ми стаж – една година съпроводих хладилни тирове с яйца за Кувейт; този в който пътувах, возеше 17 000 яйца, та с водача се смеехме, че в случай че хладилният елемент се скапе, ще доставим на кувейтците не яйца, а пиленца.

Пробойни в системата

За да се разбере най-ясно какъв брой ни е производството ще кажа, че дневно секторът добива 5 милиона яйца, от които консумираме 3 и изнасяме 2. Ето че можем  без украинските, полските, латвийските и останалите известни „ яйчари ”, но както към този момент споделих, тази година нещата са специфични. И тревожни – в паневропейската взаимност се получи пробойна. Полша, Унгария, Словакия, Румъния и ние включително, възроптаха против безмитния импорт на украински яйца. Да – декларират – дългът е доблестен, само че пък банкрутът е  възможен и еврокомпенсациите не могат да покрият загубите. Но за разлика от родните зърнари, които още при първото посягане върху облагата се разпискаха, яйчарите поеха „ удара ” по мъжки, не пролазиха на президентските и премиерските килими. Но дано са спокойни – може „ да им се отели кравата ”, т.е.,  ако/като Борисов се настани  отново на „ Дондуков ”, си коства да вдигнат митинг под премиерските му прозорци, със стопроцентовата сигурност че ще бъдат  „ осребрени ” с някой милион. При Бойко единствено който не е протестирал, не е получил… Целта е да има мир, да не се хленчи и над Банкя да няма облаци.

Реклама

В други страни обаче птицевъдите не кротуват. Като да вземем за пример в Полша. Заради невъзможността да се оправи с „ яйчения ” проблем, аграрният министър Хенрик Ковалчик подаде тези дни оставка. Интересното в тази ситуация е, че макар рецесията, птицевъдите си бяха заделили цялостен пикап с яйца да го замерят. И го сториха – а когато някой те замеря със личната си продукция, би трябвало да се замислиш къде грешиш. Дори посетилият по това време Варшава поземлен еврокомисар и негов съотечественик Януш Войчеховски, не можа да избави сътрудника си. Явно, поляците са по-хард от нас – министърът напуща поста си, въпреки да вижда, че не е той основният провинен. А ще подаде ли по сходен мотив оставка нашият стопански министър Никола Стоянов? Може би, само че в някой различен живот. Ала бърка – откакто и без друго слиза след броени дни от поста служебник – за какво най-малко не покаже почтено овакантяване? Ще си повдигне хлабавия имидж.

Не си припомням върховен админ да си е подал оставка, единствен май е Христо Иванов. Седят си шефовете до последно, повтарят лафа „ нося си оставката в джоба ” – и дотук, на процедура си потеглят само благодарение на ритници.

Възпроизводство?

Искам апропо да обърна внимание на събитие незабелязвано и нетълкувано. При тази калейдоскопична промяна на министри е невероятно – не остава време даже на качествения да навлезе в работата и да превключи на успеваемост. Но у нас практиката е всяко ново държавно управление да се образува с нови министри, с редки изключения. Тук би трябвало да си напомним, че не сме народ многомилионен и нямаме безконечен генофонд, та да си произвеждаме все нови и нови управници. На  брифинга си тези дни Борисов изрече нещо неказвано до момента: в възможния кабинет на ГЕРБ може да бъдат поканени някогашни служебни министри. Тази концепция му прави чест. Истината е, че  разполагаме с отлични аграрници – но по някаква тъпа инерция не позволяваме „ римейк ” на към този момент управлявали. Защо, си споделя новият министър председател, да „ надграждам ” чиновници на  предишни шефове, тях не мога да ги направя свои хора, тъй като попадат във към този момент ангажиран „ имиджов периметър ”… Да, у нас всичко се прави повече за персонална и по-малко за държавна полза.

Но е забавен казусът с Атанас Пеканов – номадства той от кабинет в кабинет, заменя длъжностен с постоянен и назад, ще го забележим в този момент в новите конфигурации.

Скъпотия до шия

Според Евростат последната  година яйцата на континента са поскъпнали приблизително със 72 на 100. Ние сме на четвърто място в тази „ ръстова ” ранглиста, т.е. при нас скъпотията е много по-изразена.

През 2021 година едно яйце струваше 19 ст. а година по-късно скочи на 40 и повече ст. Тоест, за две години цената порасна двойно. Пазарите са предостатъчно сепарирани и производителите търсят нови „ дестинации ”. До наскоро да вземем за пример един от огромните наши клиенти, Израел, не приемаше българска продукция заради коронавирус рецесията, само че откакто тя минава, а и поради Пасха, страната си поръча огромно количество, това стана факт след визитата на икономическия министър Никола Стоянов. В Израел човек употребява месечно 20 яйца, което е мощен белтъчен приток.

Парадоксалното е, че единствено ние, дружно с Дания, имаме общ Данък добавена стойност. А особено при храните доста страни се заемат да го „ извадят ” от общата ставка. В Португалия да вземем за пример данъкът на 44 храни не бе
понижен, а напряко бе нулиран. Но очевидно Данък добавена стойност е значим за нашия бюджет, носи годишно 2 милиарда лева.- ще забележим в новия парламент дали няма да бъде разграничен на части… А народът ни си реагира посвоему – в доста селища се появиха кокошарници с по 10 и повече птици, а най-новият шлагер е развъждане на носачки на апартаментни тераси. Така себестойността на яйце падала под 10 стотинки. И се получава „ параграф 22 ” – зърнар от Добрич плаче от непродадена продукция, а прилежащият на него яйчар плаче от скъпия фураж. Но за какво не седнат да се схванат? Мисля, че един министър с качествата на управител може да съвмести ползите им.

Но по-добре е да помислим за Великденското блъскане с  яйца. Колкото за мен – бленувам за деня, когато няма да разгадавам на носачките от Киев, а на приятелките им от Карлово и Костинброд. Така несъмнено ще ми е по-вкусно…

Автор: НАСКО МАНДАДЖИЕВ, в. „ Уикенд “