Ранни признаци за аутизъм при бебета и малки деца
" Детето е на 2 години и не приказва... несъмнено има аутизъм ". " Бебето пърха с ръце, когато се радва..., четох, че това е признак на аутизъм ". " Детето се обръща на името си единствено от време на време, през другото време като че ли не чува..., дали не е аутист ".
Родителите са толкоз наплашени от тази диагноза, че всяко тяхно терзание води точно до тези мисли и опасения, споделя Магдалена Дойчинова, детски психолог, представена от Новите родители. Те се опасяват същински от това детето им да не бъде диагностицирано с това положение, само че в това време търсят съответни отговори и биха почувствали и капка облекчение, с цел да схванат " какво не е наред с детето " им, с цел да се държи то по избран метод.
Допреди няколко години не бяха толкоз доста хората, които знаеха за положението " аутизъм ". Често даже се случваше да считат, че е заразно, наследствено и т. н. А в този момент като че ли всеки втори родител е осведомен с неговата характерност.
От къде произтича тази всеобща нервност и тревога, обвързвана с аутизма
През 1998 година доктор Андрю Уеикфийлд разгласява резултати от свое изследване на 12 деца, с което твърди, че е допустима връзка сред аутизма и МРП имунизацията. Родителите на тези деца споделили, че след имунизацията следили загуба в уменията на децата, в това число и проблеми с говорните им качества. Няколко години по-късно излиза наяве, че зад изследването стои спор на ползи, както и това, че тези 12 деца не са били определени инцидентно. Разбира се, доста родители към момента имат вяра на сходни изказвания, тъй като те са били " потвърдени " в миналото. Но пропущат обстоятелството, че сходни данни не са били откривани в никакъв случай до момента още веднъж, макар всички опити на учени и откриватели да репликират сходни изследвания. С две думи, връзка сред имунизациите и аутизма не е откривана в никакъв случай по-късно, а и единично откритата такава не е била в никакъв случай научно потвърдена.
Това, което прави изследването значимо обаче е, че то води последователно да осведоменост на хората за положението. Интересът към него става огромен, а неналичието на познание за факторите, които водят до аутизма предизвикат още по-силна тревога у хората. Родителите стартират да се питат какво да създадат, с цел да го избегнат и какво да отстранят, с цел да се преборят с него.
Още един фактор, който води до това все по-често да чуваме за аутизма е по-добрата диагностика на психологичните положения. Преди години едно дете с изключително държание можеше просто да бъде признато за " по-различно ". В днешно време зад тези разлики стоят думи като " аутист ", " генерализирано разстройство на развиването ", " аспергер ", " закъснение в социо-комуникативната тирада ", " разстройство на речта " и т. н. Днес разполагаме с доста и най-различни принадлежности за оценка, които долавят и най-малките сигнали за това, че нещо не е " типично " за възрастта на детето. Плюсовете на всичко това са, че родителите се срещат по-добре със спецификите в темперамента и развиването на децата си, а оттова и приспособяват метода си на другарство с тях.
Кое обаче е аутизъм и кое норма
Отново стигаме до този въпрос. Аутизмът е широкоспектърно положение, което значи, че едно с друго децата могат да не си наподобяват въобще. Той не се характеризира от външни белези, както е при деца с Даун синдром да вземем за пример. Но и в държанието на детето се откриват доста разлики. Обединяват го единствено два общи детайла, а точно: усложнения в обществената връзка и лимитирано, повтарящо се или сензорно поведение/интереси. Това са последните условия, на които би трябвало да дава отговор едно дете, с цел да бъде сложена тази диагноза. Също по този начин то би трябвало да е имало признаци на сходно закъснение още от доста ранна детска възраст, с цел да се каже, че дава отговор на критериите за диагнозата.
Следователно, в случай че детето внезапно спре да приказва на 3-годишна възраст, може да става въпрос за прочувствено положение или мутизъм, само че не и за аутизъм. Ако бебето единствено пърха с ръце, само че не демонстрира никакво закъснение в социо-комуникативната сфера и гука/има лепетна тирада, тогава също не може да става въпрос за сходно положение. Ако детето не се обръща на името си постоянно, когато го викат, може да е заради обстоятелството, че няма интерес към това, което възрастните оферират. Същото това дете може да има проблем с концентрацията или пък със слуха, само че не и да е " аутист ", тъй като това споделят родители в интернет.
Полезни препоръки към родителите
Аз, като експерт, постоянно поучавам родителите първо да вложат всичките си старания и запаси в това да оказват помощ на детето да компенсира настоящи усложнения и едвам по-късно, в случай че тези старания се увенчаят с цялостен крах, да потърсят повода за държанието някъде там, в лицето на диагнози и положения. Често дребни деца, които стоят по през целия ден пред екрани наподобяват държанието на дете от аутистичния набор. Това е по този начин, тъй като дисплеят постоянно пречи на вярното развиване на екпресивната и реципрочната тирада, както и натоварва крехната нервна система на детето, в резултат на което то трансформира радикално държанието си.
Затова моят съвет към всички тези родители, които се тревожат дали децата им имат аутизъм са: първо анализирайте цялата обстановка, по-късно инвестирайте време и старания, с цел да надградите над уменията на детето и единствено в случай че всичко това не даде резултат, проверете става ли въпрос за диагноза или не, само че при експерт, а не посредством интернет.
Интернет е отлично място за търсене на налична информация, само че може и да бъде доста подвеждащо пространство. Винаги ще намерите тези отговори, които търсите. Но дали те подхождат на действителността..., това интернет не може да ви го каже.
Родителите са толкоз наплашени от тази диагноза, че всяко тяхно терзание води точно до тези мисли и опасения, споделя Магдалена Дойчинова, детски психолог, представена от Новите родители. Те се опасяват същински от това детето им да не бъде диагностицирано с това положение, само че в това време търсят съответни отговори и биха почувствали и капка облекчение, с цел да схванат " какво не е наред с детето " им, с цел да се държи то по избран метод.
Допреди няколко години не бяха толкоз доста хората, които знаеха за положението " аутизъм ". Често даже се случваше да считат, че е заразно, наследствено и т. н. А в този момент като че ли всеки втори родител е осведомен с неговата характерност.
От къде произтича тази всеобща нервност и тревога, обвързвана с аутизма
През 1998 година доктор Андрю Уеикфийлд разгласява резултати от свое изследване на 12 деца, с което твърди, че е допустима връзка сред аутизма и МРП имунизацията. Родителите на тези деца споделили, че след имунизацията следили загуба в уменията на децата, в това число и проблеми с говорните им качества. Няколко години по-късно излиза наяве, че зад изследването стои спор на ползи, както и това, че тези 12 деца не са били определени инцидентно. Разбира се, доста родители към момента имат вяра на сходни изказвания, тъй като те са били " потвърдени " в миналото. Но пропущат обстоятелството, че сходни данни не са били откривани в никакъв случай до момента още веднъж, макар всички опити на учени и откриватели да репликират сходни изследвания. С две думи, връзка сред имунизациите и аутизма не е откривана в никакъв случай по-късно, а и единично откритата такава не е била в никакъв случай научно потвърдена.
Това, което прави изследването значимо обаче е, че то води последователно да осведоменост на хората за положението. Интересът към него става огромен, а неналичието на познание за факторите, които водят до аутизма предизвикат още по-силна тревога у хората. Родителите стартират да се питат какво да създадат, с цел да го избегнат и какво да отстранят, с цел да се преборят с него.
Още един фактор, който води до това все по-често да чуваме за аутизма е по-добрата диагностика на психологичните положения. Преди години едно дете с изключително държание можеше просто да бъде признато за " по-различно ". В днешно време зад тези разлики стоят думи като " аутист ", " генерализирано разстройство на развиването ", " аспергер ", " закъснение в социо-комуникативната тирада ", " разстройство на речта " и т. н. Днес разполагаме с доста и най-различни принадлежности за оценка, които долавят и най-малките сигнали за това, че нещо не е " типично " за възрастта на детето. Плюсовете на всичко това са, че родителите се срещат по-добре със спецификите в темперамента и развиването на децата си, а оттова и приспособяват метода си на другарство с тях.
Кое обаче е аутизъм и кое норма
Отново стигаме до този въпрос. Аутизмът е широкоспектърно положение, което значи, че едно с друго децата могат да не си наподобяват въобще. Той не се характеризира от външни белези, както е при деца с Даун синдром да вземем за пример. Но и в държанието на детето се откриват доста разлики. Обединяват го единствено два общи детайла, а точно: усложнения в обществената връзка и лимитирано, повтарящо се или сензорно поведение/интереси. Това са последните условия, на които би трябвало да дава отговор едно дете, с цел да бъде сложена тази диагноза. Също по този начин то би трябвало да е имало признаци на сходно закъснение още от доста ранна детска възраст, с цел да се каже, че дава отговор на критериите за диагнозата.
Следователно, в случай че детето внезапно спре да приказва на 3-годишна възраст, може да става въпрос за прочувствено положение или мутизъм, само че не и за аутизъм. Ако бебето единствено пърха с ръце, само че не демонстрира никакво закъснение в социо-комуникативната сфера и гука/има лепетна тирада, тогава също не може да става въпрос за сходно положение. Ако детето не се обръща на името си постоянно, когато го викат, може да е заради обстоятелството, че няма интерес към това, което възрастните оферират. Същото това дете може да има проблем с концентрацията или пък със слуха, само че не и да е " аутист ", тъй като това споделят родители в интернет.
Полезни препоръки към родителите
Аз, като експерт, постоянно поучавам родителите първо да вложат всичките си старания и запаси в това да оказват помощ на детето да компенсира настоящи усложнения и едвам по-късно, в случай че тези старания се увенчаят с цялостен крах, да потърсят повода за държанието някъде там, в лицето на диагнози и положения. Често дребни деца, които стоят по през целия ден пред екрани наподобяват държанието на дете от аутистичния набор. Това е по този начин, тъй като дисплеят постоянно пречи на вярното развиване на екпресивната и реципрочната тирада, както и натоварва крехната нервна система на детето, в резултат на което то трансформира радикално държанието си.
Затова моят съвет към всички тези родители, които се тревожат дали децата им имат аутизъм са: първо анализирайте цялата обстановка, по-късно инвестирайте време и старания, с цел да надградите над уменията на детето и единствено в случай че всичко това не даде резултат, проверете става ли въпрос за диагноза или не, само че при експерт, а не посредством интернет.
Интернет е отлично място за търсене на налична информация, само че може и да бъде доста подвеждащо пространство. Винаги ще намерите тези отговори, които търсите. Но дали те подхождат на действителността..., това интернет не може да ви го каже.
Източник: inews.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ