Доц. Иван Иванов: Антибиотиците не помагат срещу вируси
Включват се в лекуването, когато инфекцията премине в бактериална
Създават риск за сърцето в комбиниране с хлорохин
Антибиотиците избавят живот - в това никой не се съмнява. Въпросът е по какъв начин да ги вземаме, с цел да имаме изгода от тях.
Употребата на антибиотици, изключително по време на пандемията от covid-19, се оказва огромен проблем за България. Докато всички страни от Европейски Съюз означават устойчиво понижение на използването на тези лекарства през 2020 година с 15-20%, ние единствени отчитаме нарастване, и то с 30%, сигнализира доцент Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория „ Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” в Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Микробната устойчивост е пандемия, която също води до гибел. Съществува заплаха през 2050 година хора да умират заради липса на медикаменти, които да се борят с резистентните бактерии. Това е проблем на здравните системи в целия свят. За него способства и използването на антибиотици в селското стопанство и хранителната индустрия. Резистентни бактерии попадат в почвата и водата - на всички места в околната среда. Антибиотичната устойчивост се обрисува като световна опасност, паралелно с климатичните промени.
За мащаба на бедствието приказва изследване, направено в Индия. То демонстрира, че единствено 24 часа след раждането чревната флора на бебета към този момент е колонизирана 15% с резистентни бактерии, а на 60-ия ден - над 40%.
Около 80% от антибиотиците се употребяват в извънболничната помощ. Югоизточна Европа е един от дребното региони, в които са позволени за свободно пазаруване от аптеката широкоспектърните антибиотици. В западните страни те се изписват в болница и под лекарско наблюдаване.
Проучване у нас през 2016 година демонстрира, че 39% от интервюираните 1000 души са приемали антибиотици през годината, 12% от тях - без лекарско наставление. 59% считат, че тези медикаменти са ефикасни против вирусни простудни болести и инфекции.
„ Лошото е, че у нас липсва всякаква политика по въпроса за използването на антибиотици - счита доцент Иванов. - Логичното разследване е, че сме на едно от челните места по мултирезистентни бактерии в Европейски Съюз. Пред нас са единствено Гърция и Румъния. В България имаме устойчиво нарастване на резистентни бактерии, причиняващи пневмония.”
Докъм 2019 година сме заемали приблизително равнище по консумация на антибиотици в Европа. От началото на 2020 година, т. е. на пандемията от ковид, към този момент сме на четвърто място. Любим антибиотик на българина е азитромицинът. Хората си го складират „ за черни дни”. Употребата му в извънболничната помощ е повишена с 42%, по което „ бием” даже Гърция и Италия - две страни, давани постоянно като образец за нерационално потребление на антибиотиците. Много изследвания демонстрират, че използването на това лекарство в извънболничната помощ при леки и приблизително тежки случаи на covid-19 е голословно, резултатът му е еднакъв на плацебо, твърди доцент Иванов.
Още преди пандемията от ковид устойчивостта към него е била 40%. Азитромицинът даже основава риск от сърдечна непълнота и други проблеми, свързани със сърцето, когато се комбинира с хлорохин.
Резистентността към антибиотиците от групите макролиди и хинолони в последна сметка ще докара до неефективно лекуване на бактериални пневмонии, растеж на рецидивиращите инфекции от хеликобактер пилори (язва), мъчно лекуване на сексуално-предавани инфекции (гонорея, хламидии), на усложнени салмонелози и на вътрешноболничните инфекции.
Създават риск за сърцето в комбиниране с хлорохин
Антибиотиците избавят живот - в това никой не се съмнява. Въпросът е по какъв начин да ги вземаме, с цел да имаме изгода от тях.
Употребата на антибиотици, изключително по време на пандемията от covid-19, се оказва огромен проблем за България. Докато всички страни от Европейски Съюз означават устойчиво понижение на използването на тези лекарства през 2020 година с 15-20%, ние единствени отчитаме нарастване, и то с 30%, сигнализира доцент Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория „ Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” в Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Микробната устойчивост е пандемия, която също води до гибел. Съществува заплаха през 2050 година хора да умират заради липса на медикаменти, които да се борят с резистентните бактерии. Това е проблем на здравните системи в целия свят. За него способства и използването на антибиотици в селското стопанство и хранителната индустрия. Резистентни бактерии попадат в почвата и водата - на всички места в околната среда. Антибиотичната устойчивост се обрисува като световна опасност, паралелно с климатичните промени.
За мащаба на бедствието приказва изследване, направено в Индия. То демонстрира, че единствено 24 часа след раждането чревната флора на бебета към този момент е колонизирана 15% с резистентни бактерии, а на 60-ия ден - над 40%.
Около 80% от антибиотиците се употребяват в извънболничната помощ. Югоизточна Европа е един от дребното региони, в които са позволени за свободно пазаруване от аптеката широкоспектърните антибиотици. В западните страни те се изписват в болница и под лекарско наблюдаване.
Проучване у нас през 2016 година демонстрира, че 39% от интервюираните 1000 души са приемали антибиотици през годината, 12% от тях - без лекарско наставление. 59% считат, че тези медикаменти са ефикасни против вирусни простудни болести и инфекции.
„ Лошото е, че у нас липсва всякаква политика по въпроса за използването на антибиотици - счита доцент Иванов. - Логичното разследване е, че сме на едно от челните места по мултирезистентни бактерии в Европейски Съюз. Пред нас са единствено Гърция и Румъния. В България имаме устойчиво нарастване на резистентни бактерии, причиняващи пневмония.”
Докъм 2019 година сме заемали приблизително равнище по консумация на антибиотици в Европа. От началото на 2020 година, т. е. на пандемията от ковид, към този момент сме на четвърто място. Любим антибиотик на българина е азитромицинът. Хората си го складират „ за черни дни”. Употребата му в извънболничната помощ е повишена с 42%, по което „ бием” даже Гърция и Италия - две страни, давани постоянно като образец за нерационално потребление на антибиотиците. Много изследвания демонстрират, че използването на това лекарство в извънболничната помощ при леки и приблизително тежки случаи на covid-19 е голословно, резултатът му е еднакъв на плацебо, твърди доцент Иванов.
Още преди пандемията от ковид устойчивостта към него е била 40%. Азитромицинът даже основава риск от сърдечна непълнота и други проблеми, свързани със сърцето, когато се комбинира с хлорохин.
Резистентността към антибиотиците от групите макролиди и хинолони в последна сметка ще докара до неефективно лекуване на бактериални пневмонии, растеж на рецидивиращите инфекции от хеликобактер пилори (язва), мъчно лекуване на сексуално-предавани инфекции (гонорея, хламидии), на усложнени салмонелози и на вътрешноболничните инфекции.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ