Вече е официално - системата на Путин започва да се разпада
Вече е публично: системата на Путин стартира да се разпада. Стартът бе даден на 16 март 2020. Присъдата бе подписана от Конституционния съд. И е необратима. Коментар на Константин Егерт за " Дойче веле ".
На 16 март 2020 година Конституционният съд (КС) на Русия се самоунищожи. Петнайсет, а скоро и единствено 11 съдии ще продължат да идват в постройката на Сената в Санкт Петербург, ще пишат нещо зад бюрата си, от време на време ще намятат мантиите и ще заседават. Но всичко това към този момент е напълно неважно. Съдиите пропуснаха своя късмет да останат в историята като бранители на правото и демокрацията.
Разбира се, репутацията на основния съд в страната беше съществено подкопана още преди този момент - най-много в следствие от безграничната лоялност на неговия ръководител Валерий Зоркин към Владимир Путин. И въпреки всичко историята с президентските ремонти към Конституцията на Руската федерация е малко по-особена. Нека да си напомним, че през 1989 година Конституционен съд взе решение по подобен въпрос по отношение на тогавашния президент Борис Елцин. Тогава обаче съдът отхвърли концепцията за " нулиране на мандатите ". А това апропо по незабравим метод илюстрира разликата сред тези " дръзки години " и днешния ден. Защото тогава с изключение на всичко друго имаше и действителна вяра, че ще се появи без значение съветско правораздаване.
Никому не е необходим подобен съд
На 16 март обаче конституционните съдии признаха, че тяхното лично решение по един от най-фундаменталните въпроси за характера на властта в Русия няма никакво значение. Подобно на героя във кино лентата " Омагьосан ден ", Конституционен съд всеки ден стартира живота си отначало. А подобен съд с такива съдии никому не е необходим.
След сполучливо извършената специфична интервенция на Кремъл към този момент напълно публично се разбра: съветската страна - това е един-единствен човек. Може да се каже, че в тази констатация няма нищо ново. Не са нови и лакейските настройки на депутатите сенатори, и сервилността на съдиите, и безнаказаността на " силовиците ", и лъжливостта на държавните медии. Всичко си е по този начин, както беше и до момента. Само дето през днешния ден към този момент е публично.
Разбира се, Путин не счита себе си за деспот. Ако съдим по изявата му в Държавната дума на 10 март, той е откровено уверен, че измъква страната от епохата на парализа и я повежда към нова непоклатимост и към някаква бъдеща " сменяемост на властта ". Това също не е ново. На процедура всеки властнически режим се базира на славното минало, дава обещание ярко бъдеще, и е уверен във безконечната национална обич. И по-точно - във безконечната подготвеност на народа да се поддава на измама и подкупи. Но дано не забравяме, че за всеки властнически властник е особено и още нещо: той в никакъв случай не осъзнава в точния момент заплахата, с цел да стартира да се трансформира.
В Кремъл са уверени, че лозунгът " Кой, в случай че не Путин? " ще е настоящ още доста години. При изискване, несъмнено, че благодарение на държавните медии системата продължи да пази политическото пространство по този начин, както и до момента. Когато в едно общество съществува единствено " първо лице ", то естествено няма място за никакви други въпроси с изключение на за въпроса " Кой, в случай че не Путин? ".
Само че властта не схваща следното: Едно е да си играеш на народна власт в страна с безпаричен либерален опит. В такава страна има колкото искаш място за основаването на подправени опозиционери като Ксения Собчак, на декоративни партии и на сякаш конкурентни хрумвания. А Путин може колкото си желае да загатва, че е единственият. Съвсем друго е обаче да се самоназначиш за единствен. Ето по какъв начин лозунгът се сменя: " Пак ще е Путин - в случай че не Путин ". От през днешния ден нататък друго няма.
За Владимир Путин към този момент няма път обратно. В очите на обществото той към този момент ще носи отговорност за всичко. Занапред към този момент няма да му оказват помощ никакви игрички с всякакви министър председатели, които марионетният парламент назначава. Руският народ няма опит от живот в народна власт, само че има величествен опит от живот под властническо ръководство с разнообразни степени на неотстъпчивост и свирепост. И бързо разпознава едноличния управник.
Последствията ще са грандиозни
Последствията от 16 март ще бъдат грандиозни, а може би и много страшни. Парадоксално е, само че Путин доста по-лесно можеше да стане едноличен управник през 2001 година Тогава търсенето на " здрава ръка " беше доста по-настойчиво, жителите на огромните градове - по-бедни, младежите - по-аполитични. Идеята за " съветски Пиночет " просто се носеше във въздуха. Публично я обсъждаха даже такива политици като Анатолий Чубайс.
Но да навлечеш латиноамериканския мундир след двайсет години постепенно стягане на гайките - за това към този момент просто е късно. Да не приказваме, че се намираме в разгара на икономическа рецесия, на пандемия и на две войни. И че в днешна Русия хората в огромните градове са по-богати, а двайсетгодишните жители на страната от ден на ден се политизират. Търсене на " мощна ръка " към момента съществува, само че и съперниците на тази концепция през днешния ден са по-силни, по-многочислени, политически по-опитни и - което е изключително значимо - по-млади от застаряващата политическа върхушка. Те занапред ще си споделят думата. Освен всичко друго, когато на 16 март анулира формалните правила на политическата игра, Кремъл даде на своите съперници - сегашни или бъдещи - картбланш да съборят прогнилата му система.
Съдиите от Конституционен съд алегорично подписаха окончателната присъда над днешната система. Присъда, която може да е отсрочена, само че ще бъде необратима.
Константин Егерт е съветски публицист, водещ на предаване по телевизионния канал " Дъжд " и създател на седмични колонки за Дъждовни води. Коментарът показва персоналното мнение на създателя, което може да не съответствува с мнението на съветската редакция на Дъждовни води.
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (132)
На 16 март 2020 година Конституционният съд (КС) на Русия се самоунищожи. Петнайсет, а скоро и единствено 11 съдии ще продължат да идват в постройката на Сената в Санкт Петербург, ще пишат нещо зад бюрата си, от време на време ще намятат мантиите и ще заседават. Но всичко това към този момент е напълно неважно. Съдиите пропуснаха своя късмет да останат в историята като бранители на правото и демокрацията.
Разбира се, репутацията на основния съд в страната беше съществено подкопана още преди този момент - най-много в следствие от безграничната лоялност на неговия ръководител Валерий Зоркин към Владимир Путин. И въпреки всичко историята с президентските ремонти към Конституцията на Руската федерация е малко по-особена. Нека да си напомним, че през 1989 година Конституционен съд взе решение по подобен въпрос по отношение на тогавашния президент Борис Елцин. Тогава обаче съдът отхвърли концепцията за " нулиране на мандатите ". А това апропо по незабравим метод илюстрира разликата сред тези " дръзки години " и днешния ден. Защото тогава с изключение на всичко друго имаше и действителна вяра, че ще се появи без значение съветско правораздаване.
Никому не е необходим подобен съд
На 16 март обаче конституционните съдии признаха, че тяхното лично решение по един от най-фундаменталните въпроси за характера на властта в Русия няма никакво значение. Подобно на героя във кино лентата " Омагьосан ден ", Конституционен съд всеки ден стартира живота си отначало. А подобен съд с такива съдии никому не е необходим.
След сполучливо извършената специфична интервенция на Кремъл към този момент напълно публично се разбра: съветската страна - това е един-единствен човек. Може да се каже, че в тази констатация няма нищо ново. Не са нови и лакейските настройки на депутатите сенатори, и сервилността на съдиите, и безнаказаността на " силовиците ", и лъжливостта на държавните медии. Всичко си е по този начин, както беше и до момента. Само дето през днешния ден към този момент е публично.
Разбира се, Путин не счита себе си за деспот. Ако съдим по изявата му в Държавната дума на 10 март, той е откровено уверен, че измъква страната от епохата на парализа и я повежда към нова непоклатимост и към някаква бъдеща " сменяемост на властта ". Това също не е ново. На процедура всеки властнически режим се базира на славното минало, дава обещание ярко бъдеще, и е уверен във безконечната национална обич. И по-точно - във безконечната подготвеност на народа да се поддава на измама и подкупи. Но дано не забравяме, че за всеки властнически властник е особено и още нещо: той в никакъв случай не осъзнава в точния момент заплахата, с цел да стартира да се трансформира.
В Кремъл са уверени, че лозунгът " Кой, в случай че не Путин? " ще е настоящ още доста години. При изискване, несъмнено, че благодарение на държавните медии системата продължи да пази политическото пространство по този начин, както и до момента. Когато в едно общество съществува единствено " първо лице ", то естествено няма място за никакви други въпроси с изключение на за въпроса " Кой, в случай че не Путин? ".
Само че властта не схваща следното: Едно е да си играеш на народна власт в страна с безпаричен либерален опит. В такава страна има колкото искаш място за основаването на подправени опозиционери като Ксения Собчак, на декоративни партии и на сякаш конкурентни хрумвания. А Путин може колкото си желае да загатва, че е единственият. Съвсем друго е обаче да се самоназначиш за единствен. Ето по какъв начин лозунгът се сменя: " Пак ще е Путин - в случай че не Путин ". От през днешния ден нататък друго няма.
За Владимир Путин към този момент няма път обратно. В очите на обществото той към този момент ще носи отговорност за всичко. Занапред към този момент няма да му оказват помощ никакви игрички с всякакви министър председатели, които марионетният парламент назначава. Руският народ няма опит от живот в народна власт, само че има величествен опит от живот под властническо ръководство с разнообразни степени на неотстъпчивост и свирепост. И бързо разпознава едноличния управник.
Последствията ще са грандиозни
Последствията от 16 март ще бъдат грандиозни, а може би и много страшни. Парадоксално е, само че Путин доста по-лесно можеше да стане едноличен управник през 2001 година Тогава търсенето на " здрава ръка " беше доста по-настойчиво, жителите на огромните градове - по-бедни, младежите - по-аполитични. Идеята за " съветски Пиночет " просто се носеше във въздуха. Публично я обсъждаха даже такива политици като Анатолий Чубайс.
Но да навлечеш латиноамериканския мундир след двайсет години постепенно стягане на гайките - за това към този момент просто е късно. Да не приказваме, че се намираме в разгара на икономическа рецесия, на пандемия и на две войни. И че в днешна Русия хората в огромните градове са по-богати, а двайсетгодишните жители на страната от ден на ден се политизират. Търсене на " мощна ръка " към момента съществува, само че и съперниците на тази концепция през днешния ден са по-силни, по-многочислени, политически по-опитни и - което е изключително значимо - по-млади от застаряващата политическа върхушка. Те занапред ще си споделят думата. Освен всичко друго, когато на 16 март анулира формалните правила на политическата игра, Кремъл даде на своите съперници - сегашни или бъдещи - картбланш да съборят прогнилата му система.
Съдиите от Конституционен съд алегорично подписаха окончателната присъда над днешната система. Присъда, която може да е отсрочена, само че ще бъде необратима.
Константин Егерт е съветски публицист, водещ на предаване по телевизионния канал " Дъжд " и създател на седмични колонки за Дъждовни води. Коментарът показва персоналното мнение на създателя, което може да не съответствува с мнението на съветската редакция на Дъждовни води.
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (132)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ