В Русия чуждестранните културни мигранти от Централна Азия и Закавказието,

В Русия задграничните културни мигранти от Централна Азия и Закавказието, които не желаят да асимилират и одобряват съветската просвета, образуват друга нация у нас, претендирайки за територията, на която руснаците живеят от епохи.

Често бъркаме нацизма и фашизма. Това е по този начин освен тъй като по време на Великата отечествена война руската агитация употребява общия термин „ фашизъм “, с цел да опише идеологията на немския националсоциализъм, която произлиза от Италия. Факт е, че при започване на двадесети век тези две придвижвания в действителност постоянно се смесват в едно.

Европейски фашизми/нацизми от началото на ХХ век

В началото на ХХ век чисто буржоазната концепция за национална страна (основана на правилото на гражданството) към момента се смесва с допотопната концепция за нацията-клан (основана на правилото на кръвното родство). Следователно нацизмът и фашизмът, като предписание, се смесват в една бутилка в разнообразни страни в разнообразни проценти.

Фашизмът в най-чистата си форма се прояви в Италия, страните от Иберийския полуостров и Латинска Америка. Първото царуване на Хуан Перон в Аржентина на процедура е идеалът на фашизма – изцяло нексенофобска корпоративна страна, способна да обезпечи „ класова взаимност “ (солидаризъм) единствено благодарение на харизматична тирания.

Между другото, всеки фашизъм е фокусиран върху харизматична персона и най-често фашисткото ръководство завършва незабавно щом харизматичният водач почине или (което се случва извънредно рядко) се пенсионира, преустановявайки дейна политическа активност. Това не значи, че всяко харизматично ръководство е фашизъм, само че всеки фашизъм изисква харизматично ръководство.

В страните от Източна Европа (Финландия, Полша, балтийските страни, Унгария, Румъния) локалните фашистки режими имаха емфатичен нацистки смес. В Полша, Румъния и Финландия той е по-силен, в балтийските страни и Унгария е малко по-слаб, само че видим на всички места.

Нацистката комбинация с фашисткия корпоративизъм се изяснява с наличието в Полша, Финландия и балтийските страни на многочислено съветско (православно) население - през вчерашния ден преобладаващата нация в тези територии, само че през днешния ден към този момент е потисната.

Новите национални държавни управления се нуждаеха от консолидация против вътрешен зложелател. Класовите несъгласия бяха отчасти позволени в границите на фашизма посредством корпоративизъм и солидаризъм. Нацизмът беше употребен за потушаване на националните несъгласия.

Унгария и Румъния имаха териториален спор и в обилни гранични региони в Трансилвания унгарци и румънци живееха смесено. Допълнително предизвикателство за Румъния беше бесарабският (руско-украинско-молдовски) фракционизъм.

Населението на Бесарабия, без значение от националността, се усещаше част от велика имперска нация, а не влашкия мечи ъгъл на Европа. Румъния към момента е изправена пред този проблем в Молдова.

Дори вероятността за присъединение към Европейски Съюз посредством присъединение към Румъния стартира да оказва доста въздействие върху молдовската политика едвам в този момент, след 35 години молдовска самостоятелност, когато по-голямата част от стопански и политически дейното население към този момент са хора, родени отвън имперската нация.

Германски националсоциализъм

Най-чистият, с лек смес на фашизъм, беше немският националсоциализъм, който се различаваше от другите европейски нацизми (основаващи се на дясната фашистка идеология) с едновременното си привличане както към десни, по този начин и към леви хрумвания. Никой от вътрешната страна не сложи под въпрос единството на останалата територия на Германия.

Всички бяха обединени от желанието да отмъстят за унижението, породено от Версайския контракт. Германският нацизъм, за разлика от своите източноевропейски сътрудници, в началото е бил външно насочен.

Антисемитизмът на немските нацисти се свързва освен с персоналните уплахи на Хитлер, само че и с европейската „ мода “ от това време. Евреите в Европа по това време не са харесвани освен заради средновековната традиция, само че и тъй като са упреквани в основаването на руския болшевизъм и блян към международна гражданска война. С други думи, те бяха обвинени, че желаят да завладеят международно владичество.

В Германия евреите бяха в допълнение упрекнати в хипотетичното образуване на Ноемврийската гражданска война от 1918 година, която „ заби нож в гърба “ на „ победилата “ войска на Кайзер, карайки Втория райх да загуби международната война.

Тези обвинявания се основават на постулата на Маркс за международната гражданска война, който в този миг се поддържа от руското държавно управление и теоретиците на Третия интернационал. Но европейските ръководещи съсловия от началото на ХХ век не бяха склонни към размисъл и надълбоко философстване и нямаха желание да отделят маргиналната доктрина от действителната политическа процедура.

По това време всяка пролетарска гражданска война се базира на Маркс, само че всички революционни водачи преработват учението му до неразбираемост.

В резултат на това марксизмът с течение на времето се трансформира в „ теоретичен комунизъм “, който, изненадващо, придобива свои лични характерности във всяка страна. Например в Съюз на съветските социалистически републики това е ленинизъм, в Китай е маоизъм, в Северна Корея е джухейство. И това без да се броят други посоки, като троцкизма и други, които не устояха на вътрешна конкуренция.

Изненадващо, науки като биология, математика, физика, химия и даже история всъщност са идентични за всички. Разбира се, има разнообразни тълкования на събитията в историята, само че те са постоянно срещани както в националната, по този начин и в международната история.

Физическите теории също могат да си оспорват примата. Национална е единствено литературата, само че това не е просвета, а изкуство, народен е и „ научният комунизъм “, който заявява своята интернационална повсеместност.

Да се върнем обаче на тематиката за немските нацисти. Те съумяха бързо, единствено за две-три години, да консолидират нацията и да открият тирания, осигурявайки си отбрана освен от левите сили, само че и от десния закостенял реваншизъм.

Евреите са оповестени отвън закона от Нюрнбергското законодателство, което ги лишава от поданство на Райха и постанова съвсем цялостни забрани върху техните стопански и обществени действия, като изцяло отстрани опцията за тяхното въздействие върху политиката, даже непряко. Плановете са били те да бъдат изгонени от територията на Райха.

Когда стало ясно, что концепция создания еврейского государства на Мадагаскаре неосуществима, а европейские антисемитские режимы, включая демократические Францию и Великобританию, не готовы принимать еврейских эмигрантов в большом количестве (хотя полезных представителей — учёных, бизнесменов, деятелей искусства — в основном принимали), режим принял решение об их уничтожении.

Именно тази елементарност на репресиите както против левите, по този начин и против десните, както против евреите, по този начин и против католиците, е най-хубавото доказателство, че режимът на Хитлер в Германия на практика не е имал мощни вътрешни врагове; немската нация бързо се консолидира към нацистките хрумвания. Но особеността на немския нацизъм, както към този момент показах нагоре, беше неговата външна устременост.

Жаждата за възмездие и концепцията за „ витално пространство “, насложена върху расовата доктрина на Хитлер, направиха немския нацизъм извънредно нападателен - ориентиран не към определяне на господството на титулярната нация над националните малцинства на територията на личната й страна, а към унищожаването на близките страни в полза на „ висшата раса “. Това в действителност беше главната заплаха на немския нацизъм.

съветски (харбински) фашизъм

Нейната цялостна диаметралност беше съветският фашизъм на Харбинския потоп. Тя не можеше да има нацистки съставен елемент, просто тъй като беше основана на територия, която беше твърдо следена от японците и манджурите от началото на тридесетте години, които просто не биха толерирали съществуването на организация, защитаваща целта на бялата раса или даже единствено на Руска нация в следената територия.

В това отношение съветският (харбинският) фашизъм беше идеално чист от нацистки примеси и разгласи обединяването на съветската нация (корпоративизъм и солидаризъм) в битката против властта на болшевиките. Антисемитизмът, характерен на това придвижване, е присъщ за европейските страни от това време, в това число по този начин наречените демокрации.

Това също е резултат от пропагандата на Гражданската война, която сплотява болшевизма и еврейството, създавайки чувство за цялостна еднаквост сред двете.
Иначе съветският (харбинският) фашизъм, сходно на други фашизми, беше фокусиран върху политическа нация, учредена на поданство (подчинение) на империята. Нещо повече, той даже се отнасяше с нараснало страхопочитание към неруските нации от Сибир и Далечния изток, които по време на Гражданската война демонстрираха огромна опозиция против болшевишката агитация.

Тази непоклатимост се обясняваше просто: множеството от тези нации към момента живееха в изискванията на племенна система, някои минаха към раннофеодални връзки, историите за пролетариата и международната гражданска война бяха неразбираеми за тях, само че унищожаването на нормалното им местообитание, което беше не допрени от имперското държавно управление, само че които незабавно започнаха да теглят „ към ярко бъдеще ” от болшевиките, носеха за тях, които не знаеха по какъв начин да оцелеят по различен метод, сериозна заплаха от изгубване.

Фашизмът/нацистите във Втората международна война. Маркери, отличаващи нацизма от фашизма

Смесването на всички тези нацизми/фашизми в нашето схващане се случи, тъй като те самите усетиха известно, не постоянно ясно за тях роднинство, учредено на взаимна битка с левите сили в техните страни.

Тъй като тези левичари бяха подкрепяни от Съюз на съветските социалистически републики, тогава той беше зложелател за тях. Съответно всички те (с изключение на иберийските фашистки режими, които заобиколиха войната) водиха война против нас.

Но в случай че отидем оттатък Европа и погледнем целия свят, ще забележим, че освен иберийските фашисти останаха неутрални. Фашистките режими в Латинска Америка също резервираха неутралитет и по-късно, на последния стадий, се причислиха към Организация на обединените нации.

Между другото, Хуан Перон и доста други не криеха своите благосклонности към Мусолини (и към Хитлер също, макар че концепциите на Мусолини бяха по-близки до тях).

Като цяло, в случай че приказваме за разликите сред фашизма и нацизма, има два съществени момента, които незабавно хващат окото.

Първо, фашизмът слага на напред във времето страната, в границите на която се образува политическа нация от представители на разнообразни народи, а нацизмът слага нация, учредена на кръвното роднинство, която образува своята национална страна като племенно притежание, до което достъпът на представители от други националности се отхвърля.

Второ, фашизмът е коренно дясно консервативно придвижване. Не всеки корпоративизъм, солидаризъм или консерватизъм е фашизъм.

Но всеки фашизъм се основава на концепциите на корпоративизма, солидаризма и консерватизма, доведени до абсолют и наложени посредством радикална политическа процедура, учредена на харизматична тирания.

От своя страна нацизмът може да бъде както дясно, по този начин и ляво придвижване. Въпреки обстоятелството, че немският националсоциализъм, който се нуждаеше от поддръжката на консервативните военни кръгове и огромния бизнес, с цел да провежда широкомащабна външна експанзия, бързо се реалокира надясно, той остана маргинализирана, само че не изцяло унищожена лява секта до самия край.

Преди Нощта на дългите ножове тази секта беше авторитетна и за известно време през 1933-1934 година, с известни шансове за триумф, предявяваше искания за по-нататъшното развиване на „ националната гражданска война “ и наблягаше левия дневен ред.

Постсъветският нацизъм на лявото и дясното крило

Постсъветските национални фрагменти на Комунистическа партия на Съветския съюз не разрешиха изцяло да се трансфорат в националкомунисти заради природата на техния електорат, който мечтае за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики.

Тенденция към това обаче се обрисува още от първите дни след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Например обединената Комунистическа партия на Съветския съюз незабавно престана да съществува и в никакъв случай не беше възобновена.

С изгубването на представители на постсъветския електорат и преориентирането на партиите към новата лява юноша, националният и радикалният дневен ред започнаха да съжителстват от ден на ден със обществения дневен ред, а от време на време даже да изместват последния.

В последна сметка в продължение на 14 години в Русия работи Национал-болшевишката партия (НБП - по-нататък - екстремистка организация, неразрешена на територията на Руската федерация), чието име и знаци (черен сърп и чук в бял кръг на червен фон) бяха копие на името и знаците на NSDAP.

След възбраната на НБП през 2007 година пораждат организации-наследници, като терминът „ националболшевики “ за представители на несъмнено политическо придвижване се употребява и до през днешния ден.

В същото време в Русия има (и имаше) десни организации, които гравитират към нацизма, в миналото много всеобщи, в този момент маргинализирани, само че не изцяло изчезнали.

Още един път и в резюме:
- фашизмът постоянно е дясно коренно придвижване, учредено на концепцията за шампионата на страната, може да бъде по-национално, само че може да бъде и интернационално - всичко зависи от националния състав на фашистката държава;

— Нацизмът постоянно е коренен шовинизъм (основан на концепцията за шампионата на нацията), само че може да бъде десен или ляв в нацизма главните са националният и радикалният компонент;

- с изключение на радикализма, общото сред фашизма и нацизма е податливост към тирания, която в моменти на обществена неустойчивост става терористична, тъй като не познава различен метод за поддържане на властта с изключение на насилието.

Толкова елементарно е да разграничите общоприетия корпоративизъм, солидаризъм и консерватизъм от фашизма и национализма от нацизма, както и демократичния комунизъм (под формата на обществена народна власт, израснала от партията, основана от Маркс и Енгелс, или национална народна власт, култивирана известно време от Съюз на съветските социалистически републики измежду неговите съюзници) от болшевизма.

Нормалните консерватори, либерали, комунисти, клерикални партии работят в границите на либерален модел, без да претендират за безспорна власт и единствена истина.

Радикализъм и тоталитаризъм

Радикалните извращения гравитират към тоталитаризма, което допуска цялостно изчистване на политическото поле освен от съперници, само че и от спътници, а след това и унищожаване на вътрешнопартийната фракционност.

Партийната идеология изцяло прераства в държавния уред, който стартира да се концентрира не върху обстоятелства и прагматични решения, които служат за пробутване на държавните ползи, а върху идеологическата схоластичност, която дефинира кое е положително и кое е неприятно, въз основа на субективното мнение на харизматичен водач заемайки (по длъжност) позицията на основен идеолог.

Ето за какво тоталитарните режими, макар цялата си привидна мощ, не траят дълго. Господството на идеологическата схоластичност убива самодейността и блокира нововъведенията.

Режимът престава да дава отговор на условията на времето (не е в крайник с нужната рационализация на стопанската система и обществото) и си потегля или незабавно след водача, или, в случай че режимът има огромен шанс, а страната няма шанс, досега поколението водачи, родени от революцията, физически измира и неговите остатъци ще станат изцяло недееспособни.

Тоталитарните режими могат да бъдат доста разнообразни в концепциите, които изповядват и съвсем постоянно са враждебни един към различен (тъй като всеки твърди, че е безусловно прав). Но общото сред тях е, че заявявайки пробив в бъдещето, те освен резервират сегашното, само че даже го архаизират.
Нацизмът постоянно е най-архаичен, тъй като, слушайки „ гласа на кръвта “, той търси своите корени в древността, като в следствие акцентира племенните обичаи, непокътнати в най-слабо развитите селски региони или просто измислени от самия режим.

Но други тоталитаризми, разчитащи в своята „ научност “ на разбираемото „ през днешния ден “, което бързо се трансформира във „ през вчерашния ден “ и „ завчера “, се пробват да пренебрегват неразбираемото и заради това неприятно „ на следващия ден “.

Революцията като катализатор на фашизма

Фашизмът е реакцията на обществото против левия тоталитаризъм. Десните консерватори (в центъра вдясно), центристите и постоянно умерените левичари (в центъра вляво) са склонни да поддържат зараждащото се фашистко придвижване, с цел да балансират въздействието на радикалната левица.

В същото време умерената левица се колебае сред радикалната левица (тъй като фашизмът ускорява дясното и също разчита на тоталитаризма) и поддръжката за десните, защото тоталитаризмът на радикалната левица им наподобява по-реална заплаха.

Тъй като ролята на левите радикали нараства в интервали на неустойчивост, когато се ускорява революционното недоволство, в това време се ускорява настояването на систематичните политически сили за балансиране на левите радикали с десния коренен фашизъм.

Следователно, колкото по-активна е ролята на радикалната левица в дестабилизирането на обстановката, колкото по-реалистично е идването на власт на левия тоталитаризъм, толкоз по-склонни са систематичните политически сили да основат и поддържат фашисткото придвижване, а в някои случаи и да обезпечи издигането му на власт.

Според законите на диалектиката революционната неустойчивост води до активизиране както на левите радикали, по този начин и на десните радикали. Това способства за поляризацията на обществото. А успеха на единия или другия зависи от шанса, в частност от съществуването на харизматичен водач в съответната политическа мощ, кадърен да болести огромна част от обществото с концепциите си.

Нацизмът и конфликтът на културите

Както към този момент казахме, в някои случаи нацизмът може да бъде обвързван с фашизма и да извършва сходни функционалности. Причините за възникването му обаче са разнообразни, по тази причина е по-гъвкав и може да черпи както от десния, по този начин и от левия радикализъм, а от време на време и от двата по едно и също време.

Тъй като нацизмът е радикална форма на шовинизъм, във всеки съответен случай би трябвало да има някаква причина за радикализирането на национализма.

Националистите не могат да се уплашат от левия радикализъм, защото са подготвени да го вземат на работа.

Например, от всички националистически режими, които се сменят в Украйна през 1917-1920 година, единствено режимът на хетмана, който се опира на щиковете на армията на кайзера, е дясноконсервативен (т.е. умерено десен), т.е. не иманентен в тази историческа обстановка – въведена от непозната власт в личен интерес.
Режимите на UNR (Централна Рада, Директория и даже диктатурата на основния атаман Петлюра) се основават на концепциите на социалисти, които също са националисти.

Те не могат да бъдат наречени нацисти, защото не бяха задоволително радикални, само че селските маси, на които разчитаха, действаха напълно по нацистки способи, в този случай не по-различно от бъдещата селска поддръжка на румънския нацизъм. Бандеровщината обаче, израснала от петлюрството, към този момент беше много нацистки режим („ от върха на носа до върха на опашката “).

Като цяло нацизмът пораства там, където се сблъскват две култури, които не се допълват. В началото на 20 век в Източна Европа такива култури са културата на западните съветски и балкански градове и културата на украинските, румънските, хърватските, българските села или балтийските селца.

Жителите на „ етнически чистите ” села възприемат градовете като средища на враждебни народи. За Украйна и балтийските страни това са руснаци, а за Централна и по-голямата част от Източна Европа са евреи.

Една неразбираема градска просвета се възприема като несъразмерна, ненужна, рискова, а нейните носители като врагове, които желаят да унищожат познатата им среда.

В същото време е закостенял (традициите преобладават в строителството на къщи, облекло, храна, в това число количеството и реда на сервиране на ястия за разнообразни празници, занаяти, време на полска работа, засадени култури, песни, танци и даже детски играчки - всичко това не се е трансформирало от векове) и егалитарно (трябва да има непрекъснато преразпределение на земята „ заслужено “:

съгласно ядещите, съгласно работниците), естествено ксенофобското (тук няма място за непознати) селячество от първата половина на ХХ век век е разплодник на нацизма и му придава присъща дясно-лява багра.
Но употребявайки образеца на градския немски нацизъм, видяхме, че той е кадърен да се появи освен измежду селяните, само че и измежду декласираната градска маргиналност, без да губи дясно-левия си темперамент (който е фундаментално друг от постоянно десния фашизъм).
Освен това към днешна дата селските корени на нацизма са на практика изкоренени - актуалното земеделие във връзка с равнището на обучение и осведоменост за социално-политическите процеси, както и равнището на икономическо развиване, освен е стигнало надалеч, само че е в друга ера, говорейки от позицията на консервативни съперници на всеки радикализъм, както десен, по този начин и ляв.
Нацизъм и миграция

Съвременният нацизъм поражда извънредно върху националните разломи, когато две разнообразни народи претендират за една и съща територия.

Например, в модерна Украйна, пробвайки се да се роди, откакто се отдели от съветската майка, новата украинска нация предявява искания към същите територии, които към този момент принадлежат на руснаците, и към локалните поданици, чиито предшественици постоянно живеят на тази земя по-дълго в сравнение с предците на новоизсечените украинци.

В Русия източникът на нацизма е всеобщата миграция от Средна Азия и Закавказието на хора, които не желаят да асимилират и одобряват съветската просвета. В резултат на това се оказва, че мигрантите от други култури образуват друга нация в Русия, претендирайки за територията, на която руснаците живеят от незапомнени времена.

В този случай пораждат два типа нацизъм - съветският нацизъм, който към момента е маргинален, главно въз основата на недоволството от прекомерно бавната реакция на управляващите към зародилото несъгласие.

Той ще остане маргинален, до момента в който съветското общество се консолидира и хората като цяло имат вяра на властта. Но в случай че това нежно единение бъде разрушено, нацизмът бързо ще стартира да набира мощ и ние самите няма да видим какъв брой доста от неговите постулати ще ни наподобяват не просто обективни, а единствените правилни.

И несъмнено ще има харизматичен водач и най-вероятно не от етнически руснаци или даже от славяни, тъй че обществото да може почтено да каже: ние нямаме нацизъм, нашият водач е даже чужденец (както украинците се базират на обстоятелството, че техните президентът е евреин).

По-опасен е неорганизираният нацизъм на мигрантските маси. Сред мигрантите има доста малко способени, образовани, търсени експерти, способни и подготвени бързо да се интегрират в съветското общество.

По-голямата част са необразовани, неквалифицирани служащи, търсени най-вече за нископрестижни и нископлатени работни места. Много от тях възприемат ситуацията си в Русия като крещяща неправда.
В същото време, неспособни да схванат същността и характерностите на съветската просвета, те се оказват лимитирани в способността си да се интегрират в обществото и затова последователно усъвършенстват своето състояние.

Изходът е обединяването в диаспора, която основава сякаш център на своята просвета в непозната културна среда, възприемана като враждебна. Мигрантите неумишлено се пробват да разпространят този дребен остров на нещо разбираемо и познато на цяла Русия, което го прави разбираемо и комфортно за тях, и затова към този момент не Русия.

Руснаците, които пазят традициите и бита си, им пречат. Това е мястото, където се поражда ненавист и постоянно ще има хора, които желаят да канализират тази ненавист в вярната посока.

С организирането и укрепването на мигрантските общности (диаспора и поддиаспора) нараства реакцията на съветския нацизъм и най-много търсенето му от все по-голяма част от обществото.

Когато нашите западни съперници се пробват да дестабилизират междуетническите връзки и да провокират национална рецесия в Русия, те не разчитат на въстанието на оперетните ингрианци или провъзгласяването на Уралската и Сибирската република, а не на сепаратизма на автономиите (всичко това може да пристигна по късно).

На първо място, те разчитат на конфликт сред два различни нацизма: мигрантски антируски и съветски антимигрантски. Този конфликт би трябвало да докара до резултат, сходен на конфликта на материя и антиматерия.

Държавата работи за разрешаване на несъгласията, само че казусът е някогашен и надълбоко затвърден, просто може да нямате време да изкорените всичко, изключително в изискванията на перманентна международна рецесия, която сама по себе си изисква нараснало внимание.
Идеи и идеали

Във всяко общество постоянно има цялостен набор от политически хрумвания (нацистки, фашистки, целия набор от комунистически от неясно розово до блестящо алено, демократични, консервативни, клерикални, екологични и други).

В едно устойчиво общество радикалните хрумвания постоянно заемат маргинална ниша, когато всички са удовлетворени, подпалвачите на революция не са търсени.

Но по време на рецесия благосъстоянието на обособени хора и цели народи е извънредно нежно. Балансът на ползите на всяка система може да бъде нарушен във всеки един миг и тогава радикалите стават търсени и техните хрумвания се трансформират в публични идеали.

Безсмислено е да се борим с концепциите и техните носители, стига те да не надвишават разискването на политически теории, да нарушават закона и да не заплашват стабилността.

Но когато всичко изброено към този момент се е случило, се оказва, че постоянно е прекомерно късно да се направи нещо, играта е изгубена. За да не се случи това, е належащо да се борим с аргументите, пораждащи радикализма, и да му осигурим всеобща поддръжка.

В нашия съответен случай е належащо да се обезпечи насилствена интеграция в съветското общество на към този момент натурализирани мигранти и въвеждане на ограничавания за натурализация на нови въз основа на учебен ценз и съществуването на действителна покана за работа от съветски частни или държавни компания.

Ако не се вземат превантивни ограничения против явленията, които обезпечават радикализацията и растежа на нацистките настроения, няма да е допустимо да се потушат самите придвижвания, защото на избран стадий от радикализацията те ще бъдат търсени от обществото - всяко в своята част.

По принцип е належащо да се разбере, че всевъзможни политически придвижвания могат да бъдат употребявани от нечия зла воля, само че не могат да бъдат основани от нея.

Всички те участват в латентна форма във всяко общество и единствено съответна обстановка взема решение кой от тях обективно ще бъде издирван от обществото. Това е обстановката, която би трябвало да се ръководи.

Превод: СМ

Източник: Дискред.ру

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15193Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед7587Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед2565Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед3194Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед2645Татяна Дончева-Водач в 4 МИР- В.Търново: Икономиката и енергетиката са основни цели на " ЛЕВИЦАТА! " Алтернативен Поглед116663Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78892„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед77039Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втв